Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
София, 24.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 373 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 1073/10 от 26.11.2010г. по касационна жалба на Т. Б. Т. и Д. Б. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 446/22.12.2009г. по гр.д.№ 541/2009г. по описа на Окръжен съд[населено място], с което е оставено в сила решение № 20 от 14.07.2009г.по гр.д.№ 1594/2006г. на Старозагорски окръжен съд. С последното е извършена съдебната делба между М. К. Д., Д. К. Д., Т. Б. Т., Д. Б. Т., Н. К. И., Д. П. И., Н. И. К., М. И. П., П. И. К. и С. И. К. при квоти по 1/6 ид.ч. за първите петима и по 1/30 ид.ч. за последните пет по отношение на пет земеделски имота, находящи се в землището на[населено място], [община]:
1. нива от 5,200 дка в м. “Г.”, съставляваща имот 017155,
2. нива от 9,998:дка в м. “Керемидчийка” съставляваща имот 024101
3. нива от 30,001 дка. в м. “Ф. билюк”, съставляваща 012001
4. нива от 25,001 дка в м.“Керемидчийка”, съставляваща имот 024002
5. нива от 12,519 дка. в м. “Г.”, съставляваща имот 018004,
като от имота по т.4 се обособява овощна градина с площ 19,535 дка, имот № 024019, изнесен на публична продан, а останалите имоти са разпределени между всички съделители по чл. 292 от ГПК. Претенцията на Т. Б. Т. по чл. 286 от ГПК /отм/ по отношение на всички останали съделители за сумата 210 000 лв. за направени от него подобрения – насаждане на ябълкови дръвчета и изграждане на бетонови конструкции през 1996г. в овощната градина от 25,001 дка е отхвърлена поради това, че не произтича от отношения между съсобственици по повод на сънаследствените имоти.
В касационната жалба Т. Б. Т. и Д. Б. Т. навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69, ал.2 от ЗН и процесуалните правила - чл.288, ал.1 и чл. 292 от ГПК /отм/, защото са комбинирани два способа за извършване на делбата и е изнесен на публична продан имот, който може да бъде разпределен на съделителя, чието семейство е извършило подобрение в този имот. Молят да се извърши делба, като на Т. Б. се разпредели обособената овощна градина с площ 19,535 дка, имот № 024019, а дела на другите се уравни с други имоти и при невъзможност – в пари. В частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 286 от ГПК, се твърди необоснованост на решението и противоречие с материалния закон – СК, тъй като разходите по създаване и подържане на овощната градина са от семейни средства.
Ответниците по касация не вземат становище. М. К. Д., Д. К. Д., Н. К. И., починала в хода на касационото производство, заместена от наследниците си К. Т. Койдев, Ж. Т. К. в и Г. Д. Г., Д. П. И., Н. И. К., М. И. П., П. И. К. и С. И. К. не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд – Стара Загора, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло начина на извършване на делбата от ПК. Разпределението по чл. 292 от ГПК е извършено по предложеният от в.л. Г. И. вариант А-1 за разпределение на имотите като пет ниви и една овощна градина, по който са одобрени от ОСЗГ скици за разделяне с посочени координатни точки. От имот № 024002 от 25,001 дка са образувани два имота: овощна градина от 19,535 дка с нов № 024019 дка. и нива от 5,466 дка с нов № 024020. От имот № 012001 с площ 30,001 дка. в м. “Ф. билюк” са образувани пет имота: № 013014 от 3,250 дка., № 013015 с площ 3,250 дка. и три имота от по 8,167 дка съответно номера 013016, 013017 и 013018. Имот 024101нива от 9,998:дка в м. “Керемидчийка” е разпределен на три имота – два от по 3,333 дка и един от 3,332 дка, съответно № 024106, 024107 и 024108. От имот 018004 - нива от 12,519 дка. в м. “Г.” са образувани два имота: № 018017 от 6,260 дка и № 018018 от 6,259 дка. Нивата от 5,200 дка в м. “Г.”, съставляваща имот 017155 не е разделяна.
Съдът е разпределил на М. К. Д. с квота 1/6 ид.ч. два имота – имот 013014 от 3,250 дка в м. “Ф. Б.” и имот имота: № 018017 от 6,260 дка. в м. “Г.”
На Д. К. Д. с квота 1/6 ид.ч. имот № 013015 в м. Ф. Б.” с площ 3,250 дка и имот имота: № 018016 от 6,259 дка. в м. “Г.”.
На Т. Б. Т. с квота 1/6 ид.ч. е разпределен имот № 013018 от 8,168 дка в м. “Ф. Б.”
На Д. Б. Т. с квота 1/6 ид.ч. е разпределен имот № 013017 от 8,168 дка в м. “Ф. Б.”
На Н. К. И. с квота 1/6 ид.ч. е разпределен имот № 013016 от 8,167 дка в м.”Ф. Б.”
На Д. И. П. с квота 1/30 ид.ч. е разпределена нива от 5,466 дка с нов № 024020.в м. “Керемидчийка. имота от по 8,167 дка
На Н. И. К. с квота 1/30 ид.ч. е разпределен имот 024106 от 3,333 дка. в м. “Керемидчийка”
М. И. П. с квота 1/30 ид.ч. е разпределен имот № 017055 от 5,20 дка в м. “Г.”
На П. И. К. с квота 1/30 ид.ч. е разпределен имот № 024107 с площ 3,333 дка. в м. “Керемидчийка”
На С. И. К. с квоти по 1/30 ид.ч е разпределен имот 024108 от 3,332 дка. в м. “Керемидчийка”
Обособената от имот № 024002, целия с площ 25,001 дка. овощна градина от 19,535 дка с нов № 024019 дка. е изнесена на публична продан Съдът е мотивирал тази част от решението с това, че няма пречка да се комбинират два способа за извършване на делбата и защото разделянето на градината на дялове ще доведе до унищожаване на много дървета, а не може да се предостави в дял и защото има много по-висока стойност от останалите имоти и ще трябва да се плаща голямо парично уравнение. Прието е, че подобренията в имота са извършени от трето лице – [фирма] и П. М., а при публичната продан интересите на съделителите са удовлетворени щом имота се възлага на този, който предложи най-висока цена. Претенцията по сметките, заявена от Т. Б. Т. в размер на 210 000 лв. за създаване на овощната градина от 25 дка. със знанието на останалите съделители е квалифицирана като такава по чл. 30, ал.3 от ЗС, но е отхвърлена, тъй като не е свързана със запазването и съхранението на сънаследствените имоти, а с други правоотношения. Представени са договор за доброволна делба от 29.09.2001г., в който не са участвали всички наследници, договори за наем от 15.12.1995г.между [фирма] и М. К. Д. и Д. К. Д. за собствената им част от имот 024002, върху който да засади ябълкова градина и да я ползва десет години, след което да изкорени дръвчетата за своя сметка, справка от 30.05.2007г за изтеглени заеми от 2000г., 2003 и 2004г. от П. М. Т. – съпруга на Т. Б. и договор за цесия от 25.09.2005г., с който [фирма] е прехвърлила вземането си от останалите наследници за извършените подобрения по създаване на овощната градина на Т. Б.. Установено е от свидетелите, че П. М., съпруга на касатора е заплащала на работниците за дейности по поддържане на овощната градина. Прието е, че претенцията е неоснователна, защото това са суми, които не се дължат по повод наследствени правоотношения, а по повод на облигационни правоотношения – договора за цесия.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е: може ли за един от допуснатите до делба земеделски имоти на значителна стойност в резултат на подобрения, извършени в него да се постановява изнасяне на публична продан, а другите да се разпределят по чл. 292 от ГПК /отм/, поради противоречи с решение № 90/27.02.2003г. по гр.д.№ 522/2002г І гр.о., с което е прието, че не може да се изнася на публична продан имот, когато броя на допуснатите до делба имоти е равен, или по-голям от броя на съделителите и решение № 212 от 08.05.1996г. по гр.д.№ 85/1996г., с което се приема, че извършването на подобрения от някой от съделителите може да се приеме като основание за разпределение.
Нормата на чл. 69, ал.2 от ЗН, изисква при разпределението на наследственото имущество всеки от наследниците да получи дял в натура, а неравенството на дяловете да се уравни в пари. Когато броя на имотите съответства, или е по-голям от броя на наследниците, делбата следва да се извърши чрез разпределение така, че да получи всеки дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично. Изискването за разпределение на съсобствените имоти и за получаване на дял в натура от всеки от съделителите касае цялата делбена маса до изчерпването й, т.е. всички допуснати до делба имоти, а не само част от тях, които могат да се разпределят и изнасяне на публична продан на останалите. Ако броя на имотите не е достатъчен, за да получи всеки наследник отделен дял, наследниците следва да се групират по колена и да се разпредели дял в натура на всяко коляно независимо от волята им. Действително съдебната практика допуска комбинация от различни способи за извършване на делбата, но това е удачно когато са налице предпоставки за възлагане на жилищен имот и има и други имоти, които следва да се разпределят поради това, че са повече от необходимите за уравнение на дяловете. При извършване на делба между еднородни имоти, като например земеделски земи, увеличената стойност на някой от имотите поради подобряването му не е основание този имот да се изнася на публична продан само поради това, че е на по-значителна стойност. Както изрично е посочено в нормата на чл. 69, ал.2 от ЗН, неравенството на дяловете при разпределението се уравнява в пари. За сънаследниците, получили дял на по-малка стойност от квотата си от съсобствените имоти по решението за допускане до делба е без значение от кого ще получат пари за уравнение на деля им. Тъй като и при разпределението по чл. 292 от ГПК /отм/, респ. чл. 353 от ГПК. имотите се оценяват по действителната им стойност, то възможността да се получи по-висока цена при публичната продан не е аргумент в подкрепа на този способ за извършване на делба за имоти, в които са направени подобрения и са на значителна стойност спрямо другите допуснати до делба имоти.. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти е освен големината на дела и извършените в имота подобрения, реалното му ползване по аргумент от т.5 от ПП № 7/1973г. Затова само факта на по-висока стойност на един имот в сравнение с другите допуснати до делба не е основание за изнасянето му на публична продан. Публичната продан е приложима като способ, когато броя на имотите е по-малък от броя на съделителите, като преки наследници, и по колена.
Съобразно този отговор на първия поставен въпрос, възивното решение в частта за извършване на делбата със съчетание на разпределение на допуснатите до делба имоти и изнасяне на един от тях на публична продан е неправилно. В тази част то не е съобразено с нормата на чл. 69, ал.2 от ЗН и практиката по приложението му, което е основание за отмяната му.
При равенството на дяловете на преките наследници – по 1/6 ид.ч., неправилно не е приложен критерия за разпределение – извършени подобрения и ползване на имота. По делото е установено, че овощната градина е засадена и за нея са полагани грижи, за да бъде плододаваща от семейството на касатора Т. Б.. Неговата съпруга е теглила заем за извършване на агротехнически работи в градината през 2000г., 2003 и 2004г. Това е период след засаждане на овощната градина, но са разходи, свързани със грижите за запазването й и осигуряването на плододаване. Съдът не е отчел, че тя не е действала в качеството на търговец с обособено имущество, а доходите от градината обезпечават издръжката на семейството. В този смисъл касаторът Б. – неин съпруг е солидарен длъжник със съпругата си, съгласно чл. 25 от СК /отм/ за изтеглените заеми за овощната градина, а това означава, че следва да се третира като извършил подобрения в нея със семейството си. Действително и дъщерята на този съделител в качеството си на ЕТ е извършвала подобрения, но това не изключва факта, че подобрител на имота е и Т. Б.. Съдебната практика, не изисква подобренията да са извършвани само и изключително от съделителя, а е достатъчно той единствен от съделителите, дори с помощта на трети лица да извършва подобренията. Смисълът на този критерий при извършване на делбата е да се зачете фактическото положение и да се прекрати съсобствеността с вай-малко разместване на имуществени блага и неудобства за съделителите и при отчитане на интересите на всеки. В тази хипотеза интересите на останалите съделители не се засягат, тъй като за тях е без значение от кого ще получат пари за уравнение на дела си. Същевременно използването на градината от един от съсобствениците не е в нарушение на закона, а е в съответствие с нормата на чл. 31, ал.1 от ЗС при възможност за парично обезщетение на останалите съсобственици по ал.2 от същия текст, поради което отчитане на това фактическо положение, установено с ползването на имота от някой от съсобствениците не е незаконосъобразно и в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните.
Предвид изложеното, въззивното решение по извършване на делбата следва да се отмени, като противоречащо на материалния закон. Поради това, че по делото не е изготвен вариант за разпределение на имотите, при който обособената овощна градина от 19,535 дка с нов № 024019 дка от имот № 024002, целия с площ 25,001 дка да образува самостоятелен дял, а останалите имоти да се групират в дялове, отговарящи максимално на дела на съделителите при парично уравнение на полученото неравенство, със съответните изискващи се скици с координатни точки, одобрени от ОСЗ, делото следва да се върне за ново разглеждане. Правилни са изводите на съда в решението, че овощната градина от 19,535 дка не следва да се разделя с оглед това, че е функционално цяло, за да не се унищожават дървета и за да може да се обработва. Разделянето на имотите с оглед обособяването на дяловете не следва да води до унищожаването им, или до създаване на функционална невъзможност за ползване.
Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК и във връзка със съсобствеността ли са подобренията, с които се увеличава стойността на един от допуснатите до делба имоти, ако те са извършени от близки на един от съделителите и той е изкупил вземането за подобрения, дължими от останалите съделители,
С ПП № 7/73 се прие, че съделителите могат да предявят искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с подлежащата на прекратяване общност. Тази възможност намира процесуалната си уредба в чл. 286 от ГПК /отм/, респективно чл.346 от действащия ГПК и цели едновременно с прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците във връзка със съсобствените имоти. Материално правната й уредба почива на общия принцип на неоснователното обогатяване. В случаите, когато от съсобственик, който не е владелец на частите на останалите съсобственици се претендират суми за извършени разноски за подържане на съсобствения имот, или за извършени подобрения в такъв имот, отговорността на другите съсобственици е уредена в нормата на чл. 30, ал.3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. В този смисъл е разрешението, дадено в т.5 от ПП № 6/1974г. Следователно предмет на уреждане в делбеното производство са именно облигационни отношения във връзка със съсобствеността.
С договора за цесия може да се прехвърли вземане, или право, чиято прехвърлимост не е изключена от закона, от естеството на вземането, или чрез договор. Вземането за подобрения е имуществено и прехвърлимо право, т.е. то може да бъде предмет на договор за цесия. След съобщаване на цесията, предишният кредитор – цедент се заменя с новия кредитор – цесионер. Този договор е казуален, защото трябва да има основание за прехвърлянето, но то зависи от вътрешните отношения между цедента и цесионера / продажба, дарение, даване вместо плащане и т.н./ Вида на основанието обаче е без значение за дължимостта на вземането. С договора за цесия се прехвърля вземането, респективно правото. Той е основание за частно правоприемство по отношение на прехвърленото вземане. То се придобива в състоянието, в което се притежава от цедента, ведно с всички принадлежности към него. Затова с договорът за цесия, който един от съделителите сключва с трето лице, което е извършило подобрения в съсобствен имот този съделител се легитимира като кредитор по отношение на останалите съделители за това вземане. То става вземане между съделителите по повод на съсобствеността. На цесионера могат да се направят всички възражения, които длъжниците са могли да противопоставят и на цедента до прехвърлянето, както и всички други възражения, които произтичат от вземането в състоянието му след прехвърлянето. Следователно с придобиването на вземането от един от съделителите, прехвърлен му от третото лице, извършило подобренията, той встъпва в правата на това лице и има право да претендира вместо него подобренията от свое име по отношение на останалите съсобственици – съделители. Това може да стане в делбеното производство по реда на чл. 286 от ГПК /отм/ респективно чл. 346 от действащия ГПК.
Съобразно отговора, даден на втория поставен въпрос, решението на възивния съд в частта, с която е прието, че въз основа на договора за цесия Т. Б. не може да претендира по отношение на останалите съделители подобренията за превръщането на нивата в ябълкова градина е неправилно и следва са се отмени. Делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане за събиране на доказателства относно съществуването на вземането към всеки от съделителите и размера му, като се има предвид, че с договора за цесия не се доказва това. Цесионерът на общо основание следва да докаже съществуването на вземането и размера му, а всеки от длъжниците може да противопостави своите възражения. По делото не е установено каква е стойността на подобренията към настоящия момент, а тя се определя от стойността на градината сега, от която е приспадната стойността на земята. Стойността на дръвчетата преди засаждането им е без значение.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло, като за събиране на посочените доказателства и на основание чл. 293 от ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на възивния съд..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 446/22.12.2009г. по гр.д.№ 541/2009г. по описа на Окръжен съд[населено място]
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|