Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
София, 12.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 583 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 234 от 17.03.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 16.10.2015 година по гр.д. № 240/2015 година на Монтански окръжен съд в частта му по иска за прогласяване недействителност на договорна ипотека по нот. акт № ., том ., дело № . от 04.04.2013 г. на нотариус с рег. № . при Нотариална камара поради липса на представителна власт на ипотекарния кредитор.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос каква е поредността, в която следва да бъдат разгледани евентуално съединени искове за недействителност на сделка, съответно дължи ли съдът произнасяне по исковете за недействителност на договора според естеството на материалното право.
Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност – ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт. В този смисъл решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/2011 г. І г.о. ВКС и решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/20141 г. ІV г.о. ВКС.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.
С обжалваното въззивно решение на Монтански окръжен съд е потвърдено изцяло решение от 24.06.2015 г. по гр.д. № 70283/2014 г. на Монтански районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. с чл. 170 ЗЗД, предявен от Б. С. Б. от [населено място], [община] и В. А. Х.-Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] за прогласяване нищожност на договорна ипотека по нот. акт № ., том ., дело № . от 04.04.2013 г. на нотариус с рег. № 577 при Нотариална камара и е отхвърлен иск с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД за унищожаване на договора поради сключването му без представителна власт. В решението е прието за установено, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на две ниви в землището на [населено място], които са били предмет на обезпечение в полза на ответника, за което е съставен нот. акт № ., том ., дело № . от 04.04.2013 г. на нотариус С. С. с рег. № 577 при Нотариална камара. Прието е, че в договора за ипотека съществува неяснота относно обезпеченото вземане – ипотеката е учредена за всички вземания на кредитора, в т.ч. главница, лихви, неустойки и разноски, чиито размер не е точно определен; че отношенията на страните е следвало да бъдат уредени в допълнителен договор за кредит, какъвто не е сключен; че не е доказано тъждество на описаното в договорната ипотека вземане и действително възникнало такова, за чието обезпечаване е учредена договорната ипотека, поради което и на основание чл. 170 ЗЗД е прогласена недействителността и.
След като е уважил иска за недействителност на ипотеката по нот. акт № ., том ., дело № .. от 04.04.2013 г. на основание чл. 170 ЗЗД, съдът е разгледал и евентуално съединеният иск за прогласяване недействителност на договора за ипотека поради липса на представителна власт, квалифицирайки го неправилно по чл. 26, ал. 2, пр. ІІро ЗЗД, който иск е отхвърлил като неоснователен по съображения, че договорът е бил надлежно потвърден от страна на представляващия ответното търговско дружество.
В касационната жалба против въззивното решение на Монтански окръжен съд, постъпила от Б. С. Б. и В. А. Х.-Б. се поддържа, че съдът се е произнесъл недопустимо по евентуално предявения иск за недействителност на ипотечния договор поради липса на представителна власт на ипотекарния кредитор, определяйки въз основа на това и неправилен размер на дължимите по делото съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни.
С исковата молба ищците са предявили искове за прогласяване нищожност на ипотеката по нот. акт № ., том ., дело № . от 04.04.2013 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 170 ЗЗД, тъй като в ипотечния договор съществува неизвестност за обезпеченото вземане и за размера на сумата, за която се учредява ипотеката и иск за унищожаване на същия договор поради липса на представителна власт на сключилия сделката от страна на ипотекарния кредитор. Така предявените искове са в условия на евентуалност, тъй като сочения порок по чл. 170 ЗЗД е по-тежък от основанието за унищожаване на сделката на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. Съдът е уважил като основателен искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 170 ЗЗД, поради което условието за разглеждане на евентуално предявения иск за унищожаване на висящо недействителната сделка е отпаднало. Предвид изложеното, произнасянето на съда по евентуално предявения иск, квалифициран неправилно по чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД, се явява недопустимо, поради което решението следва да бъде обезсилено в тази му част.
Основателно е и касационното оплакване по отношение на присъдените съдебни разноски. Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, в т.ч. в частта му за съдебните разноски, изчислени и съобразно отхвърления иск за унищожаване на сделката поради сключването и без представителна власт. Държавната такса и разноските по делото се определят от паричната оценка на спорното материално благо, независимо от броя на основанията, на които то се претендира – чл. 72, ал. 2 ГПК вр. с чл. 68 ГПК. Когато е уважен един от множество евентуално съединени искове, ответникът дължи всички разноски по делото, тъй като съществуването на претендираното от ищеца спорно материално право е признато. След като искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 170 ЗЗД е уважен като основателен, ответникът дължи на ищеца всички разноски в инстанционното производство по делото, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта му за съдебните разноски, които следва да бъдат присъдени общо в размер на 5174,50 лева за производството пред районен съд и окръжен съд, [населено място], а с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и 1936 лева съдебни разноски за касационната инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 16.10.2015 година по гр.д. № 240/2015 година на Монтански окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение от 24.06.2015 г. по гр.д. № 70283/2014 г. на Монтански районен съд по иска за прогласяване недействителност на договорна ипотека по нот. акт № ., том ., дело № . от 04.04.2013 г. на нотариус с рег. № 577 при Нотариална камара поради липса на представителна власт ипотекарния кредитор.
ОТМЕНЯ решение от 16.10.2015 година по гр.д. № 240/2015 година на Монтански окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение от 24.06.2015 г. по гр.д. № 70283/2014 г. на Монтански районен съд в частта му за разноските, както и в частта, с която са присъдени 850 лева съдебни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Б. С. Б. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] и на В. А. Х.-Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 5174,50 (пет хиляди сто седемдесет и четири лева и петдесет стотинки) съдебни разноски по гр.д. № 70283/2014 г. на Монтански районен съд и по гр.д. № 240/2015 г. на МЗонтански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Б. С. Б. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] и на В. А. Х.-Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1936 (хиляда деветстотин тридесет и шест) лева съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |