Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
София 11.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 05.06.2009 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от
съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 557 /2008 година
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на
„Е”АД, със седалище гр. Ж. против въззивно решение на
Софийски апелативен съд № 26 от 21.03.2008 год., по т.д. № 980/2007 год. год.,
с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 19.03.2007 год.,
по т.д. № 166/2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ТД”Е”О. , гр. С. обективно кумулативно
съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 41 250.80 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени в резултат на договорно неизпълнение на
задълженията му, като митнически агент, за осигуряване на охрана и по чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 1490.50 лв., обезщетение за забава за периода 12. 10.2004
год.-24.01.2005 год.
С определение № 135 от 10.03.2009 год.
по настоящето т.д., състав на второ отделение , търговска колегия е допуснал
касационно обжалване на горепосоченото въззивно
решение на Софийски апелативен съд, на осн. чл. 280,
ал.1,т.3 ГПК.
Същественият материалноправен
въпрос, произнасянето по който е обусловило приложното поле на касационното
обжалване е за произтичащата от закона отговорност на митническия агент по
отношение на предоставената му за оформяне и проверка стока и за характера на
възникналото между страните правоотношение.
Касаторът поддържа оплакване за неправилност, като излага
подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон-чл.281 и сл. ЗЗД и на процесуалното правило на чл.188 ГПК/ отм./.
Твърди, че при разглеждане на спора и
изграждане на крайния си правен извод за неоснователност на предявения главен
иск и на обусловения от него акцесорен въззивната инстанция не е съобразила характера на
възникналото между страните облигационно отношение, предвид вида на сключения
помежду им договор, който с оглед правата и задълженията на съконтрахентите
не следва да бъде квалифициран като договор за превоз по Конвенция СМR, а като поръчка, възложена на ответника, в качеството
му на митнически агент по см. на чл.14 ППЗМ, във вр.
с чл.6 ППЗМ.
Ответника „Е” О. , гр. С. е възразил
срещу основателността на подадената касационна жалба, излагайки подробни
съображенията в писмени бележки и в с.з.
Настоящият състав на ВКС, второ
отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страните доводи,
във вр. с инвокираните
оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, намира:
Касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не са обвързани от
сключен помежду им договор, по силата на който в тежест на ответника да са
възникнали задължения, извън тези в качеството му на митнически агент, свързани
единствено с документалното оформяне и манифестиране на процесния
товар пред съответните митнически служители.
Изложени са в тази вр.
съображения, че дори и да се приеме, че по силата на ППЗМ, в качеството си на
митнически агент между ищеца и ответното ТД е налице твърдяната
в исковата молба облигационна връзка между страните, породена от сключен с
последния превозвач на товара договор за поръчка, то липсват конкретни
доказателства, че в обема на задълженията за митническо агентиране
се включва и задължение за пазене на товара, подлежащ на манифестиране и
превозван с откраднатия от последния превозвач ТД ”Л” ЕО. , трето за настоящия
правен спор лице. За ирелевантни в тази вр. са счетени, както наличието на съществуващо между НК
”ЖИ” и ответното ТД наемно правоотношение за терен, ползван от последното за
паркинг, така и осигурената или не на същия охрана.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Соченият порок, водещ до неправилност на постановения
съдебен акт е налице, когато фактическите констатации на решаващия съд са
опорочени от грешки при формиране на вътрешното му убеждение, в насоки, които
не са нормирани от закона. Тези грешки водят до неистински фактически
констатации, а от там и до погрешни правни изводи, както е в разглеждания
случай.
Решаващият съд неправилно е възприел фактите по
делото, касаещи поведението на страните във вр. с
митническото представяне и манифестиране на процесния
товар, както и произтичащите от качеството му на митнически агент по см. на
чл.14, ал.1 ППЗМ, задължения на ответното ТД, поради което изграденият правен
извод, че от обема на последните е изключено съхранението и пазенето на товара,
превозван с откраднатия автомобил е необоснован.
Този извод не е съобразен с направените в хода на
процеса фактически констатации за заплатена от „Л” ЕО. на „Е” О. такса
„уведомление митница” и предадени на последния документи за осъществения превоз
и за товара, необходими за декларирането на същия и за подаване на митнически
манифест, т.е. за митническа обработка. Не е взето предвид и безспорното
паркиране на 27.04.204 год. на автомобила, превозвал откраднатия товар в
наетата от ЮЛ - митнически агент, открита площ в района на г. София- товарна,
оградена и с покрита конструкция, за което съществува изрично одобрение от А.
”М”, като място за представяне на стоките преди тяхното манифестиране от
ответника, съгласно подадено от лицето уведомление- задължително подлежащо на
представяне при подаване на митнически манифест.
Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на
материалния закон.
Обстоятелството, че лицата, получили разрешение от
министъра на финансите по установения в ЗМ и ППЗМ ред да бъдат митнически
агенти, осъществяват пред митническите органи пряко или косвено
представителство, при безспорно платената от „Л”ЕО. такса „уведомление
митници”, обосновава правен извод, че между ответника по делото и ТД- платец,
чието задължение като последващ превозвач, към получателя на товара, е
изплатено от ищеца - солидарно отговорен по силата на императивното правило на
чл.374, ал.2 ТЗ, е налице сключен договор за поръчка- неформален и консенсуален.
Доколкото валидността на последния не е обусловена от
спазване изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да бъдат и
в резултат на конклудентни действия, подлежащи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Следователно при наведените от ищеца доводи за виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи не от сключен с него
договор за охрана, а от качеството му на митнически агент и възложените му по
силата на закона- чл.14 ППЗМ,в това му именно качество конкретни дейности,
решаващият съд е следвало да обсъди, съобразно ангажираните по делото
доказателства и въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест,
дали в предмета на поръчката, безспорно сключена със същия от последния
превозвач не се включва по необходимост, с оглед спецификата на подлежащите
на извършване правни действия и задължението да осигури охрана на
одобреното от А. „М” място за представяне на стока пред митническите органи.
Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самата легална дефиниция на
понятието „представяне на стоки пред митнически органи” в §1,т. 12 от ДР на ЗМ,
която въззивният съд е следвало да съобрази.
В нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал.1
ГПК/ отм./ решаващата инстанция е обсъждала събраните по делото доказателства
избирателно и поотделно, без да направи връзка помежду им и без аргументация,
защо е изключила от анализа си част от писмените документи, допустими от ГПК и относими към спора.
В разрез с изискването на чл.136 ГПК/ отм./ Софийски
апелативен съд не е изложил и мотиви относно възприетите показанията на
разпитания св. М, бивш към настоящия момент служител на ответното ТД, но
участвал към релевантния за спора момент в изясняване на възникналия инцидент,
свързан с изчезването на процесния товар, чийто
показания съдържат по основаните поставени му въпроси явни противоречия.
Доколкото от една страна този свидетел поддържа, че
служителите в ответното ТД, са посочвали мястото на спиране на шофьорите,
превозващи подлежащ на представяне пред митническите органи товар, както е процедирано и в разглеждания случай, а от друга, че
шофьорът е този, преценявал къде да остави камиона, превозващ съответната
стока, въззивният съд е следвало да обсъди
показанията му наред с останалите доказателства по делото, вкл. с разпореденото
от чл.105 ЗМ задължение за лицето, подаващо манифеста.
Отделен в тази вр. е
въпросът, че неясни са показанията на свидетеля и по отношение последователността
на осъществяваните от ответника като митнически агент действия, свързани с
митническото оформяне на товара, които, ако бяха съпоставени с императивно
установената в ЗМ последователност, биха евентуално обусловили друг краен
правен извод за изпълнение задълженията на ответника и отговорността му за
вредите на превозвача.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че изводите на въззивния съд са
незаконосъобразни и изградени при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което е довело и до тяхната необоснованост, поради което обжалваното въззивно решение, на осн.
чл.281,т.3 ГПК следва да бъде отменено.
На осн. чл.293, ал.3 ГПК
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд за
извършване на изискуемата се от процесуалния закон съдопроизводствени
действия по събиране на доказателства и преценка на събрания доказателствен
материал.
Водим от горното ВКС, състав на второ
отделение,търговска колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното
решение на Софийски апелативен съд № 26 от 21.03.2008 год., по т.д. № 980/2007
год. год..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
ПРЕДСЕДЕТАЛ:
ЧЛЕНОВЕ: