Р Е Ш Е Н И Е № . 60161 гр.София,23 ноември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 687/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на адв. Н. К. – служебен защитник на подс. И. А. А. срещу решение № 11 от 27.05.2021 г. по внохд № 402/20 г. на Апелативен съд- Пловдив. В жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - т. 3 от НПК. С нея се оспорва извода за доказаност на авторството на деянието по чл. 194 от НК и се настоява за преквалифициране на деянието по чл. 116 от НК в по –леко наказуемо престъпление по чл. 124 от НК, алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в превратна и едностранчива оценка на доказателствата, или за намаляване на размера на наложеното общо наказание за извършените две престъпления. В съдебното заседание пред ВКС, адв. К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява за връщане на делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразили се в отказ да бъде назначена допълнителна СМЕ относно механизма на причиняване на смъртта. Възразява срещу едностранчивия анализ на доказателствата довел до неправилно приложение на материалния закон, квалифицирайки деянието като престъпление по чл. 116 от НК , вместо по чл. 124 от НК. Наказанието намира за явно несправедливо, тъй като съдът е подценил непълнолетието на извършителя, враждебната среда, в която е расъл, злоупотребата с алкохол. Настоява за намаляването му и за отпадане на приложението на чл. 24 от НК. Подс. А. в последната си дума изразява съжаление и иска намаляване на наказанието. Подс. М. К. А. не се явява. Явява се служебният му защитник –адв. К., който заявява, че доверителят му е доволен от присъдата и наложеното с нея наказание. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът не е допуснал твърдените нарушения на процесуалния и материален закон. Съдът е установил по безспорен начин непосредствената причина за смъртта на жертвата, механизма на причиняването й и квалифициращите признаци на престъплението. Според него въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и е отговорил на възраженията относно несъстоятелността на тезата за възможно преквалифициране на деянието в престъпление по чл. 124 от НК. Наказанието е индивидуализирано правилно и е съответно на извършеното престъпление, като прилагайки чл. 24 от НК, съдът не е нарушил закона. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на касационната проверка, очертана от чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Касационната жалба на служебния защитник на подс. И. А.- адв. К. е неоснователна. С присъда № 43 от 17.06.2020 г. постановена по нохд № 2280/19 г. ОС-Пловдив признал подс. И. А. А. за виновен в това, че на 25/26 май 2019 г. в [населено място], макар непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си умишлено умъртвил Х. М. Ю., като убийството е извършено с особена жестокост, по особено мъчителен начин за убития и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.1, т. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание осем години и шест месеца лишаване от свобода. Подс. А. е признат за виновен и в това, че на 25/26 май 2019 г. в [населено място], макар непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките в съучастие като извършител с подс. М. К. А. отнел чужди движими вещи мобилен телефон Нокия на стойност 15 лв. и сумата от 3 лева, всичко на обща стойност 18 лв., от владението на Х. М., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК, както и за това да отнел мъжки портфейл на стойност 8 лв. и за разликата в предмета на престъпление до 26 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание в размер на осем години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК увеличил същото с десет месеца лишаване от свобода, като постановил изтърпяването му при първоначално „строг“ режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което подс. А. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със същата присъда признал подс. М. К. А. за виновен в това, че на 25/26 май 2019 г. в [населено място], макар непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките, в съучастие като извършител с подс. И. А. А. също непълнолетен, отнел чужди движими вещи мобилен телефон Нокия на стойност 15 лв. и сумата от 3 лева, всичко на обща стойност 18 лв., от владението на Х. М., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1 вр. чл.20 , ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК, както и за това да отнел мъжки портфейл на стойност 8 лв.и за разликата в предмета на престъпление до 26 лв. Подс. А. е признат за виновен в това, че на 25/26 май 2019 г. в [населено място], макар непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си не попречил на извършването на очевидно тежко престъпление- такова по чл. 116, ал.1 , т. 6 и т. 11 вр. чл. 115 от НК убийството на Х. М. Ю., извършено от И. А. с особена жестокост, по особено мъчителен начин и по хулигански подбуди, като могъл да стори това, без значително затруднение и опасност за себе си или другиго, поради което и на основание чл. 322, вр. чл. 63, ал.1, т. 4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК определил едно общо наказание в размер две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което подс. А. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът се разпоредил веществените доказателства. По протест на прокурор от ОП-Пловдив и по жалба на подс. И. А. в Апелативен съд- Пловдив е образувано внохд № 402/20 г. Прокуратурата протестирала оправдаването на подсъдимите по чл. 198 от НК, както и определените наказания, като поискала увеличаване на наказанието на подс. А., а по отношение на подс. А. е предложила след осъждането му по чл. 198 от НК да се постанови ефективно изтърпяване на наказанието, като отпадне приложението на чл. 69, вр. чл. 66 от НК. С решение № 11 от 27.05.2021 г. АС-Пловдив изменил присъдата като намалил размера на наказанието на подс. А. по чл. 116 от НК на седем години лишаване от свобода, намалил на основание чл. 23 от НК размера на определеното общо наказание на седем години, както и увеличеното на основание чл. 24, вр. чл. 23 от НК наказание на седем години и десет месеца. Отменил присъдата, в частта, в която на подс. А. е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на общото наказание, като на основание чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС определил „общ“ режим. Потвърдил присъдата в останалата и част. Осъдил подс.А. и подс. А. да заплатят направените от АС-Пловдив разноски в размер на 240 лв. или на по 120 лв. за всеки от тях. І. По оплакванията в жалбата по чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 11 вр. чл.115 вр.чл. 63, ал.1, т.1 от НК. Преди да вземе становище по направените възражения, ВКС следва да очертае параметрите на дължимата проверка съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК. Част от съдържанието на процесуалния документ, с който тя е инициирана, съдържа доводи за необоснованост на съдебния акт, който не е възведен като касационно основание. Контролът, който касационната инстанция осъществява се разпростира върху процесуалната законосъобразност на действията на предходните съдебни инстанции и до правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение, без да предвижда възможност да замести контролирания съд в неговата суверенна дейност - оценката на доказателствените материали. На следващо място, жалбата на адв. К. разкрива несъгласие с дадената от съдебните инстанции оценка на доказателствените източници и на изводите за съставомерност на деянието по чл.116, ал.1 , т. 6, и т. 11 вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.1 , т. 1 от НК, въз основа на заключението на назначените СМЕ на труп, като се претендира, че чрез тях не е изяснен механизма на причиняване на смъртта. Наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, защитата аргументира с оплакване за недостатъчна обективност и пълнота на разследването, довели до „неправилност“ на съдебния акт. В основата му е поставен отказа на съда да назначи допълнителна СМЕ „която да изясни медико-биологичния характер на причинените телесни увреждания“, както по какъв начин тежкото алкохолно опиянение на жертвата е повлияло върху усещането му за болка и дали е възможно самостоятелно да е предизвикало изпадането му в безсъзнание и до развитието на механична асфикция, довела до запушване на дихателните пътища с кръв, както и за какъв срок от време е настъпила смъртта. След направените уточнения, ВКС прие, че изводите на решаващите съдилища са резултат от пълноценен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, при отсъствие на тенденциозен, едностранчив или превратен подход в интерпретацията й. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Провела въззивно съдебно следствие, като допуснала допълнителен разпит на подс. А., на вещите лица – медици М. Б., Ш., Ц. изготвили СМЕ, разпитала св. Ж. П., св. Я. Я., св. М. Ф., св. Ф. К. и св. Е. И.. Предявила е част от веществените доказателства – портмоне, жълт чип с ключове, телефон Нокия, както и протокол за освидетелстване на лице и албум към него, протокол за доброволно предаване. Изискала справка от мобилните оператори /А1, Виваком и Теленор/ за това дали пострадалият е бил техен абонат, след което е подложила на внимателна оценка цялата налична доказателствена маса. Извършената от нея аналитична дейност се отличава с професионално и обективно изследване на значимите за предмета на доказване обстоятелства, в съответствие с чл. 13, чл. 14 от НПК. Във въззивното решение са дадени изчерпателни и задълбочени отговори на всички възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, без да е допуснато абсолютно процесуално нарушение – липса на мотиви. На следващо място, с отказа да назначи допълнителна СМЕ за причините за смъртта на жертвата, съдът не се е дистанцирал от задълженията си да изследва всестранно и пълно всички обстоятелства и да подложи на внимателна преценка материали по делото, като провери тяхната относимост и достоверност. Съдът е преценил, че липсват основания за уважаване на направеното искане, едва след като е провел допълнителен разпит на експертите, изготвили СМЕ, при който не е констатирал противоречия, неясноти или необоснованост между дадените от тях устни разяснения и писменото им заключение по въпросите за причината за смъртта и механизма на причиняването й. Вещите лица поддържат становището, че смъртта на Х. М. е причинена от два вида механична асфикция : първата - от притискане в областта на шията, при което са получени тежки травматични увреждания - счупване на подезичната кост, счупване на хрущяла на ларингса, кръвонасядания и втората - от запушване на дихателните пътища с кръв, която е попаднала от счупените носни костици и устни. Всяка една от двете асфикции самостоятелно би довела до леталния изход, като в комбинация те са предизвикали тежка дихателна недостатъчност. Разяснено е също така, че в областта на мозъка няма травматични увреждания,/ т.е.не е налице черепно мозъчна травма/, а констатираните кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и мозъчни стомахчета са резултат от протичащия процес на смъртта, която е причинена от двете асфикциите, а не е следствие от травма на главата. Отокът на мозъка не се явява причина за смъртта, нито за изпадане на пострадалия в безсъзнание или в кома. Жертвата е изпитвала силни болки през цялото време и се е задушавала, “давейки се в собствената си кръв“. Изяснен е въпроса по какъв начин наличието на алкохол в кръвта на пострадалия /3,5 промила/ е оказало влияние върху възможността да изпитва болка, като ясно е заявено, че по делото е установено, че преди нанасянето на побоя пострадалият е вървял по пътеката нормално, бил е контактен, със запазени физически сили. В заключение по този въпрос е посочено, че алкохолът не е в състояние да потисне болезнените и мъчителни изживявания от причинените механични асфикции, тъй като жертвата изпитва остър тъканен глад за кислород, усеща, че се задушава и не може да поеме глътка въздух, съзнавайки ужаса от наближаващата смърт. В жалбата не са посочени други оплаквания, с които да се претендира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. ІІ. Несподеляемо е твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Установените от съдилищата факти правилно са били субсумирани в състав на престъпление по чл. 116, ал.1 т. 6 и т. 11, вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.1, т.1 от НК. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК се поддържа декларативно, без да е развито нито едно конкретно съображение в негова подкрепа. Основно несъгласието на касатора е насочено срещу аргументите на съда за наличието на три квалифициращи признака от състава на престъплението и прекия умисъл на извършването му. По тези въпроси първата и въззивната инстанция са дали изчерпателни и законосъобразни отговори, с които са илюстрирали юридическа компетентност и усет. За да отхвърли като несъстоятелна тезата на защитата, контролираният съд правилно е приел, че естеството на нанесените множество удари с ръце и крака по цялото тяло и лицето на жертвата, локализацията им в жизненоважни части, значителната сила на нанасянето им, довела до счупване на носни кости и хрущяли на носа, двустранно счупване на ребра, притискането на гръдния кош с крака, скачането върху него, продължителността на нанасяне на ударите, позволяват еднопосочен извод, за това, че подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е целял смъртта на пострадалия, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им, а не само е искал да му причини телесни повреди. Действията на подсъдимия покриват критериите на закона по трите квалифициращи обстоятелства „особена жестокост“, ,„особено мъчителен начин“ и по „хулигански подбуди“, за които са развити подробни съображения от въззивния съд, в съответствие с непротиворечивата съдебна практика/ ППВС №2/74 г., Р.№ 278/14 г. 1-во НО, Р № 56/10 г. по н.д. № 711/09г.на 1-во НО на ВКС, т. 15 от ППВС№2/57 г., Р.№7/82 г., Р №62/81 г. ОСНК, Р.№ 509/81 г. и др./. Отсъствието на конкретни съображения в жалбата срещу приетите правни изводи, не предполага излагането на аргументи от касационната инстанция за наличието на релевираното основание. Съдебните състави с основание не са преквалифицирали деянието в по- леко наказуемо престъпление и изложените от тях съображения се споделят от касационната инстанция. С основание е отхвърлена защитната версия на подс. А. за нанесен един единствен удар на пострадалия, в резултат, от който са последвали усложненията породени от аспирираната от него кръв. Доказателствата по делото установяват, че ударите са нанасяни продължително и целенасочено към жизненоважни части на тялото, разделяйки случващото се на два етапа- първа серия удари, при които пострадалия паднал на земята и втора - след връщането на подсъдимия на мястото,/ след непродължително прекъсване/ и продължаване на побоя с ръце и крака, скачане върху гръдния кош на жертвата, притискане с крака- все действия, осъществяването, на които изключват като възможна, непредпазливата форма на вина по отношение на настъпилия резултат – смъртта на М.. По доводите в жалбата, касаещи престъплението по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. В жалбата се твърди, че съдебния акт в тази част почива на предположения, а събраните доказателствени материали са тълкувани избирателно, за да удволетворят лансираната обвинителна теза, съгласно която подсъдимият е отнел инкриминираните вещи мобилен телефон „Нокия“ на стойност 15 лв. и сумата от три лева. И тук упрекът срещу аналитичната дейност на съда е поддържан декларативно, а несъгласието с приетите факти се отнася до обосноваността на съдебния акт, за който стана дума по- горе, че не е възведен като касационно основание. Доказателствата, сочещи на авторството на деянието и на връзката на подсъдимия с предмета на престъпно посегателство се съдържат не само в обясненията на подс. А., в които той персонализира подс. А. като участник в изпълнителното деяние, а и в показанията на св. П., протокола от следствен експеримент, при който отнетия мобилен телефон намерен в двора на училището,посочен от подс. А., резултата от проведения следствен експеримент с предадените от подс. А. ключове с жълт чип, с помощта, на които са отключени входна врата на блока и на апартамента, ползван от жертвата. За начина, по който ключовете са попаднали в подс. А. и са били предадени от него са събрани еднопосочни и убедителни доказателства, които съдът е обсъдил с нужното внимание, отхвърляйки вероятността това да е станало в разрез с процесуалните правила, поради недобросъвестност или злонамерени действия от страна на полицейските служители, разследвали престъплението. Доказателствената връзка между подсъдимия и предмета на престъпление не се разкъсва от показанията на св. И. - брат на пострадалия, който при проведения разпит пред съда е заявил, че не знае брат му да е притежавал телефон „Нокия“ и че този, който някога е имал е изхвърлен. Свидетелят дава информация за време, дистанцирано от конкретните събития, с което не опровергава коментираните доказателствата в обратния смисъл. Изложените подробни съображения от контролираната въззивна инстанция по приложението на материалния закон не индикират на допуснато от нея нарушение, което да даде основание за отмяна на постановения акт или за оправдаване на подс. А., поради което жалбата в тази част според ВКС е лишена от основание. ІІІ. По оплакването за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Въззивната съдебна инстанция е отделила съществено място в решението си по въпроса за вида и размера на наказанието, което е следвало да се наложи на подс. А. за извършените от него в съвкупност две престъпления. Спряла се е детайлно на значимите за индивидуализиране на наказанието фактори, без да е подценила, или надценила, който и да е от тях, поради което критиките на защитата за неправилна преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК не са състоятелни. Наказанието е съобразено с младата възраст, с съдебно минало преди извършване на настоящото престъпление, с тежката социална среда, в която е отрасъл подсъдимия- лишен от родителски грижи. Отдадено е значение на ниския интелектуален и емоционален капацитет на подс. А., който /съгласно СППЕ/ е под физиологичната му възраст. Не е убягнало от вниманието на съда частично съдействие в първите часове на разследването, факта на доброволното предаване на вещите и съгласието да бъде освидетелстван. Комплексната оценка на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства е дала основание на въззивния съд, прилагайки чл. 63, ал.1, т. 1 от НК, да смекчи определеното от първата инстанция наказание, намалявайки го с една година и шест месеца, а именно от осем години и шест месеца лишаване от свобода на седем години лишаване от свобода. Поради това напълно произволно се явява твърдението на касатора, че съдът е определил наказанието, като е подценил превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, давайки приоритет на отегчаващите- наличието на три квалифициращи признака, лошите характеристични данни, осъждането му за престъпление против собствеността по чл. 195 от НК,/ по нохд № 421/17 г. на РС- Балчик, със споразумение влязло в сила 19.12.2017 г./. Оплакването на касотора срещу въззивния акт в частта, в която се сочи, че при обсъждане на наказателната отговорност, съдът е поставил акцент върху злоупотребата с алкохол от подс. А. и тя се оказала решаваща при преценката му се дължи на некоректен негов прочит. Следва да се уточни, че съдът е коментирал този факт, като лоша характеристика за личността на подсъдимия /предвид непълнолетието му/, а не като фактор, който рефлектира върху обществената опасност и тежестта на конкретното деяние и то не се е оказало съществено за преценката му по чл. 54 от НК, отчитайки взетото решение от съда да намали чувствително наказанието на подсъдимия А.. Въззивната инстанция не е намерила основания да измени размера на определеното наказание за престъплението по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като законосъобразно е сторила това по отношение приложението на чл. 23 от НК, определяйки общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода. Съдът е счел, че след намаляване на размера на наказанието, необходимостта от приложение на чл. 24 от НК не е отпаднала и потвърдил присъдата в тази й част. Оценката на събраните по делото доказателства, налага споделяне на този извод, не само поради наличието на материалните предпоставки на чл. 24 от НК, / наложените от един и същи вид наказания/, но и с оглед субективния критерий - личността на подс. А.,която не позволява да се приеме, че определеното при условията на чл. 23 от НК общо наказание от седем години лишаване от свобода е достатъчно за поправянето му. Това налага изолирането му от обществото за още десет месеца. Така определеният срок на изтърпяване на наказанието би следвало да го насърчи към промяна в ценностната система, да го мотивира към спазване на обществените порядки и да го подтикне към въздържане от нови криминални прояви за в бъдеще. Не може да се възприеме становището на защитата, че пребиваването му в условията на затвора за по-дълго, ще доведе до прекъсване на емоционалните връзки с близките му, ще притъпи чувството за срам, ще доведе до загуба на навици за работа и за нормално общуване. Изброените негативи, не са задължителна последица от ефективното изтърпяване на наказание лишаване от свобода, нито са относими към личността на конкретния подсъдимия, за който липсват данни да има стабилни емоционални връзки с близките си и изградени трудови навици, отчитайки фактите, че изкарва прехраната си, пристъпвайки закона. Изложените до тук съображения не позволяват намеса на касационната инстанция и упражняване на правомощията й за допълнително намаляване на размера на определеното наказание, или за отпадане на приложението на чл. 24 от НК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 27.05.20121 г. по внохд № 402/20 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.