1 Р Е Ш Е Н И Е № 482/11 С., 30.05.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1421/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 800 от 18.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 751 от 8.06. 2010 г. по гр.д.№ 418/ 2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която ответникът В. Л. А. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на [фирма] и [фирма] владението на терена на УПИ VІІІ-337 в З. на [населено място], с площ 1284 кв.м. По отношение на сградите, намиращи се в дворното място, искът е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила. За да уважи иска за дворното място възивният съд е изложил съображения, че то не е включено в нотариалния акт № 58/99г., с който е извършена първата продажба на сградите, от което е направен извод, че и ответникът, който е последен приобретател на имота, не е станал собственик на терена. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по жалба на ответника В. А. в частта, с която е осъден да предаде терена на УПИ VІІІ-337 и по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД, свързан с тълкуването на правните сделки, които са били извършени с процесния имот. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика. Тълкуването на договорите е необходимо когато те като цяло или дадена клауза са неясни и трябва да се разкрие действителната воля на страните. Съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като се държи сметка за целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. По въпроса за необходимостта от тълкуване на договорите и че това следва да става с оглед критериите, посочени в чл.20 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, изразена в частност и с представените от касатора решения на отделни състави ни ВС и ВКС, в които се приема, че чл.20 ЗЗД посочва изрично критериите, по които се осъществява тълкуването и че на тълкуване подлежат и тези уговорки, които макар и ясни от външна страна, са предмет на спор между страните. Настоящият състав на ВКС намира, че тази практика следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като съдът е възприел формално и то част от текста на нот. акт № 58/99 г. и е приел, че предмет на продажбата са само сградите, но не и терена, отреден за тях. Въпросът относно предмета на договора е бил спорен между страните, поради което е следвало да се издири действителната им воля, като се съобразят правилата установени с чл.20 ЗЗД. Видно е от данните по делото, че се касае първоначално за един по-голям имот- сградата на цех „Ш.” и терена около него, които са били държавна собственост, като от този имот впоследствие са обособени отделни дялове / наричани площадки/, включващи част от помещенията заедно с прилежащ терена, и в този вид те са продадени на различни лица. Конкретно на В. А. е продаден УПИ VІІІ-337, включващ помещения от № 7 до 9 и терен 798 кв.м., а по скица 1284 кв.м. От тези обстоятелства е видно, че още в началото целта е била отделните имоти, след обособяването им като такива и по регулационния план, да се продадат на различни собственици, като няма данни първоначалният собственик да е изразил желание и да е запазил за себе си земята, а да е продавал само сградите. Този извод се налага и от съдържанието на нот.№ 58/99 г., в който е договорена обща продажна цена, включваща цена отделно за сградите и отделно за земята. За обезпечаване на вземането за цената на имота купувачът е учредил в полза на продавача ипотека върху имота, включващ също както сградите, така и терена. Предметът на продажбата се посочва в т.2 и 3 от договора като имот, описан в т. 1 от същия, а в тази точка са описани сградите на помещения № 7, 8 и 9 и терена. По отношение легитимацията на продавача е посочен нот.акт № 37/ 98г., а той се отнася до собствеността върху земята. При съвкупния анализ на тези доказателства съобразно правилата на чл.20 ЗЗД се налага извод, че с нот.акт № 58/ 99г. е бил продаден целия имот УПИ VІІІ- 337, включващ както сградите, така и терена, поради което ответникът, който е последващ приобретател, е станал собственик на имота в неговата цялост и затова предявеният ревандикационен иск за терена е неоснователен и следва да се отхвърли. Постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е в нарушение на материалния закон и следва да се отмени като неправилно на основание чл.281, т.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 751 от 8.06.2010 г. по гр.д.№ 418/ 2010 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която е уважен ревандикационния иск на [фирма] и [фирма] [населено място] против В. Л. А. по отношение на терена на УПИ VІІІ-337 и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 227 против В. Л. А. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на УПИ VІІІ-337, с площ 1284 кв.м. по плана на З. [населено място]. Осъжда [фирма] [населено място] и [фирма] да заплатят на В. Л. А. разноски по делото в размер на 1560 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: