Ключови фрази
Частна касационна жалба * нередовност на исковата молба * прекратяване на производството по делото * указания на съда


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
[населено място], 09.02.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1982 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №1211/11.04.2016г. по ч.гр.д.№1146/16г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение от 18.01.2016г. за прекратяване на производството по т.д.№10/15г. на Кюстендилски окръжен съд.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Когато препраща към мотивите на първоинстанционното определение съгласно разпоредбата на чл.272 във вр. чл.278 ал.4 от ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди изложените с въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на обжалваното определение?; 2.Когато са предявени няколко иска при условията на евентуалност, следва ли съдът да даде точни и ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба за всеки един от предявените искове или е достатъчно само общо да посочи, че е констатирал нередовности на исковата молба? Когато съдът констатира нередовности на исковата молба и даде указания само по отношение на част от съединените за съвместно разглеждане искове, съответно неотстраняването на нередовностите засяга част от предявените искове, следва ли да се прекрати цялото производство по делото на основание чл.129 ал.3 от ГПК?; 3. Задължен ли е въззивният съд при направено в жалбата възражение за точно изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, да направи самостоятелна преценка за изпълнение на дадените указания и да вземе предвид последиците от отстраняване на нередовностите на исковата молба? Поддържа, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.272 от ГПК обективирана в решение №157 от 08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ВКС, II т.о., решение №72 от 13.04.2016г. по гр.д.№3582/2015г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че разпоредбата на чл.272 от ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Твърди, че по втория въпрос съдът е допуснал противоречие с решение №164/04.07.2012г. по гр.д.№570/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., с което е прието, че няма основание за връщане на исковата молба по реда на чл.129 ал.3 от ГПК и в частта на претенциите, за които не са дадени указания по чл.129 ал.2 от ГПК. Също така твърди, че мотивите на въззивния съд са в противоречие със задължителната съдебна практика в определение №1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №484 от 30.07.2010г. по ч.гр.д.№409/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о и определение №891 от 28.11.2014г. по ч.гр.д.№6523/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, в които се приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца. Поддържа, че по третия въпрос е налице противоречие със задължителната съдебна практика в определение №705 от 05.11.2015г. по ч.гр.д.№5370/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, в което се приема, че въззивният съд преценява дали в резултат на изпълнената част от указанията всички нередовности на исковата молба са отстранени. Евентуално поддържа, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата [община] представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния Кюстендилски окръжен съд, Софийски апелативен съд на основание чл. 272 във вр. с чл.278 ал.4 от ГПК е препратил към мотивите му, които споделя. Намерил е за неоснователно възражението, че Кюстендилският окръжен съд никога не е давал указания относно главния иск, като е посочил, че с първото определение от 16.02.2015 г., с което съдът е оставил исковата молба без движение, изрично е обсъдил характеристиките на главния иск, след което е обсъдил и претенцията за евентуалното осъждане и е приел, че липсва изложение на релевантни за редовността на исковата молба обстоятелства, които еднакво касаят заявените претенции. Въззивният съд е изтъкнал, че след като първата инстанция многократно е давала изрични указания за привеждане на исковата молба с изискванията на закона, като те са достигали до ищцовата страна и в дадените от съда срокове неизправностите не са отстранени, производството правилно е било прекратено.
С оглед изложеното, първият формулиран правен въпрос се явява относим към предмета на спора, но по него частният касационен жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Въпреки, че въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното определение, той е изложил и самостоятелни доводи относно фактическата обстановка, която намира за установена по делото, както и по доводите и възраженията на страните. Обсъдил е възраженията във въззивната жалба за липса на дадени указания за отстраняване на нередовностите по предявения главен иск, като е посочил, че индивидуализацията на извършените инвестиции по пера и като стойности е от значение за всички предявени претенции. Обсъдил е съдържанието на определението от 16.02.2015г., с което за първи път са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е приел, че то съдържа указания относно всички предявени искови претенции. По този начин въззивният съд е постановил своя акт в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС по приложението на чл.272 от ГПК, обективирана в решение №157 от 08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ВКС, II т.о. и решение №72 от 13.04.2016г. по гр.д.№3582/2015г. на ВКС, III г.о.
Вторият въпрос, поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е обуславящ изхода на спора, доколкото не е обсъждан в мотивите на въззивното определение. Въззивният съд е приел, че Кюстендилски окръжен съд е дал указания за отстраняване на нередовностите на всички предявени искови претенции, съответно не е обсъждал въпроса дали когато съдът даде указания само по отношение на част от съединените за съвместно разглеждане искове и нередовностите не бъдат отстранени, може да бъде прекратено изцяло производството по делото.
Третият формулиран от частния касационен жалбоподател въпрос отговаря на общото изискване за достъп до касация, доколкото въззивният съд е преценил, че след като многократно са били давани изрични указания за привеждане на исковата молба с изискванията на закона, които са достигали до ищцовата страна и в дадените от съда срокове неизправностите не са отстранени, производството правилно е било прекратено. При тези изводи обаче въззивният съд не е направил самостоятелна преценка за правилността на дадените указания, както и не е обсъдил извършените от ищеца процесуални действия в изпълнение на тези указания, с което е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ, обективирана в посоченото от касатора определение №705 от 05.11.2015г. по ч.гр.д.№5370/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о. Поради това касационното обжалване на определение №1211/11.04.2016г. по ч.гр.д.№1146/16г. на Софийски апелативен съд, ТО, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
По въпроса в кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото поради нередовност на исковата молба е налице задължителна практика, обективирана в решение №438/12.01.2012г. по гр.д. №76/2011г. на ВКС на РБ, ГК. В него се приема, че определението за прекратяване производството по делото на основание чл. 100 ГПК/отм./ следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. В този смисъл и трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение №705 от 05.11.2015г. по ч.гр.д.№5370/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №484 от 30.07.2010г. по ч.гр.д.№409/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о и определение №891 от 28.11.2014г. по ч.гр.д.№6523/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, на които частният касационен жалбоподател се позовава. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е съобразил тази практика, с което е допуснал нарушение на процесуалния закон.
С определения от 16.02.2015г. и 24.03.2015г., Кюстендилски окръжен съд е указвал на ищеца да индивидуализира инвестициите си в отдадения му на концесия имот по видове, местоизвършване и местоположение, а с определение от 18.09.2015г. му е указал да отстрани нередовностите на исковата молба, като отстрани разликата в посочената от него стойност на подобренията, която в първоначалната искова молба е определил общо на 69 889,79 лева /без ДДС/, в уточнителна молба от 23.03.2015г. в размер на сумата 81 674,34 лева, а в уточнителна молба от 23.04.2015г. е посочил сумата 100 527,69 лева. С молба от 09.11.2015г. ищецът е изпълнил дадените му указания, като е конкретизирал по вид и стойност всяка инвестиция, направена в отдадения на концесия обект и е посочил, че общата стойност на тези инвестиции възлиза на 69 889,79 лева. В приложената към молбата - уточнение справка по чл.366 от ГПК подобренията са групирани и по месеци на извършване, с което дадените на ищеца указания са изпълнени изцяло. При това положение с определението за прекратяване на производството от 18.01.2016г. неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията му, като е направил констатацията, че общият размер на стойностите на отделните подобрения по молбата от 09.11.2015г. възлиза на 110 054,32 лева . При проверка на общия размер на заявените стойности на отделните подобрения настоящият състав на ВКС установи, че тази констатация е невярна. Дори и да е налице неправилно сумиране на посочените по пера разходи, то не обвързва съда, който може да отстрани допуснатата от ищеца техническа грешка в пресмятането, като провери каква е действителната обща сума на заявените от ищеца подобрения, която представлява и общ размер на предявения иск.
По изложените съображения настоящият състав приема, че с представената от него молба - уточнение от 09.11.2015г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което същата е върната неправилно от първоинстанционния съд. Поради това обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение №1211/11.04.2016г. по ч.гр.д.№1146/16г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение от 18.01.2016г. за прекратяване на производството по т.д. №10/15г. на Кюстендилски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Кюстендилки окръжен съд, за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.