Р Е Ш Е Н И Е № 203 София,04.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 177 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 475 от 27.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 3956/2008 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ЗЗДискр., предявени от Й. С. П. от [населено място] против М. на финансите и Национална агенция по приходите, [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 101 ГПК и в частност: следва ли съдът да вземе служебно мерки за отстраняване констатирана нередовност при посочване на надлежния ответник по иска. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че работодател на ищеца по смисъла на §1 ДРКТ е била Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, [населено място], която не е страна в процеса, поради което предявеният срещу Национална агенция за приходите, [населено място] иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че в чл. 19 ЗЗДискр. е уредена отговорността на работодателя, допуснал дискриминационни прояви на работното място, поради което надлежен ответник по смисъла на §1, т.1 ДР КТ е Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, [населено място], с която ищецът е бил в трудово правоотношение след 29.12.2005 година. В противоречие с това становище, в с решение № 1716 от 23.11.2001 г. по гр.д. № 181/2001 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1106 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 4706/2007 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1303 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 5260/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 343 от 30.06.1999 г. по гр.д. № 343/1999 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че съдът служебно взема мерки за отстраняване констатирани нередовности на исковата молба; когато искът е недопустим не постановява решение по съществото на делото, а прекратява производството по делото с определение; когато първоинстанционното решение е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, а когато решението на въззивния съд е постановено по нередовна искова молба, то е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, възприето в посочените решения на Върховния касационен съд. Кой е надлежният ответник по предявения иск следва от въведените от ищеца фактически твърдения. Процесуално легитимиран ответник по делото е правният субект, страна по заявеното от ищеца спорно право, Когато съдът констатира, че ищецът е посочил ответника неточно, той следва да укаже на страната да отстрани допуснатата нередовност. Когато въззивният съд констатира нередовността, то той е длъжен да остави исковата молба без движение до отстраняване на нередовността с указание до страната да отстрани противоречието между твърдяното правоотношение с работодателя и посочения ответник, който не е страна по това правоотношение. В случай, че нередовността не бъде отстранена в указания срок, производството по делото е недопустимо, а исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК. Специалната правосубектност по § 1 ДР КТ е по отношение на трудовите спорове. По всички останали дела тя не важи. Искът по 71 ЗЗДискр., предявен срещу работодателя е срещу юридическото лице, а когато е срещу държавно учреждение, то следва да е разпоредител с бюджетни кредити (27, ал.2 ГПК). Независимо от неприложимостта на § 1, т.1 КТ по искове с правно основание чл. 71 ЗЗДискр., Специалната правосубектност на работодателя по трудови спорове не изключва участието като страна в процеса на юридическата личност, в чиято структура е икономически и организационно обособеното образование, с което е възникнало трудовото правоотношение. Съгласно § 1, т.1 ДРКТ, работодателят е всяко организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, тези структурно обособени образования притежават специална правосубектност да участвуват като страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо тях решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура са включени. Представляващия юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено “работодател” по смисъла на § 1 ДРКТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Предвид изложеното, участието на юридическото лице като страна в процеса по трудов спор не е в нарушение на закона, тъй като правните последици на решението, дори и постановено по отношение на негова организационна структура, настъпват в правната сфера на юридическото лице. Обстоятелствата по делото са следните: С искова молба от 30.08.2007 г., въз основа на която е образувано гражданско дело № 19194/2007 г. на Софийски районен съд, Й. С. П. от [населено място] е предявил против М. на финансите и Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, гр. С. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. Изложени са твърдения, че ищецът, който е от ромска етническа принадлежност работи в системата на данъчната администрация от 1994 година по трудово правоотношение с М. на финансите като данъчен инспектор. На 29.12.2005 г. по реда на § 6, ал.1 и ал.4 ПЗР на ДОПК трудовото правоотношение е преминало към работодател Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, гр. С.. От 2004 г. до момента на прекратяване на трудовия му договор на 02.04.2007 г. ищецът е бил подложен на дискриминационно отношение, осъществявано от началниците и колегите му, основано на етническата му принадлежност, изразяващо се в неоснователни забележки, обиди, унижения, нанесен побой на работното му място и необоснована негативна оценка за работата му, довела до прекратяване на трудовото му правоотношение. Претендира се да бъде установено, че действията на служители на ответниците съставляват акт на дискриминация; ответниците да бъдат осъдени да осигурят служителите им за в бъдеще да се въздържат от дискриминационни актове, както и да бъде присъдено обезщетение в размер на 6000 лева за претърпените вследствие на дискриминацията неимуществени вреди от накърнено достойнство, име и чест и претърпяна физическа и психическа болка. С разпореждане от 05.09.2007 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание в седмодневен срок от съобщението ищецът да насочи исковете си срещу правосубектен ответник, като съобрази, че териториалните агенции на НАП не са юридически лица. В изпълнение на дадените указания, с молба от 15.11.2007 г. ищецът е насочил исковете си срещу Националната агенция по приходите, която е била констиурана като ответник на мястото на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, [населено място]. В обжалваното въззивно решение е прието, че предявените от Й. С. П. от [населено място] против М. на финансите и Национална агенция по приходите, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. са неоснователни по следните съображения: предявената срещу М. на финансите претенция е неоснователна, тъй като по делото не е установено през процесния период между страните да е съществувало трудово правоотношение; че не е установено и нарушение, изразяващо се в неравенство в третирането поради етническа принадлежност на ищеца и по отношение ответника Национална агенция за приходите, [населено място]. Прието е, че от 1994 година ищецът Й. С. П. е работел в системата на данъчната администрация като данъчен инспектор към Национална агенция по приходите, Териториална дирекция [населено място]. Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено при извършено съкращение на щата с оглед ниска оценка за изпълнение на служебните му задължения в периода 01.01.2006 г. – 30.11.2006 г., без тази оценка да е обусловена от ромската му етническа принадлежност; въпреки ниските му показатели в работата – при най-малко образувани административно-наказателни производства през 2005 г. и 2006 г. е получавал еднакво материално стимулиране с останалите служители в сектора; в проведеното вътрешно обучение – курс на тематика “Превенция и противодействие на корупцията – етика на държавната администрация” не са участвали всички служители, като освен ищеца в курса не са били включени още четири служители, които не са от ромски произход; конфликтът на 06.12.2006 г. между ищеца и служител на НАП, прераснал във физическа саморазправа, не е възникнал във връзка с ромския произход на ищеца, а е бил мотивиран от поведението на работното му място по повод несъгласие с оценката на работата му; проверката на търговското предприятие на съпругата на ищеца е била извършена не в резултат на клеветнически твърдения, а по инициатива на Р., [населено място]. Прието е, че не е установено по безсъмнен начин и да са осъществени прояви на дискриминация на работното място на ищеца, за предотвратяване на които работодателят не е предприел мерки – не е установено точното време, в което колеги на ищеца са отравяли към него обидни квалификации, свързани с етническия му произход и тъй като след 01.06.2006 г. работодател на ищеца по смисъла на §1 ДРКТ е била Териториална дирекция [населено място], която не е страна в процеса, искът е отхвърлен като неоснователен и в тази му част. В касационната жалба против въззивно решение на Софийски градски съд, постъпила от Й. С. П. от [населено място] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е дал указания за посочване на ответник, страна по материалното правоотношение и се е произнесъл недопустимо по съществото на спора при участие на нанедлежен ответник по иска. Изложени са и оплаквания за неправилност на решението – съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност показанията на свидетеля Ж., установяващи дискриминационно отношение на работното място на ищеца и в нарушение на чл. 9 ЗЗДискр., при установени факти, сочещи за дискриминационни прояви е формирал неправилен извод, че правото на равно третиране не е нарушено. Ответникът по касационната жалба М. на финансите я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Национална агенция по приходите не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за недопустимост на въззивното решение за неоснователни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на § 1, т.1 ДР КТ и чл. 71 ЗЗДискр., въззивният съд е формирал неправилни изводи, че надлежен ответник по смисъла на §1, т.1 ДР КТ е Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, [населено място]; че трудовото правоотношение на ищеца, възникнало и съществувало с Териториалната дирекция, изключва Националната агенция като надлежен ответник по предявените искове. Независимо от това, въззивния съд се е произнесъл по съществото на гражданскоправния спор срещу надлежния ответник - Национална агенция по приходите, поради което обжалвания съдебен акт е допустим. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилност на въззивното решение. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал правилни изводи, че твърдяните от ищеца дискриминационни прояви, изразяващи се в подлагане на тормоз на работното му място поради ромския му произход; психологически натиск, изразяващ се в забележки за начина на изпълнение на работата; упражнена принуда да напусне работата си; нанасяне на побой; отказ да се изплаща трудово му възнаграждение при временна нетрудоспособност; некоректен подбор във връзка с провеждане на съкращения на щатни длъжности; клеветнически твърдения за семейството му, осуетили постъпването на сина му на длъжност в МВР; недопускане до проведено обучение през месец септември 2006 година и прекратяване на трудовия договор на 02.04.2007 година, не са установени. От доказателствата по делото е установено, че служителят Й. П. е получавал еднакво материално стимулиране с колегите си от сектора, независимо от по-малко образуваните от него административнонаказателни производства; че трудовото му възнаграждение е било изплащано при спазване на законоустановените изисквания; че е участвал в провежданите от работодателя обучения за подобряване на квалификацията и професионалната подготовка, а уволнението му от работа е извършено поради съкращаване на щата (при съкращаване на 35 щатни бройки от общо съществуващите 162), след проведен подбор, законността на който е установена с влязло в сила решение по гр.д. № 651/2007 г. на Сливенски окръжен съд. Установено е, че единствения случай, в който служителят П. не е бил включен в провеждано обучение (тема „Превенция и противодействие на корупцията”) е през 2006 година, когато от обучението наред с ищеца са били изключени още четирима служители, които не са от ромски произход и по отношение на които е предстояло прекратяване на трудовите договори поради ниски показатели при проведения подбор. Установено е, че отказът за назначаване на сина на ищеца на работа в Р. [населено място], както и образуваното през 2004 г. дознание срещу С. Й. П. не е в причинна връзка с поведение на представляващия работодателя на ищеца, нито с поведение на служители в системата на ТД на Национална агенция по приходите, [населено място] (в този смисъл и извънсъдебните признания на ищеца в жалба 94-ИЙ от 31.05.2006 г. до Областния управител [населено място], съдържаща изявления, че дознанието, осуетило назначението в Р. е по инициатива на служители на Р. [населено място]). Установено е, че състоялото се на 06.12.2006 г. сбиване между ищеца и началника на отдел „Контрол” при ТД на НАП С. няма отношение към ромския произход на ищеца, а е във връзка с пререкание по повод дадената на ищеца оценка при подбора по чл. 329 КТ, както и че по повод инцидента, работодателят е наложил на участвалия в побоя служител К. Х. дисциплинарно наказание със заповед № 22 от 11.04.2007 г., т.е. не е налице различно третиране, основано на етническа принадлежност. Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели С. П. и Ж. Ж., които не са присъствували и нямат непосредствени възприятия за нанесени лично на ищеца обиди във връзка с ромския му произход, т.е. няма данни за това, ищецът да е бил подложен на тормоз на работното му място поради етническата му принадлежност, нито да е сигнализирал в тази насока работодателя за предприемане на марки съобразно задълженията му по чл. 17 ЗЗДискр. Неоснователно е и оплакването за прилагане на последиците на доказателствената тежест в нарушение на чл. 9 ЗЗДискр. В съответствие с чл. 127, ал.1 ГПК (отм.), съгласно който текст всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици и чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, задължаващ ответника да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, съдът е приел, че в съответствие с чл. 13, ал.1 ЗЗДискр, чл. 14, ал.1 ЗЗДискр. и чл. 15, ал.1 ЗЗДискр., работодателят на ищеца Национална агенция по приходите, Териториална дирекция [населено място] му е осигурил еднакви условия на труд без оглед на етническата му принадлежност; равно възнаграждение с изпълняващите същата длъжност служители и равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация; че не е установено ищецът да е бил подлаган на тормоз на работното му място поради етническата му принадлежност, нито работодателят да е бил сигнализиран с такова оплакване поради което не е установено и нарушение на задълженията му по чл. 17 ЗЗДискр. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 3956/2008 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: