Р Е Ш Е Н И Е №38 С., 09.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ЯКИМОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №3559/2015 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№11332/16.04.2015г.,подадена от Л. Д. Н.,чрез пълномощника му адвокат Е. П.,против решение №377/27.02.2015г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение-Х състав,постановено по гр.д.№3019/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №314/16.07.2014г. по гр.д.№405/2012г.по описа на Районен съд [населено място] за отхвърляне иска с правно основание член 30 ЗН,предявен от Л. Д. Н. от [населено място],против С. Д. Н.,за възстановяване на запазените му части от наследството на общия наследодател Н. Л. Н.,починала на 21.01.2000г. и намаляване на завещателното разпореждане по отношение на апартамент с административен адрес [населено място], [улица],№6,ет.2,ап.№2,извършено със завещание от 24.12.1993г.,до размера необходим за попълване на принадлежащата на ищеца Л. Д. Н. запазена част -1/3 идеална част,като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба С. Д. Н.,чрез пълномощника си адвокат С. П.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С определение №459 от 10.12.2015г. по настоящото дело,касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос-относно приложението на член 29 ЗН и алгоритъма,който се следва,съгласно посочената задължителна практика на ВКС,при начина на изчисляване и определяне наличието или не на накърняване на запазената част от наследството,поради наличие на предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните са наследници по закон-синове на общия наследодател Н. Л. Н.-поч.22.01.2000г.,оставила като свои законни наследници: преживял съпруг Д. С. Н.-починал на 14.03.2001г.,и синове- С. Д. Н. и Л. Д. Н.-страните по делото,като със саморъчно завещание от 24.12.1993г., Н. Н. е завещала на сина си С. Н.,настоящ ответник, своята ½ идеална част от апартамент 2,ет.2 в жилищната сграда в [населено място], [улица],ведно с ½ идеална част от принадлежностите му,който имот е съсобствен на наследодателката и съпруга Д. Н./в режим на СИО/,и който към момента на откриване на наследството е със стойност 38100лева/1/2 ид.ч.-19050лева/.Със същото завещание наследодателката на страните завещала на сина си Л. Н.,настоящ ищец, ½ идеална част от пиано”Ноктюрно”,чиято стойност към момента на откриване на наследството е 960 лева/1/2 ид.ч.-480 лева/.Съдът е посочил,че приживе родителите Н. и Д. Н. са дарили на сина си С. Н. гараж №6 с площ 18кв.м,находящ се в държавно дворно място в [населено място],парцел ІІ-71-н.а. №185/1999г.,на стойност 4300 лева-1/2 ид.ч.-2150 лева,а наследодателката освен процесния недвижим имот притежавала ½ идеална част от земеделските земи,възстановени по реда на ЗСПЗЗ,на наследодателя на последната,неин баща-Л. Д.,както и1/5 идеална част от реституираните на нейния дядо Я. Н.,земеделски земи,всички на стойност 2994 лева,съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза,а също така в останалото от наследодателката Н. Н. наследството е включена и ½ идеална част от движими вещи-покъщнина-оценени на 2526лева,съответно ½-1263 лева.При направените изчисления от съда,в мотивите му е посочена наследствена маса на стойност 25 937 лева,като разполагаемата част на наследодателя възлиза на 6 484 лева- ¼-една четвърт,толкова е и запазената част на всеки от тримата наследници и в частност на ищеца 6 484 лева,като от запазената част на ищеца следва да се приспадне завета в негова полза -1/2 идеална част от пиано-680 лева,при което неговата запазена част възлиза на 6004 лева.Съдът е стигнал до извода,че не е накърнена тази запазена част,тъй като разполагаемата част на наследодателя,запазената част на ответника С. Н. и на преживелия съпруг Д. Н./от който приживе не е бил предявен иск по чл.30 ЗН/ е на стойност 19 452 лева,а стойността на завещания от Н. Н. на ответника С. Н. имот е 19 050 лева. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: В. решение е допуснато до касационното обжалване в хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса,свързан с приложението на член 29 ЗН и алгоритъма,който се следва при начина на изчисляване и определяне наличие или не на накърняване на запазена част от наследството.Констатираното противоречие е с оглед произнасянето по този въпрос,възприето със задължителна практика на ВКС-Решение №34/12.05.2014г. по гр.д.№3542/2013г. по описа на ВКС,Іго,в смисъл,че за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл.29 ЗН с извършено дарение/в случая и завети/,е необходимо най-напред да се определи масата по член 31 ЗН, като имущество и в стойностно изражение,и съответно стойността на запазените и разполагаемите части.От стойността на свободното имущество,което не е предмет на дарения,което наследниците със запазена част получават по закон следва да се определи тяхната част,като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена.На първо място в масата по член 31 ЗН влиза наследството,която маса,в случаите когато наследодателят не е направил дарения- се състои само от него,като наследството влиза в масата изцяло,без да се извади от него това, което наследодателят е завещал някому.Следователно, тук влизат всички имущества-т.е.оценими в пари права,които наследодателят е притежавал при смъртта си.Ако наследодателят е извършил дарения,без значение дали е оставил завещание или не,за да се определи накърнена ли е запазената част, според член 31 ЗН към чистата стойност на наследството се прибавят даренията,с изключение на обичайните такива,според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите,като под”прибавяне на даренията”,се разбира прибавяне на стойността на подареното към стойността на наследството.След като по този ред се определи каква стойността на масата по член 31 ЗН и от нея се определя и каква е стойността,която наследникът трябва да получи като запазена част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато тя бъде определена да се види дали запазената част е накърнена.Затова е необходимо да се види дали има в наследството свободни/незавещани/ имоти в достатъчен размер,за да се попълнят от тях запазените части на наследниците. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос,касационният съд намира,че обжалваното въззивно решение е неправилно. При формиране на масата на наследството,останало от наследодателката Н. Л. Н.,въззивният съд е приел,че в същата се включва и стойността на останалите й в наследство земеделски земи,собствеността върху които е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ.Върху тези земи същата има наследствени права към момента на смъртта й,като останали в наследство от баща й Л. Д.,а също и такива останали в наследство от нейния дядо Я. Б. Н.,като съдът е посочил съответния им размер-квотата за Н. Н.,съобразно това наследяване.Съдът обаче, не сочи в мотивите си, как е определена тази наследствена квота на наследодателката на страните по отношение на тези реституираните земеделски земи,въпреки наличието на доказателства по делото за тези нейни права-представените удостоверения за наследници,което води до неточности при формиране на масата по член 31 ЗН.При това положение касационната инстанция не може да се произнесе по съществото на спора,тъй като липсват данни при какви права наследодателката Н. Н. е притежавала правото на собственост върху земеделските земи,респективно как последните са били определени с посоченото в обжалваното въззивно решение,а това не позволява формиране на наследствената маса. С оглед изложеното следва да се отмени обжалваното въззивно решение и делото се върне на Окръжен съд Пловдив,който да изследва какви права е притежавала наследодателката Н. Л. Н. по отношение на реституираните по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи на нейния наследодател Л. Д.,вкл. наследеното от останалите в наследството от дядо й Я. Н.,след което да формира наследствена маса по член 31 ЗН при изчисляване на тяхната парична стойност,към която да прибави стойността на дареното имущество,въз основа на стойността на наследствената маса да изчисли паричната стойност на разполагаемата и запазената част на наследниците и след съпоставяне да прецени дали и с колко е накърнена запазената част на ищеца. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №377/27.02.2015г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№3019/2014г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: