Р Е Ш Е Н И Е № 523 София, 10 януари 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осми декември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 512/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Й. И., подадена в срок чрез защитника му адв. Г. Д., против въззивно решение № 50 от 30.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 40/2010 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че е осъден по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, а присъдените в полза на пострадалия разноски са определени в размер, противоречащ на императивни законови разпоредби. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата си. Гражданският ищец и частен обвинител с писмена молба изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 3 от 18.03.2010 год. постановена по НОХ дело № 440/2009 год. Пловдивският военен съд е признал подсъдимите бивш редник А. Й. И., гл. лице П. К. Ю.и гр. лице А. М. К. за виновни в това, че на 2.02.2008 год. в гр. Сопот, в съучастие като съизвършители причинили две средни телесни повреди на гр. лице Х. М. М., изразяващи се в счупвания на дясна лакетна кост и на първата метакарпална кост на дланта на дясната ръка, които доведи до трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник, поради което и на основание чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК ги е осъдил на по девет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител Х. М. М. сумата 5000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и да му заплатят по 1571лв направени по делото разноски, а в полза на съда да заплатят по 42лв направени по делото разноски, като гражданския иск на Х. М. за разликата до пълния му размер от 30 000лв е отхвърлил. С въззивно решение № 50 от 30.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 40/2010 год. Военно-апелативния съд на Р. България е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл е единственото конкретно съображение, че въззивният състав повръхностно е обсъдил показанията на разпитания свидетел и е игнорирал и значително подценил важни факти и обстоятелства, доказващи неговата невинност. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14, 107 и 339 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. В хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата е спазен установения процесуален ред. Първоинстанционният съд е провел задълбочено съдебно следствие, като в няколко съдебни заседания е събрал възможните и допустими доказателства и то както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и допълнително поисканите от подсъдимите. Разпитал е посочените от тях свидетели, извършил е оглед на място за проверка на съобщените от свидетелите факти и е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза. В максимална степен е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК за разкриване на обективната истина, като е уважил в пълен обем исканията на подсъдимите и е разпитал всички посочени от тях свидетели, въпреки създадените затруднения по призоваването им. Свидетелите е разпитал с еднаква задълбоченост, като не е ограничил възможността на подсъдимите да им задават въпроси. Всички събрани по надлежния ред доказателствени материали е изследвал обективно, всестранно и пълно, констатирал е противоречието в показанията на свидетелите и е изложил съображения кои от тях кредитира и какви фактически и правни изводи прави. Въззивната инстанция от своя страна също не е нарушила правилата на глава двадесет и първа НПК при проверката на правилността на осъдителната присъда. Въпреки, че доказателственото искане на жалбоподателя И. несвоевременно е било направено едва в съдебно заседание и без да констатира, че обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетел, не са изяснени в предходната инстанция, го е уважила. Отложила е разглеждането на делото, провела е съдебно следствие и е разпитала поискания свидетел. Самостоятелстно е обсъдила показанията на този свидетел и като ги е съпоставила със събраните в първата инстанция доказателства е достигнала до извод, че не променят възприетата от първата инстанция фактическа обстановка за развитието на инцидента, авторството на подсъдимия и характера на причиненото увреждане. След като не е констатирала допуснати нарушения на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимия, че осъдителната присъда е основана на предположения, съмнения и превратна оценка на събраните доказателства. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорила на оплакванията на жалбоподателите и е мотивирала защо не възприема изложените в тяхна подкрепа доводи. Възприетите от нея фактически констатации, че пострадалият отказал да извади ръцете си от джобовете за да му бъде извършена проверка за притежание на оръжие при влизането в дискотеката, поради което подсъдимите И. и К. отказали да го пуснат, че го хванали под мищниците и го извлекли по стълбите на улицата пред дискотеката, че на въпроса му защо постъпват така, го съборили на земята и с бухалки и палки му нанесли силни удари в тялото и крайниците, че пострадалия се опитвал да се предпази с ръце, в резултат на което получил две счупвания на дясната ръка, не са произволни и лишени от доказателствена основа. Направени са след задълбочен и сериозен анализ на всички събрани доказателства, в това число показанията на свидетелите Х. М., М. М., Х. С., Н. П. и Г. Д., Е. П., Н. Д., Г. Г. и Т. С. и заключенията на изслушаните експертизи, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Съдилищата не са кредитирали произволно показанията на тези свидетели, а след като са ги съпоставили с обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите И. Я., С. Ю., Т. Й., М. Р., Н. М. и Т. К. и са изпълнили задължението си по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК. На стр. 13 от мотивите към присъдата тезата на подсъдимите, че не са имали физически контакт с пострадалия, както на входа на дискотеката, така и извън нея, мотивирано е приета като израз на защитна позиция, целяща оневиняването им. Точен е изводът, че обясненията им са непоследователно и противоречат не само на показанията на пострадалия и очевидците на деянието, за които би могло да се предполага евентуална заинтересованост, но и на показанията на свидетелите полицейски служители, които в това си качество са се озовали на мястото на инцидента. За нито един от тях не се твърди наличието на обстоятелство, което би дало основание за съмнение в обективността му. Всички са категорични, че са били изпратени в дискотеката по повод сигнал за възникнал побой, а когато отишли на място разбрали, че имало сбиване между охраната и посетители на заведението. Убедителни са съображенията за отхвърляне показанията на свидетелите посочени от подсъдимите, които са поддържали, че ширината на стълбите не е позволявала пострадалия да бъде изведен от дискотеката по посочения от него начин, както и че сам залитал и падал, като се подпирал на ръцете си. Те противоречат на събраните доказателства при извършения оглед и на получените увреждания в различни анатомични области на пострадалия, които са обсъдени в заключението на изслушаната повторна тройна съдебно медицинска експертиза. Последвата по категоричен начин е установила, че на пострадалия са причинени две средни телесни повреди, които са получени с отделни удари по директен механизъм, като защитна реакция за предпазване на главата. Правилата за формиране волята на решаващия съд при оценката на доказателствата са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кои противоречиви доказателства да кредитира не подлежи на последващ контрол. В рамките на приетите фактически констатации материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като умишлено причинена средна телесна повреда. Конкретни доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която са присъдени разноските направени от гражданския ищец и частен обвинител е неоснователно. Пострадалият от престъплението, който е конституиран като страна в процеса, е упълномощил адвокат, който да го представлява. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие от 28.05.2009 год. е посочено, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. В съдебно заседание е поискал направените разноски да му бъдат заплатени и първоинстанционният съд правилно е приложена разпоредбата на чл. 189 ал.3 НПК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Република България не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, а той да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв, съобразно представения по делото договор, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И Оставя в сила въззивно решение № 50 от 30.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 40/2010 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 3 от 18.03.2010 год. по НОХ дело № 440/2009 год. на Пловдивския военен съд. Осъжда А. Й. И. да заплати на Х. М. М. направените в касационното производство разноски в размер на 1000/хиляда/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: