Р Е Ш Е Н И Е   № 196   гр.София, 28.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  осми март   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 830/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. С определение № 640 от 09.07.2009 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено под № 636 на 20.12.2008 год. по в.гр.дело № 631/2008 год., с което е отменено решение № 49 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 2500/2007 год. на Плевенския районен съд, 5-ти състав, спорът е решен по същество като е отхвърлен установителния иск, предявен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на недвижим имот-УПИ * в кв.455 по регулационния план на гр. П. от 1998 год. с площ от 8940 кв.м. с отреждане “за хотел”. Недоволен от въззивното решение е касаторът Община-П. , представлявана от младши юрисконсулт Д. Б. К. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно, незаконосъобразно и е необосновано тъй като са налице предвидените в § 43 ПЗР на ЗИД на ЗОС изисквания за трансформация на правото на собственост от държавна в общинска относно процесния имот – отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация – Д. , представлявана от министър на регионалното развитие и благоустройството, по пълномощие областният у. на област с административен център П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че претендираният от ищцовата община и. като терен е получен от сливане на 3916 кв.ч. отчуждени имоти на граждани пл. № 7* от кв.178а по ЗРП на гр. П. от 1967 год. и незастроен терен от 5024 кв.м., предвиден „за музей” по същия ЗРП в парцел ****ви от кв.456 по ЗРП на града от 1976 год. Взето е предвид, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991 год. целият имот с площ от 8940 кв.м. с отреждане „за хотелски комплекс” е бил предназначен за обществено мероприятие, но не е бил незастроен, а със започнато строителство по смисъла на отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и ПКС е изпълнени частично СМР по одобрени планове, изпълнен е частично нулев цикъл на сградата с инвеститор ЦК на ДКМС, предоставен за оперативно управление на СД”ИСС” за младежки комплекс „О” и за отчуждените 3916 кв.м. застроени дворни места на граждани е съставен АДС № 5035/1985 год. на ОбНС0П. , за разликата от 5024 кв.м. не е установена чия собственост е била и че може площта от 3916 кв.м. да се отдели и обособи самостоятелно, защото със ЗРП от 1976 год. е създаден парцел **** от кв.456, след която година парцел ****ви от кв.178а от 3916 кв.м. застроени дворни места не съществува. Направен е извод, че съгласно § 7, т.3 ПЗР на ЗМСМА общината не е доказала кумулативните изисквания на закона, а претендирания УПИ * в кв.455 по регулационния план на П. от 1998 год. с площ от 8940 кв.м. с отреждане „за хотел” не е станал общинска собственост както към 01.06.1996 год., когато е влязъл в сила ЗОС, така и към 09.11.1999 год. с влизане в сила на ЗИД на ЗОС. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, отменително основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК. Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Като инстанция по съществото и с оглед установяване действителните отношения на страните по спора е следвало да се съобрази заповед № 1* от 15.06.1992 год. на Министъра на финансите, издадена на основание чл.6 ЗИБКП БЗНС ОФ ДКМС САБПФК и БПС, според която е наредено изземване от БДМ МТК”О”-П. имущество явно, включително и процесния имот като се укаже на представителя на МРРБ да завери представеното ксероксно копие, че е вярно с оригинала. Следва да се съобрази, че правото на собственост върху имот преминава в патримониума на общината при отделяне на общинската собственост от държавната съгласно разпоредбата на § 7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, според която с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване е изграден пи неизяснена фактическа обстановка. С преходната разпоредба на ЗМСМА са изброени обектите, по отношение на които настъпва трансформация на собствеността от държавна в общинска. Наличие на предвиденото в хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС/ДВ, бр.96/1999 год./, според която застроените и незастроени парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането на този закон в сила подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините, като съдът следва да съобрази за какво имотът е отреден. По силата на § 7, т.3 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, като по делото не е изяснено същите да са придобити чрез отчуждително производство. За да се извърши преценка налице ли са били предпоставките на § 7, ал.3 от ПЗР на ЗМСМА за трансформация на собствеността на държавата в общинска собственост съдът следва да изясни статута на процесните имоти, след което да характеризира тяхното предназначение съобразно § 7, ал.3 от ПЗР на ЗМСМА. За изясняване на тези съществени за правилното решаване на делото обстоятелства съдът е следвало служебно да постави на вещото лице допълнителна задача. Постановеното от въззивния съд решение без да е изяснен статута на процесните имоти, предмет на установителния иск за собственост, е неправилно, което на основание чл.281, т.3, пр.2 ГПК следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение № 636 на Плевенския окръжен съд, постановено на 20.12.2008 год. по в.гр.дело № 631/2008 год. ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: