4 Р Е Ш Е Н И Е № 498 гр. София, 16 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………….…. НАДЯ ЦЕКОВА ……...……… и с участието на прокурор …………… ПЕТЯ МАРИНОВА …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1609/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия В. В. А. чрез защитника му адв. И. срещу решение № 73 на Варненския апелативен съд, НО, от 29.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 52/2014 г. по описа на същия съд. С касационната жалба на подсъдимия А. към ВКС е отправено искане да намали наложеното му наказание. Изложени са съображения, че определеното му наказание било несправедливо, необосновано високо и несъответно на установените обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд кредитирал изцяло като правдиви обясненията на подсъдимия, че не е участвал в нападението над пострадалия и че не е отнемал вещи от него, като не е отрекъл да е получил след деянието банкнота от сто долара, взета от чантичката на пострадалия. В мотивите на съдебния акт съдът се задоволил само да посочи наличието на смекчаващите обстоятелства – изразено искрено съжаление и разкаяние, пълно съдействие за разкриването на обективната истина, както и ниската стойност на причинената вреда, но не ги обсъдил и взел под внимание. Възраженията на защитата, както и доводите за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, не били обсъдени и от въззивния съд, което представлявало процесуално нарушение. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият А. и неговият защитник адв. И., не се явяват, редовно призовани. По делото е постъпила писмена защита от адв. И., в която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 1 от 08.01.2014 г., постановена по НОХД № 1366/2013 г., Варненският окръжен съд (ВОС) е признал подсъдимия В. В. А. за виновен в това, че на 08.01.2012 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужда движима вещ – 100 щатски долара с левова равностойност 153.09 лева за които е знаел, че са придобити от непълнолетния Д. И. С. и Т. С. С. чрез престъпление грабеж, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъдата Т. С. С. е бил осъден на пет години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а непълнолетният подсъдим Д. И. С. е бил осъден на осем месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 69, ал. 1 от НК за изпитателен срок от две години, за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като двамата подсъдими са били оправдани по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия В. А.. По жалби на подсъдимите срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 52/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд (ВАС), като с решение № 73 от 29.05.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд. Решението на ВАС е съобщено на подсъдимия А. чрез защитника му адв. И. по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 10.06.2014 г. Касационната жалба е подадена на 18.06.2014 г. (видно от пощенското клеймо на приложения плик), поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия А. е неоснователна. Изложените в нея съображения се субсумират под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон при определянето на наказанието на подсъдимия А., съществено процесуално нарушение при изготвянето на въззивното решение в частта за наказанието и явната му несправедливост. При осъществения съдебен контрол касационната инстанция се солидаризира с изводите на ВАС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В. А.. Първоинстанционният съд е отмерил спрямо него лишаване от свобода за срок от една година – в минимума на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от НК. При тази преценка на ВОС, споделена и от въззивния съд, балансирано е съобразена обществената опасност на деянието и на дееца, като не са подценени, нито игнорирани смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въззивната инстанция с основание не е констатирала нито едно смекчаващо обстоятелство, което да е убягнало от вниманието на ВОС при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Всички обективно налични смекчаващи обстоятелства – съдействието му за разкриването на обективната истина, невисоката степен на обществена опасност на деянието с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, ниската лична обществена опасност на дееца, са взети предвид при конкретизирането на срока на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 54 от НК, което е определено при пълен превес на смекчаващите обстоятелства. Именно тяхното значение и относителна тежест са обусловили наказание в минимума на санкционната част на разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от НК, поради което не може да бъде споделено възражението на касатора, че инстанциите по фактите само са изброили смекчаващите обстоятелства, без на практика да ги вземат предвид при индивидуализацията на наказателната му отговорност. Съдилищата законосъобразно не са приложили правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като в разглеждания случай липсва действителна съвкупност от смекчаващи обстоятелства, нито е налице такова с изключителна тежест и значение. От друга страна, предходните осъждания на касатора по НОХД № 2796/2010 г. по описа на ВРС, НОХД № 1298/2012 г. по описа на ВРС и НОХД № 3286/2012 г. по описа на ВРС обективират престъпна упоритост в поведението му и са пречка да бъде изведен правен извод, че и най-лекото предвидено наказание би се явило прекомерно тежко за него. Вярно е, че изложените в решението на въззивния съдебен състав (л. 7) мотиви по отношение на наказанието на подсъдимия А. са схематични и синтезирани. Лаконичността на съда обаче не се дължи на нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК, а е обусловена от неопределената по съдържание „бланкова” въззивна жалба на подсъдимия (л. 13 от ВНОХД № 52/14 на ВАС). В нея декларативно е заявено несъгласието на жалбоподателя с наложеното му наказание, като не е посочен нито един конкретен довод, който въззивната инстанция да обсъди. В пледоарията на защитника в съдебно заседание също не са наведени конкретни оплаквания, а са преповторени смекчаващите обстоятелства, вече съобразени от първоинстанционния съд. При липса на аргументи, които да бъдат подложени на обоснована преценка, въззивната инстанция се е произнесла по силата на служебното начало, като не е констатирала нарушения в частта на присъдата относно наказанието на подсъдимия А., извод, който и настоящата инстанция споделя. Изложените съображения формират убеждението на касационния съдебен състав, че въззивният съд не е допуснал претендираните от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК при определянето на наказанието му. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 73 от 29.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 52/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Настоящото решение е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.