Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е            №  189   София, 23 юни  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април май две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова............................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков...................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 157/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия К против решение № 4 от 06.02.2009 г. по внохд № 1118/2008 г. на Софийския апелативен съд. Сочи се в жалбата и допълнението към нея, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че инкриминираното поведение на подсъдимия не е съставомерно по чл. 282 от НК, тъй като не е обществено опасно и не преследва користна цел. Алтернативно се поддържа твърдение за неговата малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът пледира за оставяне на решението в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Б. с присъда № 89 от 22.04.2008 г. по нохд № 343/2007 г. признал подсъдимия К. С. Ш. за виновен в това , че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно положение – заместник кмет на Община С., на 09.11.2000 г. в гр. С., с цел да набави имотна облага за другиго, превишил властта и правата си, като сключил анекс към договор от името на кмета на общината с “Велбъжд- стил” АД , гр. К., с който прилежащата земя в договора е увеличена с 670 кв.м, с което нарушил чл.21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА и решение № 76/31.05.2000 г. на Общинския съвет в гр. С. и от това настъпили значителни вредни последици за общината в размер на 3 685 лв., поради което и на основание чл. 282, ал.2, пр.1 и 2 във връзка с ал.1, пр.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като го оправдал по обвинението за нарушаване на чл.24 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС – Сандански. На основание чл.66 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, трети състав, с решение № 4 от 06.02.2009 г. по внохд № 1118/2008 г. изменил присъдата на първоинстанционния съд, като преквалифицирал престъплението по чл.282, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 от НК и оправдал подсъдимия за това от деянието да са настъпили значителни вредни последици – квалифициращ признак по чл.282, ал.2, пр.1 от НК. Касационната жалба срещу така постановения съдебен акт е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна двете предходни инстанции установили следното : Общинският съвет в гр. С. взел решение за откриване на процедура за приватизация чрез търг на обособени части от общинското дружество “БИТУСС” ЕООД и възложил на кмета на общината да осъществи цялата процедура. В изпълнение на това решение на 16.10.2000 г. кметът на Община С. сключил договор с “Велбъжд” АД ,гр. Кюстендил, за продажба на третата обособена част от общинското дружество, включваща няколко производствени сгради и складове и прилежаща земя с площ от 1 240 кв.м. След въвода във владение на купувача Общинският съвет възложил на “Териториален кадастър” ЕООД - Благоевград да отреди самостоятелни парцели за отделните части съобразно решението за приватизация. По технически съоражения за третата обособена част били отредени не 1240 кв.м , а 1910 кв.м. На 19.11.2000 г. подсъдимият подписал с “Велбъжд”АД анекс към договора за продажба ,с който бил изменен чл.1 от приватизационния договор и в неговия предмет вече била включена цялата площ на новообразувания парцел **** с площ от 2008 кв.м. В деня на подписването на анекса кметът не е отсъствал от общината. Подписването станало без знанието и на общинските съветници. Проверка на Сметната палата установила, че”Велбъжд”АД са получили чрез допълнителния анекс 768 кв.м прилежаща земя без задължението да я платят. Кметът на общината предложил на купувача да заплати допълнително получената земя, но той отказал. При така установените фактически положения правната квалификация на деянието, извършено от подсъдимия, като престъпление по чл.282, ал.2, пр.2 ,вр с ал.1 от НК, е законосъобразна. Налице са всички субективни и обективни признаци на престъпна злоупотреба със служба. Въззивният съд внимателно е изследвал функциите на кмета и неговите заместници, съобразил е структурата на община С. и правилно заключил, че подсъдимият е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Той излязъл извън параметрите на предоставените му власт и права, като подписал инкриминирания анекс вместо кмета на общината,тъй като това правно действие не е подлежало на делегиране. По този начин касаторът е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 ,ал.2,пр.2 във вр. с ал.1 от НК и то е довело до съставомерните общественоопасни последици . Защитата на К. Ш. съсредоточава възраженията си върху този елемент на правните разсъждения на въззивния съд като твърди , че анексът е имал само технически уточняващ характер и по никакъв начин не е засегнал интересите на община С.. Апелативният съд е изложил убедителни аргументи срещу тази позиция, които настоящият състав споделя изцяло. С анекса е внесена важна промяна в съдържателната част на договора между “Велбъжд”АД и общината с очевидно ползващо купувача значение – при запазване на цената той е получил допълнително 670 кв.м урегулирана земя. По този начин се доказва и специалната цел на престъплението по чл.282 от НК- набавяне на облага за другиго Въпреки че сделката няма транслативен ефект / въззивният съд е обосновал по безукорен начин неговата липса/ тя застрашава икономическите интереси на продавача поради реалното включване в гражданския оборот на неверен титул за собственост. Без правно значение са доводите в касационната жалба, че за изминалия период не са извършвани нови сделки с имота т.е. не е настъпила увреждаща общината промяна. Престъплението е резултатно, но престъпният резултат е на поставяне в опасност без да е необходимо непосредствено настъпване на значителни вредни последици. В това се изразява основната разлика между съставите на престъпленията по чл.282, ал.1 и чл.282 , ал.2 от НК, която е дала основание на въззивния съд да преквалифицира деянието, прилагайки точната материалноправна норма. На последно място неоснователно е искането на защитата на касатора за приложение на чл.9, ал.2 от НК поради явната незначителност на обществената опасност на деянието. Настоящият състав не споделя оценката на касатора за малозначително и формално въздействие на деянието върху правата на община С.. Престъплението по чл.282 от НК е насочено към обществените отношения, които гарантират нормалната дейност на държавния и обществен апарат. Престъпният резултат може да се изрази както в материални, така и в нематериални вредни последици / или в създаването на възможност за настъпването им/ . В конкретния случай действията на подсъдимия са уязвили дълбоко създадения нормативен ред за разпореждане с общинско имущество, а вредните им последици са ограничени едва след намесата на контролните органи. Ето защо деянието не може да се квалифицира като малозначително. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1 ,т. 1 от НПк Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 06.02.2009 г. по внохд № 1118/2008 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.