Р Е Ш Е Н И Е № 477 гр. София, 23.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1632 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. П. И. за възобновяване на ВНОХД № 26/2012 г. на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 49/03.04.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 64/19.05.2011 г. по НОХД № 139/2011 г. на Районен съд – Севлиево. С тази присъда подсъдимият С. П. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК за това, че на 26 срещу 27.04.2009 г., в село К., общ. Севлиево, при условията на опасен рецидив (по чл. 29 ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК), чрез разрушаване на прегради зраво направени за защита на имот, от магазин за хранителни стоки отнел чужди движими вещи на обща стойност 437. 95 лв. от владението на Р. К. И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по делото разноски. В собственоръчно изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС лично от него и служебния му защитник, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието съобразно чл. 303 от НПК и неизпълнение указанията на ВКС в негово отменително решение. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт за потвърждаване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ДП за установяване на истината по случая. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно осъждане поради липса на несъмнено доказване на авторството на деянието в контекста на изискването по чл. 303 от НПК и неизпълнение указанията на ВКС в отменителното му решение по н. д. № 2872/2011 г. са изцяло неоснователни. Извършената процесуална работа от въззивия съд и съдържанието на изготвените мотиви опровергават тези оплаквания. Стриктно изпълнявайки служебните си задължения по чл. 314 и сл. от НПК, както и указанията на ВКС в отменителното решение, въззивната инстанция е провела допълнителен разпит на св. Р. И. и е изяснила обстоятелствата, свързани с времето и мястото на намирането на празната бутилка от сок „К.”, върху която е била установена дактилоскопната следа от подсъдимия, доставката на този продукт и неговите посещения месец и повече време преди това. Преразпитан е бил и експерта, изготвил дактилоскопната експертиза, установил идентичността на снетия от бутилката пръстов отпечатък при сравняването му с наличната информация, съхранявана в Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система при НИКК – МВР. Въз основа на цялостна оценка на доказателствените източници, които са били достатъчно по обем, както и са анализирани подробно и с нужната пълнота, аргументирано е отхвърлено съмнението за друга възможност за попадане на отпечатъка на И. върху бутилката, несвързана с времето на извършването на кражбата. Изложените съображения от въззивния съд за доказаност на авторството на деянието са убедителни, а косвените доказателства еднопосочни и непротиворечиви, поради което ВКС намира, че те покриват стандарта по чл. 303 от НПК. Съпоставката между показанията на св. Ц. и П. с обясненията на подсъдимия е резултирало и в оборване на версията му, да е пребивавал на друго място по време на кражбата, за което също са предложени конкретни аргументи, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. В искането по настоящото производство не са направени оплаквания за явна несправедливост на наказанието, което е било определено съобразно минимума по посочената норма в размера на 3 години лишаване от свобода. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. И. за възобновяване на ВНОХД № 26/2012 г. на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 49/03.04.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 64/19.05.2011 г. по НОХД № 139/2011 г. на Районен съд – Севлиево. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: