О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 439 гр. София, 28.10.2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1547 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 30.11.2018 год. по гр. д. № 256/2018 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение от 3.07.2018 год. по гр. д. № 853/2017 год. на районния съд, гр. Берковица и вместо това е постановил друго, с което признал за установено по отношение на ответниците С. И. Г. и П. Н. Г. от [населено място], че ищците К. П. Г. от [населено място] и Т. П. Г. от [населено място] са собственици на 1/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ** в кв. 58 по плана на [населено място], ведно с 1/6 ид. ч. от построените в него жилищна сграда /червената къща/, лятна кухня и стопанска сграда /тлакана/, осъдил ответниците С. и П. Г. да им предадат владението върху този имот и да им заплатят направените по делото разноски. В останалата отхвърлителна част до претендираните 3/5 ид. ч. от имота първоинстанционното решение е потвърдено /допълнително решение от 4.12.2018 год. по същото въззивно дело/. В тази му потвърдителна част въззивното решение се обжалва в срок от ищците Т. П. Г. и К. П. Г., чрез пълномощника им адв. Й. А. от АК, [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон – чл. 212 ЗЗД, чл. 79 ЗС и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като вместо това искът за собственост на 2/5 ид. ч от имота бъде уважен или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за нотариалната компетентност на кмета на населено място при удостоверяване на подписите на договарящите по договор за продажба на наследство /чл. 212 ЗЗД/, при действието на чл. 97 ЗУС /отм./ е обусловил извода на въззивния съд за нищожност на представения договор от 1990 год. Същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като липсата на съдебна практика по него обосновава релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Конкретни съображения относно това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не са изложени от касаторите, а се препраща към доводите в касационната жалба за неправилност на решението в обжалваната му част. Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да отмени частично първоинстанционното решение и вместо това да уважи иска за собственост до размера на наследствените дялове на ищците, въззивният съд приел, че процесният имот е останал в наследство на техния наследодател от родителите му. Дядо им К. К. е починал през 1987 год., като ищците се позовават на разпоредени в полза на техния баща П. наследствени права от другите наследници на дядо им - преживялата му съпруга Е. К. и дъщеря му И. М., легитимирайки се с нот. акт № 370 от 1995 год. за 3/5 ид. ч. от процесния имот, на придобивно основание наследство, давност и покупка на наследствени права по договор от 20.10.1990 год. Въззивният съд споделил съображенията на първоинстанционния съд за нищожност на този договор поради липса на предписана от закона форма поради липса на пълна нотариална компетентност на лицето, извършило нотариалното удостовереяване на подписите с оглед прехвърлитения ефект на сделката–кметът на с. Слатина не е разполагал с такава съгласно чл. 97 ЗУС /отм./ . Изискването за форма при договора за продажба на наследство е въведено от закона като условие за неговата действителност, като липсата на такава го прави нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което същият не е породил правни последици и ищците не могат да се легитимират като собственици на прехвърлените на баща им П. идеални части от майка му и сестра му. Но наследствените им права след смъртта на баща им не са придобити от братовчед им И. И., снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота през 2016 год., тъй като по делото не е установена трансформация на държането във владение, с оглед и продължилото съвместно ползване на имота, като част от по-големия такъв, принадлежащ на общия им наследодател, техният дядо К. К.. По тези съображения въззивният съд е приел за основателен предявения иск за собственост до размер на наследствените части на ищците, а за разликата - неоснователен поради нищожност на договора за продажба на наследствени права в полза на баща им. С оглед горните съображения поставеният в изложението правен въпрос относно нотариалната компетентност на кмета на населено място при извършване на удостоверяване на подписите на договарящи по договор за продажба на наследство /чл. 212 ЗЗД/, при действието на чл. 97 ЗУС /отм./ в редакцията му по изменението от 1979 год. представлява обуславящ направения от въззивния съд извод относно претендираните от касаторите права по договора за продажба на наследство от 1990 год. По този въпрос не се констатира да е формирана съдебна практика, доколкото представената такава от касатора /Р № 108 от 9.05.2014 год. по гр. д. № 7662/13 год. І г. о. на ВКС/ не е относима в конкретния случай, с оглед произнасянето по въпроса за компетентността на кмета на село към община, където няма районен съд, да извършва нотариални удостоверявания на подписи на частни документи, при действието на чл. 97 ЗУС от 1976 год., т. е. въпросът е различен от обуславящия такъв в настоящия казус. С оглед липсата на произнасяне по поставения въпрос в съдебната практика и при извършената от съдебния състав справка, същият счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.11.2018 год., поправено с решение от 4.12.2018 год., двете постановени по гр. д. № 256/2018 год. на Монтанския окръжен съд, в потвърдителната му част по подадената от Т. П. Г. и К. П. Г., чрез пълномощника им адв. Й. А. от АК, [населено място], касационна жалба. Указва на касаторите Т. П. Г. и К. П. Г., чрез пълномощника им адв. Й. А. от АК, [населено място], да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и представят в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: