Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
гр. София, 06.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря Илиана Рангелова в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 302 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба на адв. Т. Ч. - защитник на подсъдимата П. А. К. против въззивно решение № 29/26.01.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 901/2022 г., с което е била потвърдена присъда от 08.06.2022 г. на Благоевтрадския окръжен съд по НОХД № 78/2019 г.
С тази присъда подсъдимата П. К. е била призната за виновна в извършването на за престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК за това, че в периода 28.11.2012 г. – 15.11.2017 г., чрез посредствен извършител Ц. И. А. (бенефициент земеделски производител), използвала не по предназначение получените на 28.22.2012 г. финансови средства – 19 556.80 лв.(авансово плащане по сключен договор с ДФ „Земеделие“ от 15.11.2012 г.), представляващи безвъзмездна финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предоставени от ЕС на българската държава, поради което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено да срок от 3 тодини.
Със същата присъда подсъдимата е била осъдена да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 19 556. 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на гражданския иск до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимата е било присъдено и заплащане на направените по делото разноски.
В касационната жалба са изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Изтъкват се допуснати нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд (по чл. 14, чл. 339, ал. 3, чл. 305 и чл. 301 от НПК), като се твърди, че мотивите са буквално копие на обвинителния акт и присъдата на окръжен съд – Благоевград, липсвали съображения кои доказателства се приемат за достоверни, а други не и защо, както и нямало фактическите и правен анализ на обстоятелствата с кои действия/бездействия подсъдимата е осъществила престъплението, за което е осъдена. Конкретно е посочено, че липсват мотиви защо е прието, че престъплението е било довършено на 15.11.2027 г., както и с кои отделни деяния била осъществена „продължената престъпна дейност“. Според защитата, в нарушение на текста по чл. 107, ал. 3 от НПК не били правилно оценени показанията на служители от ДФ „Земеделие“, вкл. изготвени протоколи и снимки, според които при направените от тях проверки имало изградени конструкции за отглеждане на корнишони и такива били засадени, поради което и бил отпуснат първия транш от помощта. Не били оценени правилно и данните, че продукция е произвеждана и продавана на пазара, а за констатираните пропуски при обработката на земята и отглеждането на краставиците, нямало изготвена методика. Отделно от това повечето от проверките били извършвани в края на сезона на плододаване, когато реколтата е била прибрана, а по парцелите е имало само остатъци от стъблата, а самите експертизи били изготвяни години след инкриминирания период.
Оспорва се и изключването от общата сума, използвана по предназначение, на стойността на автомобила „Фолксваген Транспортер“ – 10 000 лв. (респ. осъждането на подсъдимата да я заплати на гражданския ищец), за който имало събрани данни, че с него е била извозвана продукция, след което бил предаден за съхранение на св. А..
Претендира се отмяна на въззивното решение и алтернативно - оправдаване на подсъдимата, връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, отхвърляне на гражданския иск или намаляването му.
В с. з. пред ВКС не се явяват подсъдимата и нейният защитник, както и представител на гражданския ищец
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба на подсъдимата неоснователна.
Съществените оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието, са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници с решаващо значение, сред които показанията на свидетелите от ДФ „Земеделие“, пряко ангажирани с извършване на проверки относно предпоставките за получаване на финансовите средства и ползването им по предназначение, както и приложените по този повод протоколи и снимков материал, а също и експертните констатации, е проведена задълбочено още от първата инстанция, като възприемането й от въззивната без подробен анализ в детайли поначало не представлява процесуално нарушение. Мотивите на въззивният съд обаче разкриват, че такива детайли всъщност са изложени и те дават представа за начина, по който е формирано убеждението му да подкрепи както фактическите, така и правните изводи на окръжния съд. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, както се сочи в жалбата, тъй като не става въпрос за въззивна присъда, а за въззивно решение, за което се отнася текста на чл. 339, ал. 2 от НПК. Твърденията за буквално възпроизвеждане на обвинителния акт също не могат да бъдат споделени, най-малкото поради това, че първоначалното обвинение е било с различна фактическа и правна база в сравнение с измененото по чл. 254б, ал. 1 от НК, по което подсъдимата е била осъдена.
Комплексния анализ на горепосочените доказателствени материали несъмнено е насочвал, че през инкриминирания период подсъдимата е разходвала суми за производство на корнишони единствено първата година, когато е получила и първия транш от субсидията и те са били приспаднати от общата сума, която тя е следвало да ползва през периода на действие на договора, сключен с ДФ „Земеделие“ – до 15.11.2017 г. Макар изрично въззвният съд да не е отразил нищо за крайната дата от инкриминирания период (като такова възражение и не му е направено), то от данните по измененото обвинение и приетите за установени фактически обстоятелства, за подсъдимата и защитата не е съществувала неяснота по този въпрос. Такава отсъства и относно това с какви действия/бездействия е осъществила престъплението по чл. 354б, ал. 1 от НК. С оглед характера му на продължено престъпление, то неговото извършване е реализирано с неизползване на получените финансови средства по предназначение в периода на действие на договора. В този аспект ВКС намира, че с осъждането на подсъдимата по измененото обвинение материалният закон е бил приложен правилно.
Неоснователни са и възраженията, касаещи непризнат разход за закупуване и използване за земеделските нужди по договора на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ и респ. осъждането на подсъдимата да заплати и тази сума на гражданския ищец. Данните за закупуване на този автомобил и формулиране на покупката като инвестиция не са достатъчни, за да се приеме, че сумата е използвана по предназначение. По делото убедително е било установено, че същият е ползван само първата година за транспорт на продукция (каквато само тогава е произвеждана) и то епизодично, а през останалото време за лични нужди от братът на подсъдимата. По този въпрос са изложени подробни аргументи както от първата, така и от въззивната инстанция, поради което ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря.
В касационната жалба е посочено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, но липсват мотиви за явна несправедливост на наказанието, (отмерено при ползване на техниката по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на 6 месеца лишаване от свобода и с прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години), които ВКС да обсъжда, а отделно от това липсва и конкретно искане за неговата ревизия, евентуално в посока намаляването му. Поради това ВКС намира, че не дължи произнасяне по това касационно основание.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 29/26.01.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 901/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |