Ключови фрази
изменение на решението в частта относно разноските * списък на разноските * Делба * съдебни разноски * държавна такса * адвокатско възнаграждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 225
София, 06.06.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова

като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 197 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение от 19 януари 2012г., постановено по ч. гр. д. № 3281/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е обезсилено определение от 03.10.2011 г., постановено по гр. д. № 3129/2008 г. от ПРС, VI гр. с - в, с което е оставена без уважение молбата на Р. Б. М. от [населено място] от 22.07.2011 г. за изменение на постановеното по гр. д. № 3129/2008 г. на ПРС, VI гр. с - в решение № 2502/27.06.2011г. в частта за разноските и е прекратено производството по ч. гр. д. № 3281/2011 г. на ПОС, VIII гр. с - в, както и производството по гр. д. № 3129/2008 г. на ПРС, VI гр. с - в по чл. 248 ГПК, образувано по молба на Р. Б. М. от [населено място] от 22.07.2011 г.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че молителката Р. М. не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което е лишена от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Така е стигнал до извода, че като е разгледал молбата за изменение на решението в частта за разноските по същество районният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а образуваното по молбата по чл. 248 ГПК производство да се прекрати.
Определението е обжалвано от Р. Б. М. с оплакване, че е незаконосъобразно.Поддържа неправилно приложение на нормата на чл. 80 ГПК, тъй като не е поискала присъждане на неприсъдени от съда разноски, а друго разпределение на адвокатското възнаграждение и държавната такса между страните в делбеното производство според квотите в съсобствеността. Релевира довод за неприложимост на чл. 80, изр. 2 ГПК, съотв. липса на необходимост от списък на разноските при искане за преразглеждане на становището на съда за осъждането й за държавна такса. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, изрично сочи, че правният въпрос, от значение за постановяване на обжалваното определение, е свързан с последиците от непредставянето на списък на разноски за правото да се иска изменение на решението по приключване на делбата в частта му за разноските, изразяващи се в адвокатско възнаграждение и присъждане при извършването на делбата на държавна такса, които страната счита, че следва да бъде възложени по начин, различен от приетия от съда. Поддържа, че този въпрос е от значение за развитието на правото – допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Л. Б. З. счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване, а по същество намира обжалваното определение за правилно. Другите страни Л. Б. М. и Д. М. З. не са дали отговор на касационната жалба.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срок и от легитимирана страна.Предпоставките за допускането й за разглеждане по същество по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са налице, като съображенията за това са следните:
На основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, какъвто е настоящият случай, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос, от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, не и за правилността на съдебния акт, жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, в подадената касационна жалба и в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешения от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая правният въпрос, формулиран от страната и уточнен от съда с оглед данните по делото, се свежда до въпроса следва ли страната, искаща изменение на решението в частта му за разноските, да е представила списък на разноските, при положение че искането й за изменение касае произнасяне по ревизиране на размера на държавната такса, присъдена в полза на съда, и възлагането на адвокатско възнаграждение в делбеното производство както по спора във връзка с прекратяването на съсобствеността, така и по претенциите по сметки, вкл. и възлагане по начин, различен от определения от съда ?. Този правен въпрос е от значение за делото и попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, понеже е от значение и за развитието на правото с оглед създаване на съдебна практика по приложението на чл. 80 и чл. 248 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне по него.
По посочения по - горе правен въпрос, за който са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав счита следното :
Съдебните разноски са разходите, които страните правят по водене на делото. Съгласно чл. 80 (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Предназначението на списъка на разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят. В противен случай, т. е. при непредставяне на списък, съгласно чл. 80, изр. второ ( в ред. след посоченото изменение) ГПК, страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, касаещо ревизиране на становището на съда по възлагане на държавна такса в полза на съда, не зависи от представянето на списък на разноските. Държавната такса не е разход, сторен от страната, който да се включва в посочения списък. С оглед изясненото предназначение на списъка на разноските, липсата му не лишава страната от право да иска произнасянето на съда по въпроса за разноските щом е налице пропуск за произнасяне по този въпрос и неприсъждане на разноски, т. е. липсата му не лишава страната от право да иска присъждането на поискани разноски ( допълване на решението по чл. 248 ГПК), още повече, когато се касае само за разход за адвокатско възнаграждение (в този смисъл относно правото да се иска присъждане на разноски решение по чл.290 ГПК № 719/25.10.2010г. по гр. д. № 131/2010г. на ВКС, ІV ГО ; опр. № 357/ 25.07.2011г. по ч. гр. д. № 313/2011 на ВКС, ІІ ГО ). Във връзка с гореизложеното, че списъкът на разноски не е предпоставка за присъждане на разноски, страната, непредставила списък на разноските, като се позовава и на грешка в правните изводи, не е лишена от право да иска изменение на решението по приключване на делбата в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото се отнася и за правото да иска изменение на начина на разпределението на адвокатското възнаграждение, така както е извършено от съда при приключване на делбата в приложение на нормата на чл. 355 ГПК вр. т. 9 ППВС № 7/73г.
