Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
С о ф и я, 21 февруари 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 я н у а р и 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1161/2019 година.
Производство по Глава 33 от НПК.
Със саморъчно искане (назовано „жалба”) от 15.10.2019 г. осъденият С. М. С. от [населено място], област Плевен, в момента в затвора в Плевен, се претендира на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК отмяната по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 32 от 05.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 466/2018 г. от Апелативен съд-Велико Търново, с което е изменена присъда № 58 от 06.11.2018 г. по НОХД № 277/2018 г. на Окръжен съд-Плевен и размерът на наложените му наказания лишаване от свобода е завишен съответно, за престъплението по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.1 от НК от 4 години и 10 месеца на 8 години, за престъплението по чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.1 от НК от 6 месеца на 3 години и за престъплението по чл.170, ал.2, пр.1-во и 3-то вр.ал.1 от 2 години на 4 години, както и размерът на общото за съвкупността от престъпления от 4 години и 10 месеца лишаване от свобода на 8 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим и присъдата в останалата част е потвърдена, като в допълнително изложение от 06.11.2019 г. развива доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с отправено към ВКС искане с акцент върху явната несправедливост на увеличеното по размер наказание лишаване от свобода и молба то да бъде чувствително намалено и за трите предявени му обвинения за престъпленията по чл.198, ал.1, чл.216, ал.1 и чл.170, ал.2 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Подсъдимият С. С. лично и чрез защитника си адв.Б.Ц. от САК поддържа искането и моли да бъде уважено по развитите в допълненията доводи, като в съдебните прения защитникът конкретизира алтернатевните им искания и за ново разглеждане на делото или намаляване на размера на наложеното на осъдения общо наказание.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното по реда за възобновяване на наказателни дело, като съобрази следното :
С присъда № 58 от 06.11.2018 г. по НОХД № 277/2018г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимите А. М. С., С. Ю. С. и С. М. С., всички от [населено място], област Плевен за виновни в това, че на 20.10.2017 г. в [населено място], първите двама при условията на опасен рецидив, тримата в съучастие като извършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 070 лева от владението на А. Х. П. и Р. М. П. от същото село, като употребили за това сила и заплашване, като на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ вр.чл.20, ал.2 от НК на подс.А. С. и на подс.С., а на подс.С. С. на основание чл.198, ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК им е било наложено наказание съответно от по 8 години лишаване от свобода на първите двама и 4 години и 10 месеца лишаване от свобода на подс.С. С..
Със същата присъда подсъдимите А. С., С. С. и С. С. са признати за виновни и в това, че по същото време и място, в съучастие като извършители, са унищожили чужди движими вещи на обща стойност 359 лева, собственост на А. П. и Р. П. и на основание чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК им е било наложено на всеки един от тях наказание от по шест месеца лишаване от свобода.
С присъдата тримата подсъдими са признати за виновни и за извършване на престъпление по чл.170, ал.2, пр.1-во и пр.3-то , вр.ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК са им били наложени наказания от по 2 години лишаване от свобода, като са признати за невинни и оправдани по обвинението деянието да са извършили и чрез заплашване.
Съдът е приложил по отношение и на тримата подсъдими чл.23, ал.1 от НК, като е определил общо наказание на подс.А. С. и на подс.С. С. от по 8 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, а на подс.С. С. от 4 години и 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното им задържане под стража от 20.10.2017 г. до влизане на присъдата в сила.
Присъдени в тежест на всеки един от подсъдимите са съответната част от направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 572,02 лв, или по 858 лева за всеки от тях.
Присъдата е била атакувана пред въззивната инстанция с протест на Окръжна прокуратура-Плавен за увеличаване на размера на наложените на всеки от тримата подсъдими наказание, както и с жалби от тримата подсъдими чрез защитниците им като необоснована, незаконосъобразна, при допуснати съществени процесуални нарушения и заради завишеността на наложените им наказания с искания за отмяна на присъдата, оправдаването им или връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд и като последна алтернатива, намаляване на размерите на наложените им наказания.
С въззивното решение № 32 от 05.03.2019 г. по ВНОХД № 466/2018 г. Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е уважил протеста на прокурора, увеличавайки размерите на наказанията и на тримата подсъдими съответно за грабежа от 8 години на по 13 години лишаване от свобода за първите двама и от 4 години и 10 месеца на 8 години лишаване от свобода на подс.С. С., определящо и за размера на общите им за съвкупността от престъпления наказания, които да изтърпят при първоначален строг режим, като е потвърдил същата в останалата част, а жалбите на тримата подсъдими е оставил без уважение.
Решението е било съобщено на подс.С. С. лично на 15.03.2019 г. и на защитника му адв.Л.Г. от АК-Плевен на 19.03.с.г., като на 17.03.2019 г. (с пощенско клеймо от 19.03.2019 г.) подс.С. е депозирал в Апелативен съд-Велико Търново бланкова касационна жалба против въззивното решение. На 05.04.2019 г. той е бил уведомен лично за разпореждането на съдията-докладчик в 7-дневен срок от връчване на съобщението да приведе касационната си жалба в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. В дадения му срок подс.С.С. не е отстранил нередовностите в касационната си жалба, нито е ползвал за това услугите на защитника си адв.Г., който не е подал като самостоятелна страна в процеса касационна жалба в полза на подзащитния си С..
С разпореждане от 23.04.2019 г. съдията-докладчик е констатирал неизпълнението на разпореждането за отстраняване на нередовностите на касационната жалба на подс.С.С. и на основание чл.351, ал.5, т.1 от НПК е постановено връщането й на подсъдимия, съобщено му лично на 03.05.2019 г. Това разпореждане не е било обжалвано от него или защитника му по реда на чл.351, ал.6 от НПК и е влязло в сила на 10.05.2019 г.
По касационни жалби от защитниците на подсъдимите А. С. и С. С. е било образувано н.д. № 532/2019 г. на ВКС – І н.о., по което с решение № 147 от 05.07.2019 г. обжалваното въззивно решение № 32 от 05.03.2019 г. по ВНОХД № 466/2018 г. на Апелативен съд-Велико Търново, касаещо тези жалбоподатели, е оставено в сила. На тази дата (05.07.2019 г.) е влязла в сила осъдителната присъда и срещу осъдения С. С., като техен съучастник (вж ТР № 5/2018 г. по т.д.№ 5/2017 г. на ОСНК на ВКС, т.4).
Така влязлата на 05.07.2019 г. в законна сила присъда на Окръжен съд-Плевен е била приведена в изпълнение, за осъдения С. С. с начало от 27.06.2018 г. в затвора в Плевен.
И в двете допълнения към искането от осъдения С.С. и в това на служебния му защитник адв.Ц. се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на правно значимите за отговорността му факти, по приложението на правото и за явна несправедливост на завишеното по размер общо наказание лишаване от свобода, без ясно формулирано искане към касационната инстанция.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема искането от осъдения С. С. за осъждането му за престъпление от общ характер на лишаване от свобода, подадено на основание чл.420, ал.2 от НПК в установения в чл.421, ал.3 от НПК срок и срещу въззивен съдебен акт, който не е бил проверен от касационната инстанция по жалба или протест в негова полза, за допустимо, а разгледано по същество за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументират от осъдения и от защитника му със съображения за неотстранени, според тях, противоречия в показанията на съпрузите частните обвинители св.А.П. и св.Р.П. относно броя на нападателите, произхода и размера на отнетата парична сума, на златния ланец, възприети и от въззивния съд като достоверни, за игнориране на показанията на редица свидетели, основно на св.П.П. и заради липсата на мотиви относно възприетите фактически обстоятелства, поради което се настоява за оправдаването му, за връщане на делото за ново разглеждане и накрая за намаляване на размера на увеличените му наказания и за трите приписани му престъпления до минимума на предвидената в закона санкция.
ВКС не намира основание за несъгласие с възприетите от апелативния съд фактически обстоятелства, а така също и със съображенията му по приложението на правото. Аналогични оплаквания като тези в искането и допълненията му са били наведени и пред предишния състав на ВКС и са получили отговор, който се споделя и от настоящия касационен състав.
Както св.Р.П. категорично в няколкократно проведените й на досъдебното производство и в съдебното следствие разпити, така и съпругът й св.А.П. веднага след деянието на тримата извършители са споделили пред кмета на селото св.Ц.Г. и полицейските служители св.М., св.Р., св.Ц. за разпознатите от тях нападатели, описали са някои части от облеклото и маскировката им и относно тези обстоятелства няма каквито и да е противоречия помежду им. Те са утвърдени и в показанията на децата им непълнолетните св.Д.П. и св.М.П., както и на поемните лица при извършване на огледа на местопрестъплението кмета св.Г. и св.П.П.. Извършени са необходимите очни ставки и са били уважени всички относими доказателствени искания на страните за отстраняване на съзряни от тях противоречия между доказателстветните материали, които са подробно обсъдени и правилно разрешени още на първа инстанция. Поради това въззивният съд правилно е потвърдил възприетите факти от кръга на чл.102 от НПК и не е пренебрегнал сочените от осъдения и защитника му доказателствени източници. Фактите са изведени съобразно правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и не е налично касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за уважаване на искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, още по-малко при така утвърдените факти на претенцията за оправдаване на осъдения С.С. по предявените му обвинения.
Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа единствено с довода за недоказаност на авторството на С.С. в осъществяване на съвкупността от престъпленията по чл.198, ал.1, чл.216, ал.1 и чл.170, ал.2 вр.ал.1 от НК, който е оборен при извършения всестранен, пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. При възприетата фактическа рамка е бил приложен законът, който е следвало да се приложи и няма неправилно приложение на материалния закон.
Поддържаното в крайна сметка като основно оплакване за явна несправедливост на увеличеното наказание на осъдения С.С. за всяко едно от извършените престъпления и общото за съвкупността също е неоснователно.
Въззивният съд с основание е отрекъл съобразените от окръжния като смекчаващи обстоятелства ниското образование на осъдения С., тежкото му материално и семейно положение, младата му възраст, ниската стойност на причинените на частните обвинители вреди. Изложените в тази насока съображения са правилни, житейски подкрепени с оглед начина му на живот, криминалното му минало и изтърпени наказания, включително и в затвора без нужните позитивни промени в поведението му и приноса му при осъществяване на деянията. Този 30-годишен гражданин, освен неполагането на какъвто и да е труд за собствената и за семейството му издръжка, многократно е осъждан, като само с три месеца е избегнал деянието му по чл.198, ал.1 от НК да е с квалифициращо обстоятелство „опасен рецидив”. Впечатляваща е и характеристиката му като престъпен деец в социална среда, от която очевидно не желае да се откъсне. Поради това изводът на въззивния съд за необходимост от по-продължителното му изолиране в пенитенциарно заведение е законосъобразен и правилно изведен на основата на отегчаващите вината му обстоятелства. И настоящият състав на ВКС не намира основание за намаляване както на отделните за всяко престъпление наказания, така и общото за съвкупността наказание от 8 години лишаване от свобода, поради което искането в неговата цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 15.10.2019 г. от осъдения С. М. С. от [населено място], област Плевен, в момента в затвора в Плевен, подадено на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 32 от 05.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 466/2018 г. от Апелативен съд-Велико Търново, с което е изменена присъда № 58 от 06.11.2018 г. по НОХД № 277/2018 г. на Окръжен съд-Плевен, като неоснователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |