Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 05.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №162 по описа за 2012 год. Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. П. И., действащ като [фирма], за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 17.12.2010г. по гр.д.№975/2009г. на Силистренски районен съд, с което И. П. И., действащ като [фирма], е осъден да заплати на Й. Т. И. сумата 25000лв., представляваща половината от стойността на недвижим имот в [населено място], като част от стойността на имуществото на едноличния търговец. Молителят поддържа доводи, че е лишен от участие в делото, поради нарушени правила за призоваването му – счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, вместо чл.47, ал.4 ГПК, което сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Представя писмени бележки. Ответникът по молбата за отмяна Й. Т. И. оспорва молбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С влязло в сила решение, постановено на 17.12.2010г. по гр.д.№975/2009г. на Силистренски районен съд е осъден И. П. И., действащ като [фирма], да заплати на Й. Т. И. сумата 25000лв., представляваща половината от стойността на недвижим имот в [населено място], като част от стойността на имуществото на едноличния търговец. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни. Видно от данните по делото съобщението по чл.131 ГПК е прието за осъществено връчване на ответника по делото И. П. И., действащ като [фирма], чрез прилагане на съобщението към делото, след като посещавайки регистрирания адрес на управление, връчителят е установил, че търговецът е познат на това място, но вече не пребивава на адреса, което е отразил в разписката. Съдът е разполагал с удостоверение за регистрирания адрес на управление на търговеца, в което се съдържат данните на търговеца съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, който е пререгистриран съгласно § 4 ПЗР ЗТР. При наличие на тези данни съдът не е имал основание да иска от ищеца представяне на ново удостоверение за регистрацията, тъй като по данните в старото за ЕИК на търговеца може да провери служебно дали в регистъра е вписан нов адрес. В случая безспорно в регистъра не е вписан нов адрес. Това е направено едва през лятото на 2011г., т.е. много време след като е постановено решението по делото и е прието за редовно връчено. При тези данни по делото са били налице предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК за връчване на ответника-търговец чрез прилагане на съобщенията и книжата по делото. Връчването е извършено съгласно изискванията на посочената законова разпоредба, като констатацията на съда за осъщественото връчване по този ред е обоснована, предвид удостоверените данни от връчителя в разписката и данните в регистъра, даващи основание да се приеме, че търговецът е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е вписан новият. Неоснователни са доводите, че съдът е следвало да изиска от ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника-търговец. Доводите са неоснователни. След като е осъществено връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК на търговеца, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. При данните по делото за наличие на предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК за връчване на исковата молба на ответника чрез прилагане на съобщението и книжата към делото, съдът не е имал основание да не приеме, че съобщенията по делото са редовно връчени. С оглед изложеното неоснователно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по делото. Преписът от исковата молба му е бил редовно връчен, заедно с указанията за отговор на исковата молба. Връчването е осъществено по предвиден от закона ред – чл.50, ал.2 ГПК. Поради това, като е прието от съда, че връчването е редовно, не е допуснато осъществяване на порок на правото на защита. В молбата за отмяна са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и твърдения за обстоятелства, които молителят счита за относими към спора. Тези доводи не са относими към никое от основанията по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. И., действащ като [фирма], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 17.12.2010г. по гр.д.№975/2009г. на Силистренски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: