Р Е Ш Е Н И Е № 270 град София, 11 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 747 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. Р. С. против въззивно решение № 349 от 17.01.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 964/2012 г. В жалбата са отбелязани основанията по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Развити са съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Като следваща алтернатива се настоява за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа касационната жалба относно явната несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 212 от 6.07.2012 г. по н. о. х. д. № 2714/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият Р. Р. С. е признат за виновен в това, на 19.06.2010 г. в гр.С. да е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон и златен синджир на обща стойност 979, 10 лева от владението на И. М. Я. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 349 от 17.01.2013 г. по в. н. о. х. д. № 964/2012 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Макар да са отбелязани всички касационни основания жалбата съдържат единствено доводи за явна несправедливост на наказанието, което се поддържа и в съдебно заседание. С почти идентично съдържание тези доводи са били представени на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и е отхвърлил с подробни съображения. Наказанието на подсъдимия е било определено при условията на чл. 55 НК и при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, които отново се изброяват от страна на защитника – младата възраст на подсъдимия, неблагоприятната семейна среда, отсъствието на сериозно упражнен обем на принуда по отношение на пострадалата. Твърденията на защитника за ниско образователно равнище и за тежко социално положение на подсъдимия са аргументи, чиято сила не е в състояние за подкрепи извод за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка не могат да бъдат пренебрегнати и отчетените от съда отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са миналите осъждания на дееца извън квалификацията на деянието и упоритото повторение на престъпното му поведение (всякога за извършени грабежи от подсъдимия). Предвид отсъствието на наведеното касационно основание от жалбоподателя, решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 349 от 17.01.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 964/2012 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: