Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 24.07.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4029 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Н. Г. от [населено място] чрез пълномощника й адв. Р. Г., против въззивното решение от 17.07.2017 год. по гр. д. № 308/17 год. на Сливенския окръжен съд, с което са потвърдени първоинстанционните решения от 17.05.2017 год. и от 7.06.2017 год., двете по гр. д. № 4648/2016 год. на Сливенския районен съд. С първото е отхвърлен предявения от касаторката против [община] установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор № 67338.538.143 по кадастралната карта на [населено място] с адрес [улица], с площ 354 кв. м., при описаните граници, с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 48 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.1, полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 6 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.2, паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ 10 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.3, масивна стопанска сграда на един етаж със застроена площ 20 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.4, паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 13 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.5 и паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 18 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.6; уважен е насрещния иск на [община] срещу М. Н. Г., като е признато за установено по отношение на нея, че общината в [населено място] е собственик на горния имот, а с второто решение в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото, като е осъдена М. Н. Г. да предаде на [община] владението върху имота. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради наличие на основанията по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо това предявеният от нея установителен иск за собственост бъде уважен, предявения насрещен иск срещу нея бъде отхвърлен, а в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по допускане на ОФГ въззивното решение бъде обезсилено с връщане на въззивния съд за произнасяне. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответната община, [населено място], чрез пълномощника й адв. Д. Д., оспорва касационната жалба с искане въззивното решение да се остави в сила, като претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 171 от 29.03.2018 год. на ВКС. В него е прието, че въпросът за доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост и легитимиращото им действие в хипотезата на конкуриращи се права е релевантен за изхода на спора, като произнасянето по него противоречи на сочената задължителна съдебна практика, обусловило наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / в редакцията на закона до изменението с ДВ бр. 86/2017 год./. В решението, на което се позовава касаторката – № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на ВКС е прието, че актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост. Налице е препращане към приетото с ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр. д. № 647/12 год. ІV г.о. Съставът на съда в цитираното решение приема, че горните съображения са приложими само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. споделя изцяло цитираната задължителна съдебна практика, с оглед на което и приема, че в настоящия случай община [населено място] не може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения акт за общинска собственост № 3543 от 7.12.2016 год. Като основание за актуване на имота е цитирана разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС и параграф 42 ПЗР с. з., което предпоставя наличието на частна държавна собственост върху имота, за да настъпи трансформацията в общинска собственост при наличие на останалите предвидени в закона предпоставки. По делото е представен акт за държавна собственост № 2235 от 7.07.1964 год., при посочено основание за одържавяване Заповед № 640/11.03.1964 год., имаща за предмет утвърждаване частично изменение на регулационния план на [населено място] от 1957 год. /издадена на основание пар. 60 ППЗПИНМ/. Както е видно от представената по делото заповед, а и от заключението на приетата техническа експертиза, касае се за урегулиране на „малоетажната зона в[жк]с посочени квартали, в които границите им са изправени и съществуващите дотогава празни места между имотите по плана са урегулирани в парцели, съгласно уредбата в р. ІІІ ЗПИНМ /отм/. във вр. с ППЗПИНМ с оглед препращащата разпоредба на чл. 38 с. з. Основание обаче за собственост на държавата върху последните не се установява, тъй като посочената заповед по пар. 60 ППЗПИНМ касае одобрение на проекторегулационен план, при което в приложимия закон не е предвидено отчуждително действие. Съставянето на акт за държавна собственост не представлява основание за придобиване право на собственост от държавата, ако не съществува конкретно придобивно основание. Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза не е налице, тъй като същата предполага осъществяване на такъв юридически факт, чиято правна последица според предвижданията в нормативен акт се състои в изгубване правото на собственост от досегашния му носител и преминаване му в патримониума на държавата. Както се посочи, в цитирания в акта за държавна собственост ППЗПИНМ /отм./ не е предвидено като правна последица от урегулирането на имотите, като юридически факт, държавата да придобива правото на собственост. Настоящият състав намира, че не е налице и втората хипотеза на чл. 6 ЗС / в първоначалната му редакция/, за да премине имотът в патримониума на държавата - като такъв без собственик. Независимо от установеното от вещото лице, че в плана от 1957 год. имотът не е бил отреден, същият е бил застроен към момента на урегулирането му през 1964 год. и правото на собственост върху този имот е било придобито по давностно владение от наследодателите на ищцата, за което свидетелстват показанията на разпитаните свидетели. Видно от същите е, че в имота преди родителите на ищцата са живеели и нейните баба и дядо, като кирпичената къща в имота е построена от тях преди 1953 год., /през 20-те, 30-те години на миналия век/, впоследствие пристроена, в имота са живеели няколко поколения, отглеждали са и животни, което кореспондира с данните за наличното застрояване на имота. Свидетелите установяват липса на спорове относно имота в продължение на годините до подаването на молба за снабдяване с документ за собственост, с какъвто наследодателите на ищцата не са се снабдявали, и последващото актуване на имота като общински. В подкрепа на установеното от свидетелите е и записването на имота в последващите планове на името на бащата на ищцата, впоследствие на нейно име. Принадлежността на правото на собственост не е обусловено от наличието на документ. Както е прието в правната доктрина, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 год. по т. д. № 4/12 год. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма пречка да се признае владелецът за собственик по давност към миналия момент – този на осъществяване на фактическия състав на чл. 79 ЗС. Събраните по делото свидетелски показания са последователни и логични и тъй като не противоречат и на останалите събрани доказателства същите следва да се кредитират. Същите установяват непрекъснато владение на имота от страна на наследодателите на ищцата, продължило в повече от необходимия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС /от 1951 год./, поради което и към 1964 год. е налице осъществяване на фактическия състав на придобивната давност и имотът е придобит на оригинерно основание от същите. С оглед на тези съображения и при липсата на конкретно придобивно основание за одържавяване на имота при актуването му през 1964 год. изводът, че имотът е държавна собственост е неправилен и необоснован. От тук следва и липсата на легитимация на общината като собственик на релевираното в представения акт за общинска собственост основание по параграф 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС /обн. ДВ бр. 96/99 год./, тъй като същото /както и това по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС/ представлява общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска. Както се посочи вече, настоящият състав приема, че имотът не е бил държавен към момента на актуването му като такъв, с оглед придобиването му по давност от физическите лица, а липсата на удостоверено в представените актове конкретно фактическо основание за придобиването му от държавата, впоследствие от общината чрез настъпването на конкретни юридически факти, имащи за последица придобиване на собствеността, изключва легитимиращото действие на актовете за държавна и общинска собственост. Аналогично е и приетото в ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС по отношение на легитимиращото действие на акта до доказване на противното. Предвид изложените съображения следва извод, че обжалваното въззивно решение, с което е отхвърлен предявения от касаторката установителен иск за собственост и е уважен насрещния такъв от общината срещу нея ревандикационен, е неправилно поради нарушение на процесуалните правила относно преценка на събраните доказателства и нарушение на материалния закон, поради което и следва да се отмени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия след отмяна на въззивното решение следва да се постанови друго по съществото на спора, с което по изложените съображения искът на касаторката бъде уважен, а насрещния такъв на общината срещу нея – бъде отхвърлен. При този резултат на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ЗС на касаторката следва да се присъдят направените по него разноски за всички инстанции, възлизащи в общ размер на сумата 940.56 лв. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 114 от 17.07.2017 год. по гр. д. № 308/2017 год. на Сливенския окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че М. Н. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Г. от АК-гр. С., е собственик на недвижим имот с идентификатор № 67338.538.143 по кадастралната карта на [населено място] с адрес [улица], с площ 354 кв. м., при граници ПИ 67338.538.132, ПИ 67338.538.142, ПИ 67338.538.131, ПИ 67338.538.43 и ПИ 67338.538.144, с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 48 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.1, полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 6 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.2, паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ 10 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.3, масивна стопанска сграда на един етаж със застроена площ 20 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.4, паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 13 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.5 и паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 18 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.6. ОТХВЪРЛЯ предявения от [община] срещу М. Н. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Г. от АК-гр. С., иск за собственост и предаване владението върху горния имот, на основание чл. 108 ЗС. Осъжда [община] да заплати на М. Н. Г. от [населено място] направените по делото разноски в размер на сумата 940.56 лв. /деветстотин и четиридесет лева и 56 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: