Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
София, 11.01. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия, в съдебно заседание на 29.09.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2427 /2014 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Т. Н. от [населено място], [община] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 72 от 14.03.2014 год., по в.гр.д.№ 504 /2013 год., с което е потвърдено решение № 20 от 04.02.2013 год., по гр. д. № 111/2012 год. на Ловешкия окръжен съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу настоящия касатор, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване съществуването на парично вземане в общ размер на 324 237.65 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2011 год. до окончателното и изплащане, по договор за ипотечен кредит от 18. 02.2008 год., анекс № 1/2008 год. към него и допълнително споразумение № 2 от 19.12.2009 год. за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2011 год., по ч.гр.д.№ 1096/2011 год. на Т..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд и за допуснато нарушение на материалния закон, поради което иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на решаващия състав на Великотърновския апелативен съд, че при уговорена в договор за банков кредит автоматичната му предсрочна изискуемост при определени по взаимна воля на съконтрахентите условия, то не е необходимо изрично изявление на Банката – кредитодател до кредитополучателя – неизправен длъжник преди започване на заповедното производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, поради което неуведомяването на последния е правно ирелевантно за успешното провеждане на исковото производство по чл.422, ал.1 , във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 250 от 18.05.2015 год., по настоящето дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на определения за значим за изхода на делото материалноправен въпрос - “Настъпва ли предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит, при липса на отправено от Банката- кредитодател уведомление до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК?”, със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.18 на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни съображения в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор за тяхната неоснователност, които поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Третото лице- помагач в процеса [фирма], при участието на което е постановен обжалвания съдебен акт, не заявява становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като прецени данните по делото, съобразно заявените касационни основания и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да потвърди първоинстанционното решение на Ловешкия окръжен съд, с което е уважен предявения от [фирма], [населено място] положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК Великотърновският апелативен съд, въз основа на преценката на ангажираните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно - счетоводната експертиза, е приел, че сумата предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1096/ 2011 год. на Троянския районен съд е дължима в пълния заявен размер, предвид доказаното в хода на процеса наличие на предпоставките на закона за трансформиране в предсрочно изискуем предоставения от ищцовата Б. на ответника А. Т. Н. ипотечен заем в общ размер от 360 000 лева по договор за банков кредит от 18.02.2008 год., допълнен с анекс № 1 към него и споразумение № 2 от 19. 12. 2009 год..
Изложени са съображения, че отнемане преимуществото на срока по процесния договор за ипотечен кредит, допълнен с анекс № 1 и споразумение № 2/ 19.12.2009 год. към него, е изрично уговорено с договорната клауза на чл.18, ал.2, като право на кредитора, поради което при настъпване юридическия факт на длъжниково неизпълнение, кредитодателя е този, който може да направи или не волеизявление в посочения смисъл, но уведомяване на неизправния кредитополучател не е необходимо, щом съконтрахентите са постигнали съгласие помежду си за автоматична предсрочна изискуемост при определени от тях условия, които, както е и в разглеждания случай са настъпили – пълно или частично неплащане на две последователни погасителни вноски .
Позовавайки се на законовото правило на чл.73 ЗЗД, според което задължението може да бъде изпълнено и от трето лице, дори и против волята на кредитора, освен, ако последният има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто конкретен интерес по делото нито е твърдян, или доказан, Великотърновският апелативен съд е отрекъл извършеното от третото лице помагач в процеса - [фирма] частично погасяване на дължимите от Н. месечни вноски по процесния ипотечен кредит, безспорно прието от Банката - кредитодател, да притежава правната характеристика на кредиторово съгласие по см. на чл. 102 ЗЗД, освобождаващо ответницата - кредитополучател от отговорност за остатъка от дълга, предвид постигнато между последната и дружеството –платец съгласие за заместването и като ипотекарен длъжник, обективирано в нот.акт № 144, т.ІІ, рег.№ 3012, д.№ 296/2010 год. на нотариус Б.К., с рег. № 337 на КЧН за покупко – продажба на ипотекирания недвижим имот. По съображения, черпени от законовото правило на чл.101 ЗЗД, за ирелевантно за отговорността на ответницата, като длъжник, е възприето и встъпването на управителя на [фирма] - В. С. К., като съдлъжник по същия, одобрено от Банката –кредитор с решение № В50/22.06.2011 год. на КЦБД.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Възприетото от въззивния съд разрешение на приетия за обуславящ конкретния правен резултат по делото, по който касационното обжалване е допуснато, материалноправен въпрос противоречи на задължителните постановки в т.18 на ТР ОСГТК на ВКС № 4 /18.06.2014 год., според които в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника. Същото става изискуемо с неплащането, или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В разглеждания случай е безспорно установено в процеса, че Банката- кредитодател не е уведомила ответника Н., в качеството и на кредитополучател, за обявяване на процесния договор за ипотечен кредит, допълнен с анекс № 1 и споразумение № 2 към него, за предсрочно изискуем, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 18.10.2011 год.. Поради това и с оглед разясненията в горецитираното ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС – задължителни за съдилищата, че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като на същия не се изпраща препис от заявлението, то изводът на Великотърновският апелативен съд, че Банката –кредитор е надлежно упражнила правото си да направи предсрочно изискуем целия предоставен на ответницата ипотечен кредит, е необоснован и изграден в нарушение на закона. Следователно към датата на подаване на заявлението 18.10.2011 год. не е налице изискуема вземане на заявителя [фирма], [населено място] за заявените от него суми, дължими от ответницата А. Н. и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а възникналият между страните правен спор - решен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, като неоснователен.
Предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане, не следва да бъдат обсъждани въведените в касационното производство, от процесуалния представител на ищцовото ТД [фирма], доводи за съобразяване просрочените от кредитополучателя месечни погасителни вноски към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които не са падежирани на основание предсрочната изискуемост, а с оглед уговорения в договора за ипотечен кредит техен падеж.
Освен, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и с исковата молба от страна на [фирма], са претендирани вземания в общ размер от 324 237.65 лв. по предсрочно изискуем договор за ипотечен кредит, допълнен с анекс и допълнително споразумение, без да са въвеждани твърдения и да са ангажирани доказателства за падежа и размера на конкретните просрочени от длъжника, с оглед клаузите на процесния договор, вноски към датата на заявлението, то съгласно т.11.б. на ТР № 4/ 2014 год. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по предявен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, какъвто би бил процесуалния резултат, ако се възприема за основателно заявеното в касационното производство искане на ищеца.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, възлизащи в общ размер на сумата 30 271.63 лв., от които 13 014.50 лв. – държавна такса за въззивното и касационно производства и 17 257.13 лв. - реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение на адв. Ч. Д., съгласно 2 бр. приложени в оригинал договори за правна защита и съдействие № 72107 от 24.09.2015 год. и № 50845 от 15.10.2012 год.. Обстоятелството, че със списъка по чл.80 ГПК пред касационната инстанция са представени три договори за правна защита и съдействие, не обосновава дължимост на заявената в него сума. Освен, че те са в нечетливо ксероксно копие, са и без заверка от страната, за съответстващи на оригинала, поради което не е налице основание за възприемането им за годни доказателства относно пълния размер на претендираните разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение от 7 000 лв. и за производството пред Великотърновския апелативен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 72 от 14.03.2014 год., по в.гр.д.№ 504/2013 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от [фирма], гр.София срещу А. Т. Н. от [населено място], [община] положителен установителен иск за признаване на установено по отношение на последната съществуването на вземане в общ размер от 324 237.65 лв., / триста двадесет и четири хиляди двеста тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ по договор за ипотечен кредит от 18.02.2008 год., анекс № 1 към него и споразумение № 2 от 19.12.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2011 год. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21. 10. 2011 год., по ч.гр.д.№ 1096/2011 год. на Троянския районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. Т. Н. от [населено място], [община], с ЕГН: [ЕГН], сумата 30 271.63 лв./ тридесет хиляди двеста седемдесет и един лев и шестдесет и три стотинки/, деловодни разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|