3 Р Е Ш Е Н И Е № 53 С., 24.07. 2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1448 по описа за 2010 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 967 от 21.10.2011 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Т. Д. М. и Л. Д. А. на решение от 01.07.2010 год.на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 1410/07 год.,с което е отменено решение от 01.12.2004 год.по гр.д.№ 20804/03 год. на Софийски районен съд,с което е уважен предявеният от касаторите установителен иск за собственост на празно дворно място с площ от 200 кв.м. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпрос относно това дали след като един имот не е отразен в последващите кадастрални планове,влезли в сила,това води до изгубване на собствеността. Ответниците не вземат становище. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. Въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване, е постановено при условията на 218з от ГПК /отм./. С въззивното решение съдът е приел, че процесният имот е заснет за първи път през 1922 год.В кадастралния план от 1950 год.,както и в кадастралния план от 1989 год. имотът не е бил заснет и нанесен, но същия попада в улица и зелена площ.По действащия кадастрален план имотът попада под улица, а останалата част върху зелена площ и парцел, отреден за О., като мероприятието е изпълнено.Въз основа на заключението съдът приема, че процесният имот не е бил предмет на отчуждаване, не е бил актуван и с акт за собственост, нито собствениците са били обезщетявани.Но от фактическото състояние на имота съдът прави извода, че същият е бил завзет неоснователно от Държавата.Същият не съществува във вида и предназначението, в който е бил придобит, поради което ищците следва да търсят защита на правата си по друг ред.Поради това съдът приема установителният иск за неоснователен и като такъв го отхвърля. Последиците от липса на документ,обективиращ титул за собственост,законът не скрепва с основанието такъв имот да се счита за държавен.Включването на един имот в границите на по-голям парцел не води до погасяване на собственическите права,а е свързано със спазването на определени законови процедури,които да овъзмездят собственика.При липса на такива процедури собственика запазва правата си,защото записването в разписния лист има само информационно значение,а не отчуждително действие.Б. администрация няма права служебно и едностранно да нанесе имот,който не съществува. Съобразявайки изложените доводи настоящият състав приема,че обжалваното решение е правилно като краен резултат,валидно и допустимо. Релевираните касационни доводи са неоснователни.Доказателствата по делото са ценени задълбочено и всестранно. Съдът е проследил статута на имота от 1922 год. с оглед промените,в последващия период от време ,като се е позовал на данните от приетата съдебно-техническа експертиза,а именно –процесният имот,съставляващ пл.№ 630 е бил заснет и отразен в регулационния план на [населено място],одобрен 1922 год.,като по графични данни съдържа 368 кв.м.и попада в терен отреден за кръстовище с площадно пространство,улици и малка част от него попада в парцел І,кв.116.В кадастралния план от 1950 год. за м.”С.” процесният имот не е бил заснет и не е нанесен,тъй като не е съществувал в реални граници,но по местоложение се разполага върху заснето кръстовище с уширение за площад,като в съседство за заснети съседни имоти.В кадастралния план от 1973 год.,както и от 1989 година имотът също не е бил заснет и нанесен,но видно от скицата от 2002 год.,той попада върху съществуваща улица и зелена площ,върху която е построена едноетажна постройка от метални конструкции.Частта от имота попадаща под [улица] кв.м.,спорната част от 210 кв.м.попада в кв.94,отреден за О. и 50 кв.м. от него се застъпват с имот пл.№ 494 по кадастралния план от 1973 год.,който имот е отчужден от собствениците му В. С. и В. В..Следователно поради премахването на реалните му граници имотът е бил заличен като самостоятелен обект от кадастралните планове след 1922 год. и е престанал да съществува във вида и предназначението си,в които е бил придобит от наследодателят на касаторите – Г. К. и е влязъл в патримониума на държавата,поради проведените отчуждителни процедури на другите собственици.В момента върху имота е изградена улица и реализирано мероприятие О. по предвижданията на регулационния план.Дори и да се приеме,че площта от 210 кв.м.не е засегната от строителство,тя не съответства на изискванията по чл.19 ал.1,т.1 ЗУТ за повърхност за обособяване на урегулиран поземлен имот.Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.5 ЗУТ урегулирането на поземлен имот,без да са налице условията за повърхност и лице,е от компетентност на административния орган по устройство на територията и исканата защита на правото на собственост не се разглежда по исков ред. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на установителния иск за собственост са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 01.07.2010 год.на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 1410/07 год. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: