Р е ш е н и е № 172 гр.София, 19.04.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: надежда зекова Членове: веска райчева светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 811 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 08.02.2011г. по гр.д.№ 633/ 2010г., с което АС Варна е уважил предявените от Л. С. искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.124 ГПК. С определение от 13.01.2012г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен иск на Л. С. с правно основание чл.124 ГПК с оглед преценка за допустимостта на съдебния акт при направено изменение на иска на основание чл.214 ГПК както на основанието, така и на петитума на исковата молба, по жалба на [фирма] Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалните си представители поддържа, че решение в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Поддържа, че съдът недопустимо се е произнесъл по иск с правно основание чл.124 ГПК какъвто не е бил надлежно предявен от Л. С.. Ответницата Л. С. Щ. в писмено становище, чрез процесуалните си представители поддържа, че решението е допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и по исковете на Л. С. срещу [фирма] и [фирма] е прогласил нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в нотариално заверено пълномощно от 04.03.2009 г. на нотариус Р. С., с район на действие [населено място], прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба от 31.03.2009 г., обективиран в нот.акт № 82/2009г. на службата по вписванията при А. по вписванията Д. и срещу [фирма] е приел за установено, че [фирма] не е собственик и не е придобил правото на собственост върху процесните имоти чрез договор за продажба от 14.04.2009 г., обективиран в нот.акт № 118/2009 г. от 14.04.2009 г. на служба по вписванията при А. по вписванията Д.. Като е прогласил нищожност на договора, по силата на който [фирма] е придобил собственост на процесните имоти, съдът е приел за установено, че на 14.04.2009 г., с нотариален акт № 118/2009 г., на службата по вписванията при АВ – Д., е бил сключен договор между [фирма] от една страна като продавач и [фирма] – от друга страна като купувач за продажба на недвижими имоти, измежду които и на двата процесни имота и тъй като [фирма] не е придобил правото на собственост върху двата имота от ищцата Л. С. по сключения с нея недействителен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 82/2009г. от 31.03.2009 г. на СВ при АВ [населено място], той не е могъл да прехвърли правото на собственост на купувача [фирма]. Ицложени са съображения за това, че последният е закупил имота от несобственик и тази сделка за продажба не е нищожна, но не прехвърля вещни права за купувача. Изложени са и съображения за това, че на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик и съдът е приел, че е предявен иск по чл. 124 ГПК за установяване, че ответникът [фирма] не е собственик на процесните имоти, който е основателен и го е уважил. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на решение в частта му, с която е уважен отрицателен установителен иск на Л. С. за собственост с правно основание чл.124 ГПК с оглед преценка за допустимостта на съдебния акт при направено изменение на иска на основание чл.214 ГПК както на основанието, така и на петитума на исковата молба. В останалата си част решението е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационно обжалване в частта му, с която са уважени предявените от Л. С. искове с правно основание чл.26 ЗЗД. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване настоящия състав приема, че едновременното изменение на основанието и петитума на иска, е недопустимо. В случая с искова си молба Л. С. е поискала да се прогласи нищожност на договора, сключена с нотариален акт № 118/2009 г., на службата по вписванията при АВ – Д., по силата на който [фирма] е продал на [фирма] процесните недвижими имоти, като сключен от лице, което не е собственик на продаваните имоти. С молба от 03.05.2010г. ищцата, в изпълнение на дадени й от съда указания, е заявила, че прави изменение на иска си като е предявила по същество нов такъв- за признаване за установено, че [фирма] не е собственик на спорните имоти. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по исканото изменение на иска, но се е произнесъл в решението си именно по отрицателен установителен иск за собственост и в тази му част решението е било потвърдено от въззивния съд. Съдът не е взел предвид факта, че предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. С промяната в някой от посочените елементи, се изменя и иска. При замяната или прибавянето на основание, не трябва обаче да се променя първоначалния петитум, а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното основание, защото според чл.214, ал.1 ГПК изменението на петитума е възможно само ако ищецът запазва същото основание. В случая не е налице изменение на предявения иск за прогласяване нищожност на процесната сделка, а по същество на 03.05.2010г. е предявен нов иск срещу ответното дружество. Това налага извод, че въззивната инстанция, като не е констатирала, че първоинстанционният съд не е разгледал първоначално предявеният иск, с който е бил надлежно сезиран, е разгледала и тя непредявен иск, т. е. постановен е процесуално недопустим съдебен акт по иск с правно основание чл.124 ГПК, който ще следва да бъде обезсилен. Предвид изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 , вр. с чл.270, ал.3 ГПК, обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени като недопустими в в частта им, с която е уважен иск на Л. С. с правно основание чл.124 ГПК срещу [фирма]. Делото следва да се върне за ново разглеждане и произнасяне по действително предявения установителен иск по чл.26 ЗЗД от друг състав на ОС Добрич. По исканията на страните за разноски съдът намира, че ще следва да се произнесе въззивния съд с оглед изхода по спора. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о б е з с и л в а решение от 08.02.2011г. по гр.д.№ 633/ 2010г. на АС Варна и потвърденото с него решение от 06.07.2010г. по гр.д.№52/2010г. на ОС Добрич, в частта им, с която е уважен иск на Л. С. с правно основание чл.124 ГПК срещу [фирма]. връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Добрич по предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: