5 Р Е Ш Е Н И Е № 498/11 г. гр. София, 31.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА дело № 759/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 788 от 09.08.2011 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Т. Б. Т. и И. Б. Т. срещу решение № 1764 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. Nо 2083/09 г. по описа на Варненски окръжен съд ,с което е уважен предявеният от Д. Т. Я. и Ж. Т. А. срещу касаторите отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от .... кв.м.,от имот пл.№ 943 по КП”М” от 1990 год. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно допустимостта на отрицателно установителния иск за собственост при влязъл в сила план на новообразуваните имоти,когато правото на собственост на ползвателя не е било оспорено по реда на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД на ПЗР на ЗСПЗЗ,касаещо и въпроса за валидно учредено право на ползване. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна,чрез пълномощника си оспорва основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да уважи отрицателния установителен иск въззивната инстанция ,след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че ответниците – сега касатори не са доказали на наследодателя им Б. Б. да е било предоставено право на ползване по отношение на спорния имот по силата на решение № 2 от протокол № 4/11.03.1981 год.,защото с това решение е вменено на зам.председателят на ИК да организира извършването на проверка по спазване нормативните изисквания за строителство на стопански постройки от лицата по приложения списък за раздаване под наем на земи в землището на [населено място].В списъка с тези лица фигурира наследодателят на касаторите под № 180,като е отразено,че е налице постройка,т.е. към 1981 год.построената сграда в имота се е състояла от изба и първи жилищен етаж,с площ от 35 кв.м.Съдът е приел,че тази постройка е била построена без строително разрешение,а това обстоятелство не се оспорва и от ответниците,поради което наследодателят им попада сред лицата,за които е указано последващо внасяне в ИК за вземане на решение за предоставяне на ползване за тези земи,каквото в настоящия случай липсва.Доколкото по делото е установена неавтентичност на удостоверение № ..../..... год./не е подписано от лицето изпълняващо длъжността към момента на издаването му/,съдът е приел,че документът не може да се цени с оглед на предназначението му- да удостовери,че с решение на ИК на ОНС е предоставено право на ползване.И след като не е доказана първата предпоставка за трансформиране правото на ползване в право на собственост,без значение за настоящия спор е обстоятелството,че в имота е била построена сграда до 1.03.1991 год. и е заплатена цената в съответните срокове. По поставеният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване вече е налице и задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК,в следния смисъл,която се споделя от настоящия състав: По реда на § 4и,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешава спор между лица, претендиращи право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и лица, на които земята е била прехвърлена не от собственика й, или лица, на които е било предоставено право на ползване по реда на §4 и следващите, ако са налице пороци при учредяване на правото или придобиването на имота - нарушение на нормативни актове, използване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт,а съгласно чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ възстановява се собствеността върху земите, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. С т. 2 на ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че текстът визира фактически незастроените земеделски земи, които се възстановяват независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни, както и че "предоставяне" по смисъла на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ е всяко правомерно прехвърляне на вещни права на трети лица.Ако имотите, предоставени на трети лица, попадат в някое от изключенията, предвидени в ЗСПЗЗ - например застроени са до 1.03.1991 г., правата на приобретателите се запазват и имотът не подлежи на възстановяване, тъй като само поради това, че е продаден чужд имот, сделката не е нищожна. В такъв случай правоимащите по чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ имат правен интерес от иск по § 4и, за да установяват, че извършеното разпореждане с имота или обременяването му с ограничени вещни права в полза на трети лица, е засегнато от пороци, които водят до неговата нищожност, за да изключат правата на тези лица. В останалите случаи те нямат правен интерес от такъв иск, тъй като получават защита на правата си пряко от разпоредбата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ.Действително предявяването на иск по §4и е ограничено със едногодишен срок, определен с §35 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./от влизането в сила на закона, който е изтекъл на 1.11.1998 г. След изтичане на срока третите лица, за които се отнасят изключенията, запазват имотите си.Когато обаче правоимащите по чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ, предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, претендиращо права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, твърдят, че не е било налице въобще предоставяне на право на ползуване, това твърдение може да бъде релевирано и в производството по предявения от тях иск. То не може да се квалифицира като твърдение за порок при предоставянето, затова не се обхваща от фактическия състав на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно въвеждането му не е ограничено със срок.Затова в случаите на спор за собственост между лица с признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ и лица, позоваващи се на § 4а, е допустимо, и при изтекъл срок за предявяване на иск по § 4и, да се установява твърдение, че право на ползуване въобще не е било предоставено. Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос. При постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващ мотив за уважаване на отрицателния установителен иск е,че ответниците – сега касатори,не са представили доказателства за валидно учредено право на ползване на наследодателят им върху спорния имот по силата на решение № ... от протокол №.../....год.Удостоверение №...../...... год.няма доказателствена сила по отношение на факта стоящ вън от него- да удостовери,че с решение на ИК на ОНС е предоставено право на ползване.Доколкото не е установен този придобивен способ,то не е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост,поради което ответниците-сега касатори не са провели успешно доказване на придобиването на правото на собственост по сочения от тях способ върху спорния имот. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски за настоящото производство в размер на 300/триста/ лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1764 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. Nо 2083/09 г. по описа на Варненски окръжен съд . ОСЪЖДА Т. Б. Т. и И. Б. Т. да заплатят на Д. Т. Я. и Ж. Т. А. направените разноски за настоящото производство в размер на 300/триста/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: