Р Е Ш Е Н И Е № 215 София, 06.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2495 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Р. Х., срещу решение № 657 от 03.04.2015г. по в.гр.д. № 685/2015г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което след отмяна на решение № 6073 от 17.12.2014г. по гр.д. № 9445/2014г. на Варненски районен съд, 21 състав са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против [фирма] искови претенции за осъждане на ответника да заплати сумата 20 132,80 лева, съставляваща главница, дължима по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 303/2012г. от 24.10.2012г., дължима за периода м.01.2013г. – м.06.2013г., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва от 18.07.2014г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 2354,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 24.02.2013г. – 16.07.2014г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР отрича създадените от него правоотношения, както и че решението на ВАС е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на акта съгласно чл.302 ГПК и води до отпадане на разпоредените с незаконосъобразния акт задължения с обратна сила. Поддържа, че макар задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа да не възниква с отмененото решение на ДКЕВР, а да е определено в закона – чл.104 ЗЕ, то не се дължи в размера, определен с отмененото решение. Поддържа още, че въззивният съд не е съобразил, че прихващане може да се извърши, само когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи и тези вземания са ликвидни и изискуеми съгласно чл.103 ЗЗД. Поради това счита, че прихващанията са недействителни и не са довели до погасяване на задължението на ответника да заплати цената за произведената от касатора електроенергия. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът [фирма] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. В писмената си защита поддържа, че задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп до мрежата произтича от смесен фактически състав, който поражда действието си при наличието на двата елемента – административен акт и фактически установени правоотношения по търговска сделка – предоставяне от оператора на достъп до мрежата и ползването му срещу заплащане по смисъла на §1, т.15 ДР на ЗЕ от производителя на електрическа енергия. Твърди, че към момента на заплащане на цената административноправният елемент – решение № Ц-33 от 14.02.2012г. на ДКЕВР, на което е придадено предварително изпълнение, е бил налице. Поддържа, че в чл.84, ал.2 ЗЕ е предвидено задължение на страните да сключат сделка за достъп, за която няма законово изискване да е формална, но тази услуга следва да бъде извършена възмездно по легална дефиниция, поради което спорният момент в това правоотношение е само цената на услугата, която по смисъла на чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012г./ и чл.30, ал.1, т.10 ЗЕ /в редакцията от 16.07.2010г./ се регулира от ДКЕВР. В този смисъл поддържа, че решението на ДКЕВР не е основанието за възникването на облигационното правоотношение по двустранна правна сделка между страните, тъй като с него се регулира само един от елементите на това правоотношение, какъвто е цената, която има значение относно ликвидността на самото вземане и то само по отношение на елемента размер, но не и на основанието за неговата изискуемост. Твърди, че въпросът за отмяната на действието на акта на ДКЕВР е ирелевантен за съществуващите между страните облигационни отношения по предоставяне на услугата достъп, доколкото решение № Ц-33 на ДКЕВР не е нито правопораждащият, нито правопогасяващият елемент от това правоотношение. Счита, че облигационното отношение е запазило своето действие и след отмяната на решение № Ц-33 на ДКЕВР, поради което не е налице отпаднало основание, налагащо връщане на платената цена, още повече, че се касае за едно двустранно възмездно правоотношение, по което и двете страните взаимно са си престирали, а едната от престациите е невъзстановима. Счита, че след отмяната на решението на ДКЕВР сключеният между страните договор не се транформира в безвъзмезден, а напротив, той продължава да е възмезден, като засегнатата страна разполага с правото да се обърне към административния орган по реда на чл.301 АПК. Твърди, че за процесния период е издавал приложените по делото фактури, а ищецът е заплащал сумите по тях чрез платежни нареждания, поради което се явява доказано предоставянето на възмездната услуга „достъп” до мрежите, както и чрез конклудентните си действия страните са изразили съгласието си по определените от ДКЕВР временни цени за достъп. Поддържа още, че ищецът нито е оспорил действителността на извършената цесия при уведомяването му, нито е възразил на направеното прихващане впоследствие, като се позовава на чл.293, ал.3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността на дадена сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
С определение № 555 от 07.07.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: „Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, за установено, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изкупуване на електрическа енергия, по силата на който ищецът доставя и продава произведена ел.енергия, а ответникът заплаща въз основа на утвърдени по силата на решение на ДКЕВР цена на доставената му ел.енергия. Приел е, че за произведена електрическа енергия въз основа на договора са издадени фактури на обща стойност 56 765,96 лева, която цена подлежи на заплащане от страна на ответника в 15 дневен срок, както и че сумата 36 633,16 лева, представляваща разлика между общата стойност на произведената ел.енергия и прихваната стойност от 20 132,80 лева, е заплатена от ищеца. Въззивният съд е приел, че е спорен между страните въпросът за действителността на извършеното от ответното дружество прихващане на сумата 20 132,80 лева - цедирано му от [фирма] вземане срещу ищеца, представляваща дължима от него цена за достъп до електропреносната мрежа за същия период, до който размер се погасява част от задължението на [фирма], както е признато в съставените между страните протоколи. Във връзка с този въпрос въззивният съд е изложил съображения относно правните последици, свързани с отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. с постановеното Решение № 7135/27.05.2013г. на ВАС, IV отд. по адм.д. № 12723/2012г., потвърдено с Решение № 13667/21.10.2013г. на ВАС, 5 – чл. състав. Приел е, че отмяната на административен акт, регламентиращ временни цени за достъп, не дерогира интереса от искова защита по повод на възникналото облигационно отношение, тъй като не формира основанието на претенцията, а само я индивидуализира по размер. Приел е още, че отмяната на временните цени по реда на съдебния контрол не трансформира определеното в закона възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация, тъй като не прекратява договорното правоотношение и основанието на разменените престации не отпада. Посочил е, че ако при определяне на окончателните цени е налице разлика в цената, възникналото неоснователно обогатяване следва да се отстрани чрез предвидените в чл.32, ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки, а производителите, за които такова решение не е издадено, могат да претендират само недължимо платената разлика с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поради това въззивният съд е приел за неоснователно заявеното възражение за недействителност на извършените между страните по търговската сделка прихващания, което обуславя неоснователност на предявените искове.
По поставения правен въпрос:
След подаване на касационната жалба по въпроса са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения на ВКС: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№353/2015г. на ІІ т.о. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие.
След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, като в решение № 126 от 16.08.2016г. по т.д. № 1592/15г. на ВКС, ТК, I т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса, подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Даденото в него разрешение е споделено и в решение № 162 от 04.10.2016г. по т.д. № 3245/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 164 от 04.10.2016г. по т.д. № 160/16г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 138 от 05.10.2016г. по т.д. № 2355/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 137 от 05.10.2016г. по т.д. № 2327/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 136 от 05.10.2016г. по т.д. № 2727/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 175 от 31.0.2016г. по т.д. № 1089/15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 177 от 0.11.2-16г. по т.д. № 2053/15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 194 от 02.11.2016г. по т.д. № 2706/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 170 от 08.11.2016г. по т.д. № 3012/15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 171 от 08.11.2016г. по т.д. № 3046/15г. на ВКС, ТК , I т.о., решение № 128 от 11.11.2016г. по т.д. № 2354/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 178 от 14.11.2016г. по т.д. № 2543/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 179 от 15.11.2016г. по т.д. № 2536/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 190 от 22.12.2016г. по т.д. № 2738/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 238 от 20.01.2017г. по т.д. № 3050/15г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Възприет е изводът, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп”, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации и води до отпадане на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Отсъствието на определена по административен ред цена за усугата води до липса на основание за начисляването й в определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В решение № 238 от 20.01.2017г. по т.д. № 3050/15г. на ВКС, ТК, I т.о. отговорът на релевантния правен въпрос е обобщен, като е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и тъй като въззивното решение не съответства на тази практика, следва да бъде отменено. По делото са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени процесуални действия, поради което настоящият състав на ВКС следва да разреши спора по същество.
Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото между страните правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на втория правен въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване.
На 24.10.2010г. е сключен при условията на чл.94а, ал.3 ЗЕ договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ФвЕЦ „Денчевци”, с който [фирма] се задължава да изкупува произведената от [фирма] активна електрическа енергия при уговорените условия. По силата на този договор за вземането на касатора в размер общо на 20 132,80 лева по издадени от ответника фактури за произведената за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2013г. ел.енергия в общ размер на 56 765,96 лева е направено изявление за прихващане въз основа на протоколи № 1 от 28.02.2013г., № 1 от 11.03.2013г., № 2 от 09.04.2013г., № 3 от 09.05.2013г., № 4 от 10.06.2013г. и № 5 от 08.07.2013г.. Насрещните вземания на [фирма] произтичат от цени за достъп по фактури № 1101692/05.02.2013г., № 1101988/05.03.2013г., № 1102365/03.04.2013г., № 1102665/07.05.2013г., № 1102997/05.06.2013г. и № 1103430/05.07.2013г., издадени от [фирма] и произтичащи от решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп, които са цедирани на [фирма]. Решението на ДКЕВР е отменено с решение № 9484 от 25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС.
С отмяната на решението на енергийния регулатор за оператора е възникнало задължение за връщане на формираните въз основа на отмененото решение и съответно заплатени от дружеството – производител на електрическа енергия от възобновяем източник цени за достъп, тъй като тези цени са заплатени на отпаднало основание. Липсата на основание за начисляване на посочените суми сочи на несъществуване на вземането, поради което не би могло да се извърши и валидно извънсъдебно прихващане. Не са били налице предпоставките на чл.103, ал.1 ЗЗД за извършване на прихащане от дружеството – купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп. Поради настъпилото с обратна сила конститутивно действие на решението на ВАС, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, извършената цесия не е могла да породи валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното действие са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изскуемо вземане към ищеца. С оглед на това не е настъпил погасителният ефект на изявлението за прихващане по отношение на вземането на ищеца за цената за произведената електрическа енергия /в този смисъл и решение № 136 от 05.10.2016г. по т.д. № 2727/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 178 от 14.11.2016г. по т.д. № 2543/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 238 от 20.01.2017г. по т.д. № 3050/15г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./.
Неоснователен е доводът на ответника, основан на сключения между страните договор за достъп и издадените от ответното дружество фактури, тъй като приложимата нормативна уредба не предвижда възможност за страните да определят свободно помежду си размера на цената за достъп.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.327 ТЗ следва да се уважи за сумата 20 132,80 лева - цена за произведена ел.енергия по фактура № 5/31.01.2013г. за сумата 4 918,76 лева; фактура № [ЕГН]/28.02.2013г. за сумата 4 404,01 лева; фактура № [ЕГН]/29.03.2013г. за сумата 7 839,79 лева; фактура № [ЕГН]/29.04.2013г. за сумата 10 658,68 лева; фактура № [ЕГН]/31.05.2013г. за сумата 15 585,62 лева и фактура № [ЕГН]/30.06.2013г. за сумата 13 359,10 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. На основание чл.86 ЗЗД ответникът следва да заплати на ответника и обезщетение в размер на законната лихва, считано от изтичане на уговорения срок за заплащане на цената на произведената ел.енергия - 15 дневен срок от получаване на всяка от издадените фактури. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.86 ЗЗД сумата 2 354,01 лева за периода от 24.02.2014г. до 16.07.2014г..
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски за трите инстанции в размер общо на 5 593,74 лева съгласно представените списъци по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 657 от 03.04.2015г. по в.гр.д. № 685/2015г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплати на „ФОТОН Е.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2, съд. адрес: [населено място], [улица] сумата 20 132,80 лева /двадесет хиляди сто тридесет и два лева и осемдесет стотинки/ - цена за произведена ел.енергия по фактура № 5/31.01.2013г. за сумата 4 918,76 лева; фактура № [ЕГН]/28.02.2013г. за сумата 4 404,01 лева; фактура № [ЕГН]/29.03.2013г. за сумата 7 839,79 лева; фактура № [ЕГН]/29.04.2013г. за сумата 10 658,68 лева; фактура № [ЕГН]/31.05.2013г. за сумата 15 585,62 лева и фактура № [ЕГН]/30.06.2013г. за сумата 13 359,10 лева, на основание чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва от 18.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 2 354,01 лева /две хиляди триста петдесет и четири лева и една стотинка/ - обезщетение за забавено плащане за периода от 24.02.2014г. до 16.07.2014г., както и сумата 5 593,74 лева /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|