1 Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 04.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 2196/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на Е. М. С. против въззивно решение от 15.01. 2013 г., постановено по гр.д.№ 2887/2012 г. на Софийски градски съд ІІ-а състав, ВО, с което между касаторката от една страна и А. К. и А. И. А. от друга, е допуснато да се извърши делба на един апартамент в [населено място], [улица], № 6, ет.2, ап.№ 8. В жалбата се поддържа оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че липсва съсобственост и че имотът принадлежи само на касаторката по силата на делба от 1978г. и наследствено правоприемство. За да отхвърли този довод възивният съд е изложил съображения, че представеният протокола за съдебна спогодба по гр.д.№ 4246а/78г. на СРС не представлява надлежно заверен препис, защото липсва отбелязване на името на служителя, който го е сверил с оригинала и поради тази причина приел, че не е извършена делба на апартамента. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали тази особеност на представения препис го лишава от доказателствената сила, която чл. 179, ал.2 ГПК придава на официално заверените преписи от официалните документи. По делото е установено, че свекървата на касаторката и майката на ответниците са сестри. От представените нотариални актове № 125 и 128/63г. е видно, че тяхната майка К. Г. Т. е придобила чрез участие в Ж. два апартамента в [населено място], [улица], като единият апартамент № 8 на първия етаж е записан в съсобственост на майката и дъщеря й Е. Р. С. , а другият- ап.№12 на втория етаж- в съсобственост на майката и другата дъщеря Т. Р. К.. През 1978г. по гр.д.№ 4246а/ 78г. на СРС майката К. и дъщерята Е. са извършили делба на апартамент № 8 и са постигнали спогодба същият да остане в дял на Е., като спогодбата е оформена в съдебен протокол, който не се представя в оригинал, а в заверен препис. К. Т. е починала през 1980г., като след нейната смърт дъщерята Е. е направила отказ от наследство, видно от у-ние от 30.07.1982г., издадено от СРС. Е. С. е починала през 1992г. и е наследена от сина си Г., който също е починал през 2010г. и единствен наследник се явява съпругата му и настояща касаторка Е. М. С.. Ищците А. и А. са наследници на другата дъщеря на К. Т.– Т. Р. и са предявили иск за делба на апартамент № 8, като считат, че той не е поделен и е останал съсобствен. Съдът е допуснал делба на имота, като не е уважил възражението на ответницата за извършена делба на апартамента през 1978г. и поставянето му в дял на Е. Р.. Приел е, че представеният протокол не удостоверява извършването на такава подялба, тъй като представлява препис, който не е официално заверен, защото в нарушение на чл.36 от Правилника за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища не е отбелязано името на служителя, който е направил сверяването. Съгласно чл.179, ал.1 ГПК официален документ е този, който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Официалният документ е доказателство за изявленията и действията, извършени от и пред длъжностното лице. Същата доказателствена сила имат и официално заверени преписи от официални документи. Съдебната спогодба е по естеството си договор, който се постига между страните по едно висящо дело и с който те уреждат правния спор помежду си. Съдебната спогодба има сложен фактически състав и включва както договора, така и определението на съда за одобряването й и за прекратяване на делото.Тези действия на съда и страните намират израз в съдебния протокол, който се подписва от съдията и секретаря и съставлява официален свидетелстващ документ за изявленията на страните и действията на съда. Същият може да се представи в оригинал или като официално заверен препис, които имат еднаква доказателствена сила. По аргумент от чл.179 ГПК за да е налице надлежно заверен препис е необходимо той също да е изготвен от съответното длъжностно лице в кръга на службата му и при спазване на съответните изисквания за форма. По отношение издаването на преписи от актове, постановени по съдебните дела, следва да се имат предвид разпоредбите на съответните правилници за дейността на съдилищата, като към 1978г. е действал ПОРОВС, където в чл.36 е посочено, че върху издадените преписи се отбелязва името на служителя, който ги е сверил. Без да е изрично отбелязано в правилника по силата на установената практика е възприето върху преписа да се поставя щемпел или да се изписва текст „вярно с оригинала”, което се удостоверява с подпис на служителя, извършил сверяването, като се поставя и печат на съответното съдебно учреждение. С оглед на горното следва да се приеме, че неотбелязване на името на служителя, извършил сверяването и полагането само на подпис от негова страна не съставлява такова нарушение на установения ред да издаване на преписи от съдебните актове и протоколи, което да води до отпадане доказателствената сила на тези документи, когато те съдържат всички други реквизити, позволяващи да се направи извод, че преписът възпроизвежда точно оригиналния документ. Освен това доколкото подписът представлява саморъчно изписване на името, следва да се приеме, че с полагането му се удостоверява / или е възможно да се удостовери/ и лицето, които се е подписало. Такава необходимост би могла да възникне например когато се поставя въпрос, че преписът не отговаря на оригинала- т.е. е неверен. С оглед на изложеното следва да се приеме, че по настоящото дело съдът е направил неправилни изводи относно доказателствената сила на представения препис от спогодителния протокол, които противоречат на смисъла на закона и затова решението следва да се отмени. Преписът от съдебно-спогодителния протокол от 30.03.1978г. е надлежно оформен с бележката „вярно с оригинала”, с отбелязване „ /п/ О.Р.”, което сочи, че върху оригинала има подпис на съдията, и с поставяне на печат на съда и подпис на служителя, издал преписа, поради което следва да се приеме, че той доказва постигната спогодба по делото за делба и възлагане на имота в дял на наследодателката на касаторката Е. Р. С.. В подкрепа на този извод са и останалите писмени доказателства по делото, а именно записване на делото в описната книга на съда, отбелязване в кадастъра и данъчната служба на Е. С. като единствен собственик на имота, направения от последната отказ от наследство, очевидно в резултат на споразумение между сестрите всяка от тях да получи по един апартамент, което се потвърждава и от данните, че Е. С. и семейството й обитават същия апартамент № 8, получен при делбата. Следва да се отчете и съществуващата към разглеждания период практика съдебните актове и протоколи да се изготвят на пишеща машина в няколко екземпляра с индиго, като оригиналът се подписва от съдията и секретаря, а другите екземпляри след заверка се издават като преписи на страните, като в случая не се навеждат доводи за различие в съдържанието на оригинала и преписа, наличие на добавяния, поправки и други възражения относно верността на документите, а се оспорва само формалната липса на отбелязване името на съответния съдебен служител. При горните данни следва да се приеме, че несъответствията при отразяване на делото в книгите, водени в съда, не опровергават доказателствената сила на представения препис, тъй като се дължат на пропуски и нередовности в деловодната работа и в действията на съответните съдебни служители, без това да оборва факта, че е имало образувано дело за делба и че то е приключило със съдебна спогодба за възлагане на имота в дял на Е. Р. С.. Следва да се съобрази и съществуващата практика, когато страните желаят да извършат делбата чрез съдебна спогодба, постъпването на исковата молба, образуване на делото, разглеждането му и оформянето на спогодителния протокол да стават в един и същи ден, което обяснява и пропуските и несъответствията при отразяване на някои данни в книгите на съда. До същия извод / че върху преписа не е необходимо да се посочва името на служителя, който го е заверил/, макар и по други съображения и отнасящи се до препис от съдебен протокол, удостоверяващ извършено осиновяване, е достигнал и друг състав на ВКС, постановил по реда на чл.290 ГПК р.№ 11/31.03.2010 г. по гр.д.№ 211/2009, І г.о., в което е прието, че вписването на името не е реквизит от преписа. По изложените съображения следва да се приеме, че съсобствеността върху апартамент № 8 е прекратена по силата на спогодителния протокол от 30.03.1978г., същият обект е станал собственост на Е. Р. С., а след смъртта й по пътя на наследяването на настоящата касаторка Е. М. С., поради което предявеният иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли, а постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд да се отмени. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 15.01. 2013г., постановено по гр.д.№ 2887/2012 г. на Софийски градски съд ІІ-а състав, ВО и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. И. К. и А. И. А. против Е. М. С. за делба на апартамент № 8, находящ се в [населено място], ул.Ч. войвода, № 6, с площ 68 кв.м., състоящ се от стая, директен хол с балкон, две антрета и клозет-баня, заедно с избено помещение № 10 с площ 12, 20 кв.м., таванско помещение № 12 с площ 7 кв.м. и 5, 83 % ид.ч. от сушилнята, общите части на сградата и мястото, представляващо парцел Х и І в кв.32 по плана на [населено място], м.Трета извънградска част, цялото с площ 640 кв.м., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.107.288.1.8. ОСЪЖДА А. И. К.- ЕГН [ЕГН] и А. И. А. - ЕГН [ЕГН] да заплатят на Е. М. С. - ЕГН [ЕГН] разноски по делото за всички инстанции в размер на 1730 лв., а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. съгласно чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: