6 Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 28 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 661/2018 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Перник против присъда № 8/08.05.2019 г., постановена по ВНОХД № 113/2019 г. от Окръжен съд – Перник. В протеста са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че съдът е направил погрешни изводи относно собствеността на инкриминираната вещ. С тези аргументи се настоява за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Изразява становище, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като се касае до гражданскоправен спор, а не за извършено престъпление, поради което следва да се остави в сила. Подсъдимият С. Н. В. участва лично в касационното производство. Процесуалният му представител не се явява, редовно призован. В съдебното заседание подсъдимият заявява изрично, че желае да се даде ход на делото в отсъствие на неговия защитник. Поддържа становище, че присъдата е правилна и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Производството по делото е било образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Б., с който е повдигнато обвинение пред съда за извършено от подсъдимия В. през месец ноември 2017 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С присъда № 54/20.09.2018 г., постановена по образуваното НОХД № 26/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник, подсъдимият С. В. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 194, ал.1 от НК. По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 277/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Въззивният съд е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в това, че първата инстанция е пренебрегнала разпоредбата на чл. 247б, ал. 2 от НПК, която предвижда уведомяване на пострадалия за разпоредителното заседание, какъвто съобразно обвинението е свидетелят К. К., независимо от правната квалификация на деянието – по чл. 194 НК или по чл. 206 от НК. С постановеното по делото решение № 65 от 29.11.2018 г. атакуваната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на районния съд от стадия на разпоредително заседание. При новото разглеждане на делото в първата инстанция с присъда № 31 от 20.03.2019 г., постановена по НОХД № 142/2018 г., Районният съд – Б. е признал подсъдимия С. В. за виновен и го осъдил за извършено от него през месец ноември 2017 г. престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. При условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 194, ал.1 от НК. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия С. В., по която е образувано ВНОХД № 113/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник. С атакувания сега съдебен акт въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е признал подсъдимия за невинен в това, че през месец ноември 2017 г. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която е владеел – един брой бензинопил „Х.” на стойност 1160 лева, собственост на К. С. К., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по чл. 206, ал. 1 от НК. Потвърдил е първоинстанционната присъда в частта, с която той е бил оправдан за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. ІІ. В проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, но това не освобождава съда от задължението да се произнесе по възраженията в него, за разлика от оттеглянето, което преклудира тази възможност. Предмет на касационната проверка е само частта на въззивния съдебен акт, който е нова присъда, постановена по чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК. Потвърденото оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 194, ал.1 от НК по аргумент от чл. 346, т.2 от НПК не подлежи на контрол по този ред. Касационният протест срещу постановения въззивен съдебен акт е неоснователен. Първо, следва да се посочи, че в иницииращия касационното производство документ е пресъздадена част от аргументацията на въззивния съдебен акт, без да е направено ясно разграничение на доводите, подкрепящи заявените две касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изразява се несъгласие с логическите разсъждения на съда, като им се противопоставя собственият на касатора прочит на установените факти и тяхната оценка. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Проверила е изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като е провела и допълнително съдебно следствие, в рамките на което подсъдимият В. е депозирал допълнителни обяснения. Съобразявайки всички доказателства, събрани по делото, окръжният съд е направил пълноценен анализ на доказателствената съвкупност и е дал нова правна оценка на приетите фактически положения, при които правилно е обосновал своето заключение за отхвърляне на изводите за виновност на подсъдимия. Предмет на престъпното обсебване може да бъде само вещ, на която деецът не е или не е единствен собственик. Затова в настоящия процес въззивният съд е изследвал и въпросите, свързани със собствеността на процесната вещ. Спецификата на казуса е изисквала разглеждане разпоредбите на Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК). Това е било наложително, тъй като инкриминираната вещ е заложена от лице/лица (В. И., Б. Б.), различни от нейния собственик – подсъдимият С. В., който не е давал съгласие за извършване на такива действия. Втората инстанция, проследявайки установените обстоятелства, е стигнала до извода, че редът, предвиден в цитираната наредба, относно залагането на машината, съответно нейната продажба, е нарушен. В тази връзка са обсъждани не само гласните доказателствени източници, но и писмените такива. Установено е от приложения по делото заложен билет, издаден на името на Б. Б., че декларацията по образец, давана във връзка със собствеността на заложената вещ, не е подписана. Затова и усилията на обвинението са насочени към обосноваване на тезата, че К. е добросъвестен купувач, поради което е станал собственик на машината и тя е „чужда” за дееца. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо, за разлика от първостепенния съд, не възприема поддържаната теза. Поставен е акцент, освен друго, и върху надлежно обсъдените показания на свидетеля К.. От този доказателствен източник е извлечена информация за неговото знание относно обстоятелствата, че лицето, посочено в заложния билет като залогодател/праводател – свидетелката Б., не е собственик на заложената вещ, както и че „машината е на С.” (подсъдимия В., бел. ВКС). Освен това, следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил и изложил своите съображения за субективна несъставомерност на инкриминираната дейност по обвинението по чл. 206 от НК. Известно е, че интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на конкретно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. В разглеждания случай при наличната доказателствена съвкупност и обсъдената от въззивния съд поредица от сделки, изводът, че подсъдимият е възприемал машината като своя, поради което липсва интелектуалният момент на прекия умисъл, е законосъобразен. Вярно е заключението на въззивния съд, че е налице граждански спор, който следва да бъде разрешен по съответния ред, а не с механизмите на наказателния процес. Обобщено, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че установените по делото факти не могат да се отнесат към фактическия състав на чл. 206 от НК, и е оправдал подсъдимия. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8/08.05.2019 г., постановена по ВНОХД № 113/2019 г. от Окръжен съд – Перник ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.