О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                           № 234/2009                        София, 26.05.2009 год.                         В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 141 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от В. Г. Р., приподписана от пълномощника му адвокат К, против определение от 4.04.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 120 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, търговска колегия, с което е оставено в сила определение от 3.08.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийски районен съд за спиране производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, поради смъртта на А. П. К. Ответниците по частната касационна жалба Л. М. А. и М. П. К., чрез пълномощника си адвокат В, оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Производството по делото е за съдебна делба, като иска е предявен от В. Г. Р. против Л. М. А. , М. П. К. и А. П. К. , като с решение на Софийски районен съд от 5.06.2007 г. делбата е допусната между В. Г. Р. и Л. М. А. и иска е отхвърлен по отношение на М. П. К. и А. П. К. Висящността на производството в първата фаза на делбата се поддържа от Л. М. А. и М. П. К., които са подали въззивна жалба и в молба от 19.06.2007 г. са заявили, че е починал ответникът по иска А. П. К. , представяйки издаден във Федерална Република Германия смъртен акт на А. П. К. и служебна бележка от Общинско предприятие „Г”, касаеща полагане на урната на А. П. К. С определение от 3.08.2007 г. първоинстанционният съд е спрял производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК и е указал на ищеца в шестмесечен срок да посочи наследниците на починалия ответник. Въззивният Софийски градски съд е потвърдил определението за спиране, като съобразявайки представените пред него удостоверение за свето кръщене от 1914 г. на А. К. и удостоверение за наследници на Л. П. Р. , е приел, че са налице достатъчно данни за смъртта на страната по делото А. П. К. Жалбоподателят се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че съдът се е произнесъл относно установяване идентичност на страна в процеса, за която по документи представени по делото фигурират различни имена, включително и въз основа на документ от стопанско предприятие, което няма компетентност да удостоверява идентичност на имената на граждани; както и че указанията ищецът да посочи наследниците на А. П. К. не са съобазени с характера на делбеното производство и са в противоречие с практиката по решение № 1* от 29.06.1973 г. по гр.д. № 1* от 1973 г. на ВС, І г.о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора проблеми по същество се свежда до въпроса дали единствения начин за установяване идентичност на имена е удостоверение, издадено от съответната общинска администрация, който въпрос е свързан с тълкуване на закона и е съществен с оглед изхода на настоящото производство. Нормативната уредба не съдържа специална регламентация за начина за установяване идентичност на лице при вписани в документи различни имена, а следователно относно това обстоятелство приложение намират нормите на ГПК за доказателствените средства, реда за събиране на доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест. В случая представените по делото писмени доказателства, включително и приложените към отговора по частната касационна жалба, са допустими доказателствени средства, чието съвкупно тълкуване обоснова категоричен извод, че имената А. П. К. и А. П. К. са на едно и също лице. След като е починала страна по време на висящността на процеса, то приложение намира разпоредбата на чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, а следователно законосъобразно въззивният съд е потвърдил определението на Софийски районен съд за спиране производството по делото. Вторият поставен от жалбоподателя проблем – дали във всички случаи ищецът е този, който следва да представи доказателства за наследниците на починалия ответник – е неотносим в настоящото производство. В конкретния случай указанията действително не са съобразени с особеностите на делбеното производство, регламентирано като нарочен способ за прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител осъществява процесуални действия, които са насочени предимно към тази цел, наред с процесуалните действия насочени към постигането на личните имуществени права, произтичащи от съсобствеността /в какъвто смисъл е решение № 1* от 29.06.1973 г. по гр.д. № 1* от 1973 г. на ВС, І г.о./. Предмет на настоящото производство обаче е единствено законосъобразността на определението за спиране на делото при предпоставките на чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./. Законосъобразността на вмененото на ищеца задължение да посочи наследниците на починалия съделител може да бъде преценена едва при прилагане последиците от неизпълнението на указанията, а именно връщане на подадената от ответниците въззивна жалба, което процесуално действие на съда подлежи на самостоятелно обжалване. В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение от 4.04.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 120 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, търговска колегия. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: