Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 30.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на … седемнадесети юни…… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при участието на секретаря …ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА ……… и на прокурора …МАРИЯ МИХАЙЛОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 252.. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Бургаската апелативна прокуратура, с който частично се оспорва присъда № 206 от 26.11.2019 г. по внохд № 176/19 г. на Бургаския апелативен съд. Сочи се, че в определени свои части присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно пълно оправдаване на подсъдимите Х. П. и П. П. по повдигнатите им обвинения. Отправя се искане съдебният акт да бъде частично отменен и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест и счита, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Подсъдимите и техните защитници намират протеста за неоснователен и молят да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 4/ 16.01.2018 г. по нохд № 173/2017 г. Сливенският окръжен съд признал подсъдимия Х. П. П. за виновен в извършване на престъпления по чл. 255 ал.1 т.2, 6 и 7, вр. чл. 26 от НК, по чл. 255 ал.1 т.2, 6 и 7, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 18 ал 1 от НК и по чл. 313 ал.2 вр. ал.1 от НК. За всяко от тях му наложил отделно наказание, като на осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години и присъединил наказанието глоба в размер на 800 лв. Съдът признал за виновен и подсъдимия П. Х. П. по обвинението по чл. 255 ал.1 т.2, 6 и 7, вр. чл. 20 ал.4, вр. чл. 18 ал.1 от НК и го осъдил на седем месеца лишаване от свобода, условно с три годишен изпитателен срок и глоба в размер на 500 лв. С решение № 57/06.07.2019 г. по внохд № 52/2018 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 216/ 07.08.2019 г. по к.д. № 1080/18 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане. С атакуваната понастоящем въззивна присъда Бургаският апелативен съд отменил първоинстанционната присъда и оправдал изцяло подсъдимите по повдигнатите им обвинения. С касационния протест присъдата е оспорена в следните нейни части: В частта, с която подсъдимият Х. П. е оправдан по обвинението за това, че като едноличен собственик, управител и представляващ „Х.“ Е., в условията на посредствено извършителство /чрез св. Н./ избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като при упражняване на стопанската си дейност използвал документи с невярно съдържание- данъчни фактури № 106/23.10.2013 г., № 107/ 25.10.2013 г. и № 108/ 30.10.2013 г., издадени от „ Е. Е. Б. Е. – И.“ 00Д [населено място] и на 14.11.2013 г. подал в ТД на НАП- Бургас справка декларация по чл. 125 от ЗДДС с № 20001160847, в която потвърдил неистина и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4000 лева. В частта, с която подсъдимият Х. П. е оправдан по обвинението, че като посредствен извършител, подпомогнат от подс. П. П. направил опит да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в големи размер, като при упражняване на стопанска си дейност използвал документи с невярно съдържание- 4 бр. фактури от „И.“ Е. [населено място] и на 14.04.2014 г. подал справка декларация № 20001179778, в която потвърдил неистина и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4000 лв. Присъдата е оспорена и в частта, с която подсъдимият П. П. е оправдан по обвинението да е действал като помагач на Х. П. в опита за данъчно престъпление по чл. 255 ал.1 т.2, 6 и 7, вр. от НК. Касационният протест е неоснователен. Изготвилият протеста прокурор от Бургаската апелативна прокуратура твърди, че при формиране на фактическите си изводи по пункт първи от обвинението въззивният съд е оценил превратно събраните по делото доказателства, в частност липсата на приемо-предавателни протоколи, поради което неправилно е приел за установено, че между фирмата на подсъдимия Х. П. „Х.“ Е. и габровската фирма „ Е. Е. Б. Е. –И.“ Е. реално са осъществени доставки на дървен материал, за което обстоятелство са издадените трите фактури с №№ 106, 107 и 108 от 2013 г. Счита, че отсъствието на описаните протоколи говори за отсъствие на изпълнение на договорно задължение, т.е за липса на реални доставки. По отношение на втория пункт от обвинението, касаещ опита за данъчно престъпление, в протеста липсват съображения по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, като са преразказани приетите от съда фактически обстоятелства. Прокурорът счита, че при правилно установените факти, по които според него няма спор, съдът неправилно е приложил закона, оправдавайки двамата подсъдими поради липса на умисъл. Върховният касационен съд не споделя виждането на прокурора за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от Бургаския апелативен съд при формиране на фактическите му изводи. В изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, като е изслушал назначените от него тройна съдебно- икономическа експертиза и графологическа експертиза, извършил непосредствен разпит на св. Н.Н., допълнителен разпит на св. Н.Н., разпитал двамата подсъдими и събрал редица писмени доказателства. Подложил е на внимателна проверка доказателствата по делото, като при техния анализ не се констатира превратна оценка на съдържанието им. Изключително подробно са обсъдени показанията на свидетелите Ц. Б. и Н. Н., като съдът е отказал да оцени като достоверно заявеното от тях незнание за осъществените доставки на дърва за огрев на фирмата на подсъдимия Х.П., позовавайки се на противоречивите им твърдения, опровергани по категоричен начин от заключението на графологическата експертиза и от показанията на св. Д.. За изясняване на обстоятелството дали доставките са реално осъществени съдът се е позовал на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, на данните, отразени в ревизионния доклад за предоставени на данъчния орган приемо-предавателни протоколи, съпровождащи трите данъчни фактури, на справката за регистрираните данни на НАП, че оборотът по фактурите е отчетен през м.ноември 2013 г. Затова касационният състав намира, че заключението на решаващия съд за осъществени реални доставки на дървен материал по трите фактури не е направено в разрез с процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК. В резултат на установените нови фактически положения, съдът законосъобразно е приел, че извършеното от подсъдимия Х. П. деяние не разкрива съставомерните признаци на инкриминираното престъпление и правилно го е оправдал. Процесните първични счетоводни документи- трите данъчни фактури- са истински и с вярно съдържание, тъй като отразяват реално осъществени доставки на стоки между фирмите. Включването им в справката-декларация не противоречи на ЗДДС и подсъдимият законосъобразно е ползвал правото на данъчен кредит в размер на 4000 лв. В протеста не са изложени възражения по правото, извън вече обсъдените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, поради което касационният състав няма какво да добави към правните съображения в атакувания съдебен акт, които изцяло споделя. Върховният касационен съд не споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон по отношение на обвинението срещу подсъдимия Х.П. като посредствен извършител и срещу подс. П.П. като помагач в опита за данъчно престъпление по пункт втори от обвинителния акт. От приетите по делото факти, които не са спорни, реални доставки на дърва за огрев по четирите данъчни фактури, издадени от „И.“ Е. [населено място] не са осъществени. Подсъдимият П. П. е получил фактурите от лице, представящо се за представител на Новозагорската фирма, с когото той и св. С. са водили преговори за доставка на дърва за огрев, платили са капаро от 5000 лв. за това и са получили уверение, че дървата ще бъдат доставени в рамките на 15 дни. След анализ на обясненията на този подсъдим и показанията на свидетелите С. и Н. Н. е прието, че след като извършил справка и се уверил, че такава фирма съществува и тя е регистрирана по ЗДДС, подс. П.П. предал фактурите на св. Н., уведомил го, че доставката на дърва ще се извърши в близките дни, но последният ги включил в справката- декларация по ЗДДС за месец март 2014 г. без да уведоми управителя на фирмата, подс. Х. П.. Едва след като двамата подсъдими и св. Н. разбрали, че фирма „ И.“ е дерегистрирана по ЗДДС през месец април 2014 г. по инициатива на данъчните органи, че няма да получат доставката и че са били измамени от лицето „И.“, подс. П.П. сезирал компетентните органи. Фактурите са анулирани от счетоводителя Н., който коригирал правото на данъчен кредит на фирмата в справката-декларация за следващия месец. При така установената фактология, въззивният съд е приел липса на умисъл у двамата подсъдими, като е изложил изключително подробни съображения за решението си, съобразени със закона и съдебната практика. Безспорно е, че за умисъла на дееца се съди по извършените от него действия. Воден от този принцип, въззивният съд подробно е анализирал дейността на двамата подсъдими и е стигнал до извод, че никой от тях не е действал с цел да осуети установяването и плащането на данъчни задължения. Правилно се е позовал на показанията на св. Н., че е бил уведомен от П.П., че доставката не е извършена, но сам е решил да включи тези фактури в отчета и в данъчната декларация. Фактите по делото разкриват, че подсъдимите не са разполагали със знания в областта на счетоводството, уведомили са св. Н., че доставката на дърва все още не е осъществена, поради което изводът, че не са се насочили съзнателно към причиняване на общественоопасните последици се споделя и от касационния състав. Липсват основания за друг извод, освен за неустановеност на субективната страна на престъплението, в което подсъдимите са били обвинени. Въз основа на тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери протеста за неоснователен. Въззивната присъда не страда от процесуална и материално-правна незаконосъобразност, поради което следва да бъде оставена в сила. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 206/ 26.11.2019 г. на Бургаския апелативен съд, постановена по внохд № 176/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: