Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 155

гр. София, 20.04.2022 година


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 565 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба с вх. № 22765/15.12.2021 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/, подадена от Е. Д. М. срещу определение № 3113 от 25.11.2021 г. по въззивно ч. гр. дело № 3158/2021 г. на САС, ТО, 13-ти състав, с което е потвърдено определение № 273933 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 3578/ 2020 г. на СГС /Софийски градски съд/, I ГО, 11-ти състав. С него е върната исковата молба на Е. Д. М. поради неизпълнение на дадените указания с разпореждане от 01.06.2020 г.
Постъпилата частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по 275, ал. 1 ГПК, при наличието на правен интерес, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, като съобрази данните по делото, намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
В обжалваното определение съдът е констатирал, че производството по делото е образувано по предявен от Е. Д. М. иск по чл. 2б ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците - Административен съд София – град и Върховен административен съд да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева. Констатирани са още и следните обстоятелства: с разпореждане № 14008 от 01.06.2020 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали е подавал заявление по гл. IIIа ЗСВ, съответно как е приключила административната процедура, както и да представи доказателства за това /прието е, че тези указания не са били изпълнени в срок/; с молба от 22.06.2020 г., подадена от адвокат Ю. е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията; с разпореждане от 26.07.2021 г. срокът е продължен със 7 дни от връчване на съобщението; разпорежданията на съда са връчени на ищеца и адвокат Ю.; ищецът с молба е посочил, че указанията са незаконни, а адвокат Ю. е заявил, че ищецът не е подавал заявление. Съгласно мотивите на обжалваното определение, правната възможност за гражданите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, като предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от закона – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета „а“ ЗСВ и да няма постигнато споразумение, когато се претендират вреди от страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, каквато хипотеза е налице в разглеждания случай. В тази връзка съдът се е позовал и на направеното извън срока за изпълнение на дадените указания изявление, че ищецът не е подавал заявление по гл. IIIа ЗСВ. Доказателства за това не са били представени по делото. С оглед на изложеното, съставът на САС приема, че първоинстанционният съд е действал законосъобразно, а постановеното от него определение като правилно следва да бъде потвърдено.
В изложението към жалбата страната поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че правилото на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ не препятства ищеца да търси правата си по общия ред на ЗЗД за причинените му от съответното бездействие вреди, когато е изпуснал срока да предяви претенция по гл. IIIа ЗСВ. Счита, че след като давността за деликтната отговорност по общите правила на гражданското законодателство е 5 години, а срокът по гл. IIIа ЗСВ – 6 месеца, то пострадалите от причинен от държавен орган деликт се поставят в по-непривилегировано положение от пострадалите от причинен от друг правен субект деликт. В обобщение сочи, че при тези съображения даването на отговор от ВКС по „посочените материалноправни въпроси“ /без да са формулирани такива/ е от важно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това се позовава на очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
При липсата на конкретно формулиран правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда и по отношение на който да е обоснована една от допълнителните предпоставки за допустимост на касационния контрол, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, като израз на диспозитивното начало, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /съответно определение/. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съдържащите се в изложението доводи за възможността ищецът да търси правата си по общия ред на ЗЗД, разсъжденията за различните давностни срокове по ЗЗД и по Глава ІІІ ЗСВ не съставляват общи основания /правни въпроси/ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая липсва и мотивиране на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, което съгласно т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е задължение на касатора.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Изложените от касатора съображения се свеждат до доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Следователно, при така изготвеното изложение не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато на това основание. Не са налице и другите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК-вероятна нищожност или недопустимост на определението. Същото е постановено от правораздавателен орган–апелативен съд, действащ в законен състав, спазена е изискуемата форма за постановяване на съдебния акт, който е подписан от членовете на състава, участвали при разглеждане на делото, правораздавателната воля на съда е изразена ясно и пълно в мотивите и диспозитива на определението. Затова определението е валиден съдебен акт. Определението е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на жалба, поради което е и процесуално допустим съдебен акт.
В заключение следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3113 от 25.11.2021 г. по ч. гр. дело № 3158/2021 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 13 състав.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: