Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 392                                                     гр.София, 28.05.2010 год.                                              В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                 ЕРИК ВАСИЛЕВ   при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №877 образувано по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЖСК”Български художник”, гр. С., против решението от 11.03.2009г., постановено по гр.д. №319/2008г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 31.07.2007г. по гр.д. №11502/2006г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от ЖСК”Български художник” срещу Н. И. Ц. от гр. С., частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е постановено, че отхвърлянето на иска е поради извършено прихващане с насрещното вземане на ответника за подобрения, до размера на предявения частичен иск. Касационното обжалване е допуснато с определение №976 от 28.07.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса може ли в инстанционния контрол съдът да отменя тази част от решението, което другата страна, необжалвала решението, е могла да обжалва. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложените решение №718 от 31.07.1985г. по гр.д. №425 от 31.07.1985г. по гр.д. №425/1985г. на ВКС/, ІVг.о. и решение №106 от 17.01.1983г. по гр.д. №3598/1982г. на ВС, Іг.о., че въззивният съд не може да отменя тази част от решението, което другата страна, необжалвала решението, е могла да обжалва. В този случай се нарушава диспозитивното начало в процеса, а също така и забраната на чл.206, ал.2 от ГПК/отм./ да не се влошава положението на подалата жалба страна, когато първоинстанционното решение не е обжалвано от другата страна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Н. И. Ц. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С първоинстанционното решение е С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от ЖСК”Български художник” срещу Н. И. Ц. от гр. С., частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е постановено, че отхвърлянето на иска е поради извършено прихващане с насрещното вземане на ответника за подобрения, до размера на предявения частичен иск. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.59 от ЗЗД е неоснователен. Поради неоснователността на предявения иск е приел, че възражението за прихващане не следва да бъде разгледано. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца ЖСК”Български художник”. Предмет на въззивното производство, очертан от въззивната жалба на ищеца, е спорът за основателността на възражението за прихващане. Само в тази част съществува несъответствие между исканото от ищеца в процеса и постановеното от въззивния съд. В това несъответствие се изразява неизгодното за страната правно положение, което обуславя интереса от обжалването и определя рамките на въззивното производство. Първоинстанционният съд е приел за основателна исковата претенцията по чл.59 от ЗЗД и я е отхвърлил поради извършеното прихващане с вземането на ответника. Поради това на ответника е принадлежало, но не е упражнено от него, процесуалното право да предизвика производство пред въззивната инстанция по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, която чрез повторно разглеждане на спора по същество, да постанови решение по него. Съдът е задлъжен да не излиза извън спорния предмет на делото. В разглеждания случай като се е произнесъл по основателността на иска и е оставил без разглеждане възражението за прихващане, вместо да разгледа възражението за прихващане, което единствено е предмет на въззивното производство, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Въззивното решение е постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като съдът не е бил сезиран с искане да се произнесе по предмета, по който фактически се е произнесъл. Като последица от това е останал неразгледан предметът на делото - възражението за прихващане. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за недопустимост на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4, във връзка с чл.270, ал.3 от ГПК то трябва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 11.03.2009г., постановено по гр.д. №319/2008г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: