О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №772   София,29.12. 2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                       Тотка Калчева       като изслуша докладваното  от съдията  Проданова  ч.т.д.N 523  по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на К. М. З. срещу О. № 856 от 05.11.2008 год. по ч.гр.д. № 4421/2008 год. на Софийски градски съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на З. въззивният съд е счел, че определението от 04.08.2008 год. по гр.д. № 30232/2007 год. на Софийски районен съд 51 с-в е законосъобразно и го е потвърдил. С това определение СРС е оставил без разглеждане молбата на К. З. за обезсилване на издадения по реда на по чл.237 ал.1 б."в" ГПК (отм.) изпълнителен лист в полза “Б”Е. срещу С. Й. Г. , Д. П. Ж. и С. Н. Г. и К. М. З.. Д. на касационното обжалване се обосновава с чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за касиране на определението, поради неправилната преценка от страна на СГС и СРС за кръга на отговорност на поръчителите и застрахователя и процесуалната легетимация на поръчителите да правят възражение по изпълнителния лист при условие, че кредитополучателят е починал. Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като в случая се касае до производство, протекло при действието на ГПК-1952 и ГПК-2007. Ч. касационна жалба е неоснователна. М. на “Б”Е. срещу кредитополучателя С. Г. и тримата поръчители по сключен на 17.11.2004 год. договор за кредит за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.231 б."в" ГПК вр.чл.60 ал.2 ЗКИ е постъпила в СРС на 11.12.2007 год. при действието на ГПК-1952. При действието на този закон се е произнесъл първоинстанционния съд с определение от 28.12.2007 год., допускайки издаването на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителите при солидарност на задължението. На 14.07.2008 год. в СРС е депозирана молба от К. З. Твърдението по молбата на З. е, че е получил призовка за доброволно изпълнение на 09.07.2008 год. Позовавайки се на това, че кредитополучателят С. Г. е починал през 2006 год. е поискал издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен. Като е счел искането за недопустимо, първоинстанционният съд го е оставил без разглеждане. Софийски градски съд е потвърдил определението, като е изложил и съображения относно правната стойност на доводите, свързани със смъртта на кредитополучателя. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Както бе посочено по-горе, молбата по чл.237 ГПК е била депозирана при действието на ГПК (отм.) и по отношение на процесуалният ред за обжалваемостта на определението с което е допуснато издаването на изпълнителен лист е приложим редът по ГПК-1952 год., съгласно на § 2 ал.9 от ПЗР на ГПК. Т.е. за К. З. е съществувала процесуалната възможност да депозира частна жалба по реда и в срока на чл.244 ал.1 ГПК (отм.), което той не е сторил. По делото няма данни и за прилагането на чл.250 ГПК (отм.). Молбата на З. за обезсилване на изпълнителния лист поради това, че един от солидарните съдлъжници е починал в момент, предхождащ издаването правилно е била преценена от СРС като недопустима. Това е така, поради обстоятелството, че такава процедура ГПК-1952 не предвижда, а и евентуалното обезсилване на изпълнителния лист е резултат от успешно проведено производство по чл.252 ГПК (отм.), каквото настоящето не е. Що се касае до доводите, свързани с упражняване на процесуалните възможности от страна на починалия, правилно СГС е посочил, че към поръчителя З. те нямат отношение. Евентуалната недопустимост на производството по чл.237 ГПК (отм.) по отношение на кредитополучателя С. Г. не се простира по отношение на солидарните съдлъжници (в съдебното производство те са обикновени, а не необходими другари) и не променя правното положение на поръчителите. Твърдението “всеки знае, че умрял човек не може да подаде възражение или жалба” се дължи на неразбиране както на института на солидарността, така и на обстоятелството, че правопораждащите факти за задълженията към ДСК са различни за кредитополучателя (договор за кредит) и за поръчителите (договор за поръчителство). Що се касае до доводите, свързани с прилагането на чл.142 ЗЗД, то те нямат отношение към настоящето производство в което се дължи преценка единствено на процесуалната допустимост на молбата за обезсилване на изпълнителния лист. Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за неоснователна, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на К. М. З. срещу О. № 856 от 05.11.2008 год. по ч.гр.д. № 4421/2008 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.