Решение по т.д.№ 351/20120 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 60063 София, 30.06. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при участието на секретаря Петя П., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 351 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Я. П. Я. срещу Решение № 604 от 18.11.2019 год. по гр.д.№ 1261/2019 год. с което Старозагорският окръжен съд е потвърдил Решение № 45 от 19.03.2019 год. по гр.д.№ 723/2018 год. на Районен съд гр. Раднево. С него е бил отхвърлен предявеният от Я. Я. срещу „ОББ-Животозастраховане”ЕАД иск с правно основание чл.382 ал.1 КЗ вр. чл.134 ал.1 ЗЗД за сумата 23000 лв. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Необсъждането на релевантни за спора доказателства е довело до неправилния извод, че в случая е налице изключен застрахователен риск тъй като съответната клауза, съдържаща се в общите условия не е неравноправна. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде осъден „ДЗИ-Животозастраховане”АД да заплати на „Обединена българска банка”АД застрахователното обезщетение, което е предмет на спора. Има искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация „ДЗИ- Животозастраховане”АД, чрез представен по делото писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по касация „Обединена българска банка”АД не е изразил становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 ал.2 т.6 ЗЗП клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ? Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Предявен е от Я. Я. срещу „ОББ-Животозастраховане”АД (чийто правоприемник е „ДЗИ-Животозастраховане”АД) иск с правно основание чл.382 ал.1 КЗ вр. чл.134 ал.1 ЗЗД за сумата 23000 лв. Като съищец по делото е конституирана „Обединена българска банка”АД (ОББ). Легитимацията на ищцата произтича от качеството и на наследник на Петър Я. А. – неин баща, който е починал на 27.04.2018 год. А. е имал качеството на кредитополучател по два договора с кредитодател „Обединена Българска банка”АД. Няма спор, че и по отношение на двата договора с цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по кредитите са сключени застраховки „Живот” със застраховащ Петър А., застраховател „ОББ-Животозастраховане”АД и с бенефициер кредитодателя „ОББ”АД. Застраховката по първия договор е от 19.07.2017 год., а по втория – 12.02.2018 год. Както бе посочено по-горе, А. е починал на 27.04.2018 год. в рамките на срока за застрахователна закрила. Предвид неиздължената сума по първия кредит 20000 лв. и по втория – 3000 лв., неговата дъщеря и наследница, встъпвайки в кредитните му задължения е встъпила и в правата му по застраховките за обезпечаването им. Няма спор, че не е налице пълно или частично извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение, поради което претенцията е предявена по съдебен ред с петитум исковата сума да бъде заплатена в полза на „ОББ”АД. При условията на евентуалност в случай, че кредитодателят откаже да приеме плащането на застрахователното обезщетение, то да бъде заплатена на ищцата с цел погасяване на кредитните задължения. Първоинстанционният съд е конституирал „ОББ”АД като съищец в процеса при посочено правно основание чл.26 ал.4 ГПК. Последователно подържаната теза на ответника-застраховател е, че не дължи плащане, тъй като е налице изключен застрахователен риск по отношение на причината за смъртта на застрахования наследодател. Позоваването на застрахователя е на приложима спрямо двата договора клауза в Общите условия (т.нар. „Условия на застрахователно покритие към полица...”) с текст „Всеки случай на смърт, причинена или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от следните фактори не се покрива от настоящата полица: всякакви заболявания и неработоспособност (нетрудоспособност) за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата на възстановяване на застрахователното покритие, в случай на отпадане при неплащане”. Тъй като причина за смъртта на А. е било негово заболяване, датиращо от 2011 год., застрахователят счита, че обезщетение не се дължи. „ОББ”АД в качеството на съищец не е изразил становище по спора пред инстанциите по същество, а само по отношение на доказателствените искания. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че клаузата (идентична и за двата договора) цитирана по-горе, не е неравноправна по смисъла на 143 и чл.145 ЗЗП и е породила правно действие. Поради това, че причина за смъртта на застрахования е заболяване, предхождащо застраховката за което той е знаел и е бил уведомен за спорната клауза, то застрахователната закрила по отношение на него е изключена и обезщетение не се дължи. Счел е за преклудирано (направено едва в писмената защита) възражение на ищцата, че наследодателят и не е бил запознат с Общите условия. Независимо от това, посочил е, че т.нар. „Условия на застраховането”, съдържащи спорната клауза са му били връчени, което той е удостоверил с подписа си. Сезиран с въззивната жалба на ищцата Я. Я., съставът на СтЗОС също е счел за неоснователно твърдението и, че Петър А. не е бил запознат с Общите условия. Счел е за законосъобразен изводът на РРС, че спорната клауза не е неравноправна и поради това е породила правно действие. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос по който е допуснат касационен контрол е следното: При сключването на договор по чл.348 КЗ застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. Това е от значение за преценката относно степента на риска. Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования, обстоятелства имащи съществено значение са тези, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. Поради това, законодателят с чл.362 ал.1 КЗ е въвел възможността за застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията „съществени за риска” тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл.362 ал.2 предл.1 КЗ. Прилагането на чл.362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования. Хипотетично възниква въпроса, дали вместо прилагането на чл.362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл.362 ал.1 КЗ. Въпросът е хипотетичен, защото разпоредбата се съдържа в Дял І на Част ІV КЗ т.е. в „Общи изисквания към всички застрахователни договори” и спрямо различните договори биха били налице специфики. Поради това и преценката на съда се ограничава до предмета на спора, а именно дали изискванията си спрямо здравословното състояние на застрахования, застрахователят би могъл да включи в клауза имаща значение за покритието на риска. Становището на настоящия съдебен състав по този хипотетичен въпрос е отрицателно. Т.е. преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл.362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл „застрахователят не би изплатили обезщетение ако..”. Дори и в този случай, обаче, следва да е налице конкретика. Формулировката „Всеки случай на смърт, причинена или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от следните фактори не се покрива от настоящата полица: всякакви заболявания и неработоспособност (нетрудоспособност) за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства” може да бъде приложена към всяка причина за настъпване на смърт, доколкото „косвено” и „отчасти” са неясни критерии. Съгласно чл.143 ал.2 т.6 ГПК, неравноправна е тази клауза (съдържаща се в адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая, спорната клауза е именно такава. Тя позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина. Това обуславя и отговора на поставения правен въпрос, а именно: Клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.6 ЗЗП. От отговора на поставения правен въпрос следва и становището на съдебния състав по основателността на касационната жалба, т.е. по съществото на спора: Видно от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и по конкретно епикризи от МБАЛ „Р.”, съответно от 08.02.2018 год. и от 10.04.2018 год., Петър А. е имал заболяване на сърцето – лявокамерна недостатъчност и неинсулинозависим диабет. От епикризата от 27.04.2018 год. е видно, че А. е постъпил на 19.04.2018 год. в МБАЛ”Проф.К.” [населено място] поради задух и влошени показатели на дишането. Рентгенографското изследване е посочило наличието на „Белодробен застой; Нехомогенно засенчване вдясно паракардинално, което по клинични данни може да е израз на възпалителен процес”. Поставен е на механична вентилация, но независимо от това, състоянието му се е влошило и на 27.04.2018 год. е починал. Дори да се приеме, че пряка причина за смъртта на А. е възпалителен белодробен процес, то влошеното състояние на сърцето (посочената по-горе сърдечна недостатъчност) безусловно е допринесло за настъпването на леталния изход. В случай, че при спазване на чл.362 КЗ основното заболяване би било съзнателно укрито от А. то и в този случай, законодателят не е изключил еднозначно възможността за заплащане на обезщетение – чл.363 ал.4 КЗ. Доколкото първоначалният застраховател „ОББ-Животозастраховане”АД не е спазил тази процедура, а клаузата на която се основава отказът за плащане на неговия правоприемник „ДЗИ-Животозастраховане” е нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, то в отказът на ответника да извърши плащане към банката за покриване на кредитните задължения на Петър А. е незаконосъобразен. Както бе посочено горе, „ОББ”АД, отговорността за изпълнението на задължението към който е предмет на застраховката, не е насочил искането си за плащане към застрахователя. Искането на наследницата на А. към застрахователя, застрахователната сума, обезпечаваща изпълнението на договорите за кредит е оставено без уважение. Застрахованият респ. неговите наследници имат качеството на кредитори на застрахователя. Бездействието на длъжника (застраховател) да изплати застрахователно обезщетение на кредитора на своя кредитор (ОББ) заплашва имуществената сфера на застрахования. Поради предявеният иск ще следва да бъде счетен за основателен. Ще следва да бъде оставено без уважение евентуалното искане на ищцата Я., ако банката откаже да приеме плащане, сумата да бъде присъдена на нея при условие, че обезщетението ще бъде използвано за изплащане на задължението към ОББ. Не се касае за евентуален иск, а за искане под условие, че не бъде изпълнено постановеното осъдително решение. Такъв иск е и извън рамките на иска по чл.134 ал.1 ЗЗД. Размерът на дължимото обезщетение възлиза на 22700.07 лв., видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и това е размерът, заявен с въззивната жалба на Я. Я.. С оглед изхода на спора, на ищцата ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за трите инстанции, възлизащи на 6883 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 604 от 18.11.2019 год. по гр.д.№ 1261/2019 год. на Старозагорския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 45 от 19.03.2019 год. по гр.д.№ 723/2018 год. на Районен съд [населено място], вместо което постановява:. ОСЪЖДА „ДЗИ-Животозастраховане”АД с ЕИК-121518328 да заплати на основание чл.382 ал.1 КЗ на „Обединена Българска банка”АД с ЕИК-000694959 сумата 22700.07 лв. (двадесет и две хиляди и седемстотин лева и 7 ст.), представляваща застрахователно обезщетение за застраховки „Живот” по застрахователна полица № 2033, удостоверение № 806408 и полица № 2005, удостоверение № 20055101324, обезпечаващо изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит от 19.07.2017 год., сключен между „ОББ”АД и Петър Я. А. и договор за кредитна линия от 19.07.2017 год., сключен между „ОББ”АД и Петър Я. А.. ОСЪЖДА „ДЗИ-Животозастраховане”АД с ЕИК-121518328 да заплати на Я. П. Я. сумата 6883 лв. на основание чл.78 ал.1 ГПК, представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.