Разгледана по същество, при съобразяване на дадения отговор на правния въпрос, от значение за делото, частната касационна жалба е основателна по следните съображения :
В разглеждания случай с решението, постановено между Л. Б. С., Л. Б. З., Р. Б. М. и Д. М. З. във втора фаза на делбата на 27.06.2011г., по гр. д. № 3129/2008г., Пловдивският районен съд, VI граждански състав е постановил изнасяне на публична продан на предмета на делбата – недвижим имот и мотоциклет - и е осъдил всяка от страните да заплати държавна такса по иска за делба по сметка на В.. Със същото решение съдът е уважил частично претенции на Р. Б. М. за платени от нея данък сгради и такса смет за недвижимия имот, предмет на делбата, за 2008г. и 2009г., предявени срещу Л. Б. С. и Л. Б. З. и е осъдил Р. Б. М. да заплати по сметка на В. държавна такса по предявените облигационни искове в размер на 50 лв., а Л. Б. С., Л. Б. З. и Д. М. З. да заплатят на Р. Б. М. по 27, 50 лв. (първите двама) и 62, 50 лв. – Д. З. - разноски за вещо лице. В мотивите към решенито си съдът е приел, че други разноски в полза на Р. Б. М. не се дължат, тъй като не са представени доказателства каква част от адвокатския хонорар от 400 лв. е платена по претенциите по сметки, за защита само по които, с оглед нормата на чл. 355 ГПК, може да претендира разноски.
С определение от 03.10.2011г. РС е оставил без уважение молбата от 22.07.2011г. на Р. Б. М. за изменение на постановеното по делото решение № 2502/27.06.2011г. в частта за разноските. За да постанови определението си по реда на чл. 248 ГПК, обезсилено от въззивната инстанция, РС е приел, че молбата на М., с която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и да бъде освободена от заплащане на държавна такса от 50 лв., е неоснователна поради липса на основание за промяна на становището му по дължимостта на адвокатското възнаграждение и държавната такса по претенциите по сметки, отхвърлени, както е посочил, в „ по – голямата си част”.
Обжалваното определение е незаконосъобразно с оглед разрешението на поставения в настоящото производство въпрос. Неправилно въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по същество с определение за разноските без да са осъществени предпоставките от хипотезиса на нормите на чл. 80, изр. 2 ( в ред. след изм.) вр. 248, ал.1 ГПК. Страната е поискала определяне на заплащането на държавната такса, присъдена в полза на съда, по начин, различен от постановения в решението. Поискала е и произнасяне на съда чрез присъждане на поискани разноски, сторени според нея както за процесуално представителство от адвокат по повод ликвидирането на съсобствеността и способа за извършване на делбата, така и по претенциите по сметки. За да обоснове искането си за присъждане на адвокатско възнаграждение, страната се е позовала на спор досежно начина на ликвидиране на съсобствеността и е изтъкнала основания за възлагане на разноски изцяло, в т. ч. и по присъединените искове, основавайки се не на разноски, включени в списък, а на грешка в правните изводи по приложението на чл. 355 ГПК (съгласно който разноските в делбата се определят съобразно стойността на дяловете, а по присъдинените искове по чл. 78 ГПК) и на т. 9 от ППВС № 7/1973г. относно възлагане на разноските по повдигнат спорен въпрос в делбеното производство.
По горните съображения определението, предмет на инстанционен контрол от касационната инстанция, подлежи на отмяна, като делото се върне на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по него и преценка законосъобразността на обжалваното пред нея определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение от 19 януари 2012г., постановено по ч. гр. д. № 3281/2011г. от Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение от 19 януари 2012г., постановено по ч. гр. д. № 3281/2011г. от Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено определение от 03.10.2011 г., постановено по гр. д. № 3129/2008 г. от Пловдивския районен съд, VI гр. с - в и ВРЪЩА делото на въззивната инстанция за продължаване на процесуалните действия по него.
Определението е окончателно.

Председател:
Членове: