Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * съкращаване на щата * подбор * запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя * запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието под наем, аренда или концесия


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 550/12


София, 29.01.2013 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 190 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 970 от 07.08.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № ІІІ-163 от 07.11.2011 година по гр.д. № 1518/2011 година на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Д. Д. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 329, ал.1 КТ по въпроса за съдебния контрол върху извършения от работодателя подбор в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищецът е заемал длъжността „шлосер по Р.” в цех „Каучук и латекси” на Инженерен център при ответното дружество. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № КП-450 от 29.11.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно от предприятието, явяващо се работодател при условията на чл. 123 КТ, ал.1 КТ; че трудовият договор е прекратен след реално съкращаване на щатни бройки за заеманата длъжност и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Преценката за законност на подбора е формирана въз основа на доказателствата, че определена от работодателя комисия е извършила съпоставка между квалификацията и нивото на изпълнение на работа на изпълняващите длъжността „шлосер по Р.”; че квалификацията на ищеца отговаря на възприетата от комисията, а оценката на професионалните му качества е изцяло в компетентност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Д. Д. Д. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 123 а КТ, без да съобрази чл. 123а, ал.4 КТ; че ответното дружество като наемател на [фирма] няма право да прекратява трудовите договори с работниците в отдадената под наем обособена част от предприятието. Изложени са и доводи за неправилност на изводите за законност на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че формираните във въззивното решение изводи, че преценката на работодателя относно професионалните качества на работника не подлежи на съдебен контрол са неправилни, явяващи се в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ поради субективна преценка на трудовите качествата на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Така формираните неправилни изводи обаче не са се отразили на правилността на съдебния акт предвид формираният краен извод за неоснователност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Правилни, съобразени с доказателствата по делото са формираните в решението изводи, че уволнението е извършено законно от предприятието, явяващо се работодател при условията на чл. 123а КТ, ал.1 КТ; че трудовият договор е прекратен след реално съкращаване на щатни бройки за заеманата длъжност и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
От доказателствата по делото се установява, че във връзка с извършеното съкращаване на щата с щатно разписание от 09.11.2010 г., работодателят е определил със заповед № 342 от 09.11.2010 г. комисия, която да извърши подбор между всички работници, изпълняващи идентични или сходни трудови функции. Определени са и критерии за извършване на подбора, включващи професионална квалификация на работниците и показатели за действителните им професионални умения. При извършване на подбора са били съобразени както доказателствата за образование и професионална квалификация, така и показатели като срочност на изпълнение на работата, качество на работата, технологична дисциплина, умения за работа в екип и спазване на изискванията за безопасна работа. Съобразено е било и становището на преките ръководители, имащи впечатления за справянето с възложените задачи на всеки един от участващите в подбора работници, в т.ч. мнението на ръководителя на ремонтната дейност, който разпитан като свидетел по делото установява, че при преценката на работата на ищеца е съобразил както личните си впечатления, така и мнението и на прекия му ръководител. Така установените факти обуславят извод за законност на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, при който на ищеца е дадена по-ниска оценка в сравнение с тази на работниците, предпочетени да останат на работа.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 123а, ал.1 КТ. От доказателствата по делото е установено, че ответното дружество е наемател на обособена част, включваща управления „М.” и „Електрооборудване” на Инженерен център от предприятието на [фирма] за периода от 27.05.2005 г. до 31.12.2013 г., поради което и на основание чл. 123а, ал.1 КТ в този период дружеството е било работодател на ищеца с всички произтичащи от това права и задължения. Разпоредбата на чл. 123а, ал.4 КТ не създава ограничения за новия работодател да прекрати трудовия договор с работник от наетата обособена част - след изтичане на договора за наем, към стария работодател преминават трудовите правоотношения с работниците, които съществуват към този момент – правоотношенията, които не са прекратени по време на действието на договора за наем.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на адвокатско възнаграждение от 240 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-163 от 07.11.2011 година по гр.д. № 1518/2011 година на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 240 (двеста и четиридесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.







ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: