О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 409 София, 29.06.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 205 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. А. Д. срещу Определение № 2288 от 08.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 4172/2011 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено прекратителното Определение от 26.07.2011 год. по гр.д.№ 48/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от Д. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.124 ал.1 ЗЗД за установяване нищожността на договор за поръчителство в полза на [фирма] по договор за банков кредит. За да приеме за недопустим установителния иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, въззивният съд се е позовал на това, че ответникът [фирма] се е снабдил по реда на чл.418 вр.чл.417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по кредита и поръчителя. Съдът е посочил, че Д. Д. не е бил редовно уведомен и не подал възражение по реда и в срока на чл.414 ГПК, в който случай [фирма] би предявила положителен установителен иск по реда и в срока на чл.422 ГПК, но Д. би могъл да защити правата си по реда на чл.423 ал.1 ГПК, което не е сторил. Тъй като не е противопостави доводите си за недължимост на вземането на банката срещу него в рамките на заповедното производство, възможността му за оспорване на дължимостта на вземането по общия исков ред е преклудирана. Съдържа се и препращане към чл.424 ал.1 ГПК в случай, че неавтентичността на договора за поръчителство му е станала известна по-късно. В изложението по чл.284 ал.3 т.2 вр.чл.274 ал.3 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на процесуалния въпрос: „наличието на правен интерес у ищеца за предявяването на иск за установяване недължимост на вземането”. Приложени са определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС, както и съдебни актове, постановени при действието на ГПК-1952 год.. Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за правната квалификация на иска, която от своя страна е обуславяща за преценката на неговата допустимост – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК и съобразителната част на ТР № 2/2011 год. по т.д.№ 2/2011 год. на ОСГТК, съобразно която предметът на делото се определя с оглед обхвата на търсената от ищеца защита. Именно с оглед този обхват следва да бъде съобразена дадената от съда правна квалификация на исковата претенция с която е сезиран. Съдилищата са съобразили крайните си изводи, квалифицирайки иска на Д. Д. като такъв с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.2 ЗЗД, основавайки изводите си единствено на заявения от ищеца петитум. В обстоятелствената част на исковата молба, обаче се съдържа позоваване на факти и обстоятелства, релевантни за иск с правно основание чл.424 ал.1 ГПК за установяване на недължимост на вземането. Вярно е, че инцидентно позоваване на преклудирането на този иск се съдържа в мотивите на въззивното и първоинстанционното определения, без обаче съставът на САС да изложи конкретно становище относно началото на срока и кога той е започнал да тече за Д. Д., доколкото по делото липсват каквито и да е данни или твърдение, че му е била връчена заповедта за незабавно изпълнение. Позоваването на първоинстанционния съд на датата 30.09.2009 год. е без значение, доколкото тя е свързана с получаването на призовка за доброволно изпълнение от трето на спора лице – Й. К.. За да бъде определено началото на срока по чл.424 ал.2 ГПК е следва да бъде определен моментът на изтичане на срока за възражението, конкретно за ищеца Д., а в случая не е ясно дали за него той въобще е започнал да тече. Констатацията на тези обстоятелства налага касирането на определенията на Софийския апелативен съд и на Благоевградски окръжен съд и връщане на делото на първоинстанционния съд от стадия по проверка на редовността на исковата молба, уточняване обхвата на търсената защита с оглед преценката по чл.130 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 2288 от 08.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 4172/2011 год. на Софийския апелативен съд и Определение от 26.07.2011 год. по гр.д.№ 48/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.