Ключови фрази
връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * цена на иска * държавна такса * обективно съединяване на искове * указания на съда * редовност на исковата молба


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 09.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 654/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /вж. пощенското клеймо от 06.07.2012 г./ от адвокат Св. Ц. - процесуален представител на Д. А. Ф., частна жалба срещу определение № 10499 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 6411/2012 г. на Софийския градски съд.
В частта, с която с обжалваното определение без разглеждане като недопустими са оставени частни жалби с вх. № 1009666 от 24.02.2012 г. и вх. № 1051925 от 07.12.2011 г. срещу разпореждания от 13.10.2011 г. и от 30.01.2012 г. за оставяне на исковата молба без движение, а искането за спиране на производството до решаване на частната жалба е оставено без уважение, производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК; в частта, с която частната жалба срещу разпореждането от 28.02.2012 г. за връщане на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 11247/2010 г. на Софийския районен съд, е оставена без уважение, производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Жалбоподателката иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Я. С. Т. не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
По частната жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК:
Правилно Софийският градски съд е приел, че разпорежданията, с които подадената от Д. Ф. /сега жалбоподателка/ искова молба е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128, т. 2 ГПК, не подлежи на обжалване. Те не преграждат по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалването им е предвидено изрично в закона, за да е налице хипотеза по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо правилността им може да бъде проверявана в евентуално производство по чл. 129, ал. 3 ГПК при връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на указана нередовност. В този смисъл са разясненията в т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, според което единствената хипотеза на самостоятелно обжалване на такива актове е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б.б. "а" и "б" ГПК /отм./. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск.
След като съдебните актове за оставяне на исковата молба без движение поради констатирани нередовности не подлежат на самостоятелно обжалване, то и искането за спиране на производството до решаване на частната жалба срещу тях се явява неоснователно, както правилно е приел и въззивният съд.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното с нея въззивно определение следва да бъде потвърдено.
По частната касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК:
За да потвърди определението за връщане на исковата молба, въззивният съд посочил, че според молбата на ищцата от 13.10.2010 г. претенцията й за заплащане от ответника на цена по сключен между страните договор за наем е в размер на 2 275 лева, за консумативи - 889.70 лева и неустойка за забава - 150 лева. При така определения размер на цената на всеки от обективно съединените искове размерът на дължимата държавна такса, каквато се събира по всеки иск /чл. 72, ал. 1 ГПКТ/ и е в размер на 4%, но не по-малко от 50 лева, възлиза на 212.76 лева. Внесената от ищцата е 134.64 лева и е със 78.12 лева по-малко от дължимата. Налице е неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, поради което според въззивния съд исковата молба правилно е върната.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала изрично правен въпрос, по който иска да се допусне касационното обжалване, но от изложеното в него и в частната жалба става ясно, че това е процесуалноправният въпрос за изискванията за редовност на исковата молба, касаещи приложението на чл. 129, ал. 2, изр. 1, предл. 1 вр. чл. 128, т. 2 и чл. 72, ал. 1 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона с оглед спецификата на конкретния случай, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да възникне валидно процесуално правоотношение е необходимо правото на иск да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска, което е равнозначно на подаване на редовна искова молба. Една от предпоставките за редовност на исковата молба е внасянето на държавна такса по водене на делото, когато такава е дължима по закон.
Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК държавната такса се събира върху цената на иска, а според чл. 72, ал. 1 ГПК когато с една молба са предявени кумулативно съединени искове, държавна такса се събира по всеки иск. Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК установява, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита и съдействие съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. Това е Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 1 на тарифата по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
Разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК изисква като приложение към исковата молба да се представи документ за внесените държавни такси, когато такива се дължат. Ако исковата молба не отговаря на това изискване, тя е нередовна. В този случай съдът, който съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК има задължение да провери редовността на исковата молба, следва да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност. Процесуалният закон санкционира проявено от ищеца процесуално бездействие в тази насока с връщане на исковата молба - чл. 129, ал. 3 ГПК. За да се приложи, обаче, тази последица, необходимо е дадените от съда указания да са конкретни, ясни и точни. В противен случай не може да се приеме, че за страната е възникнало задължение да извърши съответното действие, поради което и евентуално връщане на исковата молба като нередовна би било незаконосъобразно.
С оглед изложеното обжалваното определение е неправилно. Порокът му се състои в това, че при правилно приложение на чл. 72, ал. 1 ГПК, изискваща за предявените с една молба кумулативно съединени искове да се събира държавна такса по всеки иск, съдът в двете инстанции не е указал на ищцата каква е дължимата от нея държавна такса за всеки от предявените искове. Вместо това е определил един общ размер, който първоинстанционният съд двукратно е променял, указвайки допълнителна такса от 321.36 лева, съответно - 206.36 лева, и който е различен от размера, дължим според въззивния съд. При тези противоречиви указания ищцата не е била наясно каква държавна такса следва да внесе за всеки от кумулативно съединените искове. Не е и могла, в случай, че не довнесе указаната разлика /ако се установи, че такава има/, да заяви по кой от исковете да продължи производството, предвид внесената от нея такса в размер на 134.64 лева.
Като неправилно определението на въззивния съд и потвърденото с него разпореждане за връщане на исковата молба следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което на ищцата да бъдат дадени ясни и точни указания относно размера на държавната такса по всеки един от предявените искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 10499 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 6411/2012 г. на Софийския градски съд в частта, с която без разглеждане като недопустими са оставени частни жалби с вх. № 1009666 от 24.02.2012 г. и вх. № 1051925 от 07.12.2011 г. срещу разпорежданията от 13.10.2011 г. и от 30.01.2012 г. по гр. д. № 11247/2010 г. на Софийския районен съд за оставяне на исковата молба без движение, а искането за спиране на производството по решаване на частната жалба е оставено без уважение.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 10499 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 6411/2012 г. на Софийския градски съд в частта, с която частната жалба срещу разпореждането от 28.02.2012 г. за връщане на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 11247/2010 г. на Софийския районен съд, е оставена без уважение.
ОТМЕНЯ същото въззивно определение и потвърденото с него разпореждане от 28.02.2012 г. за връщане на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 11247/2010 г. на Софийския районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовността на подадената от Д. А. Ф. искова молба, свързана с дължимата по водене на делото държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: