Р Е Ш Е Н И Е № 105 Гр. София,12.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 516 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Гринопа“ ООД срещу решение № 131 от 29.04.2022 г. по т.д. № 28/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 161/11.06.2021 г. по т.д. № 3/2021 г. по описа на ОС – Варна е отхвърлен предявеният от „Гринопа“ ООД срещу „Изток инвест 96“ ЕООД иск по чл. 233 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца предоставени му за ползване по силата на договор за наем от 20.06.2012 г. и сключени към същия анекси имоти, подробно индивидуализирани в съдебния акт, и се е произнесъл по разноските по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон. Излага, че въззивният съд в нарушение на нормата на чл. 269 ГПК и даденото с ТР 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на същата законова разпоредба, без да е сезиран с конкретни доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, е отменил последното на неподдържани от въззивника основания. Сочи, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон, като въззивният съд не е отчел, че договорът за наем е консенсуален, че за сключването му не е изискуема писмена форма, както и че съдебната практика допуска договорът да бъде сключен и с конклудентни действия. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил установената по делото фактическа обстановка в нейната цялост, както и че ищецът не е сключвал процесния договор за наем и анекси, а е встъпил в тях на основание чл. 237, ал. 2 ЗЗД, поради което не носи вина за липсата на прецизна индивидуализация в договора и анексите на отдадените под наем имоти. Оспорва като неправилни и изводите на въззивния съд, че отдадените под наем имоти не могат да бъдат индивидуализирани чрез събрана в хода на съдебния спор СТЕ, като сочи, че последната е допустимо доказателствено средство. Излага, че не е допускан в ползваните от ответника имоти, поради което и заключението на СТЕ е единственият начин последните да бъдат точно индивидуализирани. Поддържа, че ответникът изрично в проведените на 15.03.2019 г. и на 21.06.2019 г. о.с.з. пред ОС – Варна е признал, че държи процесните имоти, съобразно индивидуализацията им в исковата молба и заключението по СТЕ, като никога не е сочил различно от твърдяното от ищеца основание – процесния договор за наем, на което да е придобил държането на имотите и да ги държи и понастоящем. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът му да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции. Ответникът по касация „Изток инвест 96“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на въззивното решение. Сочи, че ищецът не е доказал идентичност между предадените с процесния договор за наем имоти и имотите, чието връщане претендира, поради което обосновано искът му е отхвърлен. Поддържа, че ищецът не е представил скици или други доказателства, въз основа на които да може да бъдат индивидуализирани имотите, предоставени за ползване с процесния договор за наем, че претендира връщане на имоти със значително по-голяма площ от договорената по договора за наем, без да твърди устно предоставяне на помещения, поради което и правилно въззивният съд е приел за основателни доводите по сезиралата го въззивна жалба, че не се доказва идентичност на отдадените под наем имоти и претендираните да бъдат върнати с иска по чл. 233 ЗЗД. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото. С определение № 544 от 08.03.2024 г. по т. д. № 516/2023 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Допустимо ли е предоставените за ползване имоти по сключен договор за наем да бъдат индивидуализирани въз основа на заключение по съдебно – техническа експертиза?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от представения по делото като писмено доказателство договор за наем от 20.06.2012 г. се установява, че “Завод за автоматика и телемеханика“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], в качеството на наемодател е предоставил на ответника, в качеството на наемател, временното и възмездно ползване на недвижим имот с площ от 900 кв.м., представляващ част от склад, находящ се в [населено място], ул. “202“ № 7, както и намиращите се в склада кранови съоръжения. Изтъкнал е, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора наетите имоти, следва да се предадат с приемо-предавателен протокол, какъвто не e представен по делото. Счел е, че от представения договор за вливане /л.16/ е видно, че е настъпило правоприемство, чрез вливане на наемодателя в “Интерком груп“ ООД, като между новия собственик и наемателя, са сключени поредица от анекси, които имат за предмет уточнение и осъвременяване на страните, цената и предмета на договора. Посочил е, че наетият имот е индивидуализиран като складови помещения, находящи се на [улица]/бивша ул. ”202”/ № 7 в [населено място], като с последния анекс от 09.01.2018 г. е описан като 3 500 кв.м. складови помещения на същия адрес. Приел е, че от приетия по делото препис от удостоверение, издадено от АВ /л.23/, се установява, че ищецът е собственик, по силата на апортна вноска на поземлен имот с идентификатор 68134.511.46, с площ 11397 кв.м., находящ се в [населено място], ул. “202“ № 7, ведно с изградените в поземления имот осем сгради, както следва: с идентификатор 68134.511.46.1, административна делова на 7 етажа, със ЗП 340 кв.м.; с идентификатор 68134.511.46.2, промишлена сграда на 3 етажа, със ЗП 723; с идентификатор 68134.511.46.3 промишлена сграда на 3 етажа, със ЗП 1284 кв.м.; с идентификатор 68134.511.46.4 промишлена сграда на 2 етажа, със ЗП 1263 кв.м.; с идентификатор 68134.511.46.5 промишлена сграда на 1 етаж, със ЗП 1295 кв.м.; с идентификатор 68134.511.46.6 на промишлена сграда 1 етаж, със ЗП 167 кв.м.; с идентификатор 68134.511.46.7 постройка доп. застрояване на 1 етаж, със ЗП 13 кв.м., и с идентификатор 68134.511.46.8, промишлена сграда на 1 етаж, със ЗП 13 кв.м. Посочил е, че от приетите по делото нотариални покани от 14.05.2018г. и 06.06.2018г. се установява, че с първата ищецът е уведомил ответника за настъпилото правоприемство по отношение на процесния имот, както и е отправил искане до наемателя да заплати наемната цена за месеците април и май 2018 г. на новия собственик, а с втората го е уведомил, че прекратява договора едностранно и го кани да му предаде имота. При така установената фактическа обстановка е приел от правна страна, че по предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД в тежест за ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните; отпадането на облигационната връзка и държането на имота от ответника. Счел е, че по делото е безспорно установено, че между праводателя на ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за наем на складови помещения с обща площ от 3500 кв.м. Посочил е, че след апортирането на недвижимия имот в капитала на търговското дружество ищец на основание чл. 237, ал. 2 ЗЗД страните по делото са обвързани от договор за наем без определен срок. Приел е, че от събраните писмени доказателства се установява, че договорът е прекратен от ищеца като наемодател с изискуемото за безсрочен договор едномесечно предизвестие. Изтъкнал е, че държането на имота от ответника е факт, който не е спорен между страните. Счел е за спорен въпроса кои от имотите, описани в уточняващата молба на л.113 по делото са били предадени на ответника по силата на процесния договор за наем. В тази насока се е позовал на наведено изрично оплакване във въззивната жалба за неправилно установяване на фактите по делото и на направено изрично оспорване в отговора на исковата молба с твърдения, че ответникът владее помещенията на договорно и на извъндоговорно основание. По така очертаните за спорни факти, въззивният съд е приел, че искът по чл. 233, ал.1 ЗЗД е предоставен на страната по облигационна връзка, с цел връщане на даденото по договора. Подчертал е, че искът е осъдителен, поради което въз основа на диспозитива на съдебното решение ищецът ще се снабди с изпълнителен лист относно помещенията, които ответникът следва да опразни. Изтъкнал е, че с оглед изпълнителната сила на постановеното съдебно решение съдебният изпълнител ще бъде длъжен да освободи и предаде на ищеца описаните в изпълнителния лист помещения, поради което същите следва да бъдат индивидуализирани по начин, правещ възможен изпълнението на постановеното съдебно решение. Посочил е, че именно с цел изпълняемост на съдебното решение ищецът е бил задължен да уточни и индивидуализира помещенията, които твърди, че са предмет на прекратената облигационна връзка, тъй като в диспозитива на съдебното решение помещенията, предмет на договора за наем не могат да бъдат посочени като складови помещения с площ от 5 375 кв.м., каквото е било описанието им в исковата молба. Подчертал е, че тъй като искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е предоставен на страната по прекратената облигационна връзка, помещенията, обект на изпълнението, следва да са идентични с тези, които са предадени по силата на облигационната връзка и да съвпадат изцяло с предмета на договора за наем. Обобщил е, че за да бъде уважен искът по чл. 233, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи както твърдението си, че имотите, които иска да му бъдат предадени от ответника, се ползват по силата на прекратения наемен договор, а не на друго основание, така и че помещенията, предмет на договора, са идентични с тези, които той е посочил в уточняващата си молба. Счел е, че описанието на помещенията, предмет на договор за наем, като складови помещения с обща площ от 3 500 кв.м., не изпълнява изискването за индивидуализация на имотите, тъй като площта, макар и индивидуализиращ признак, следва да се съпътства и от граници. Изтъкнал е, че договорът за наем препраща към скица, която не е приложена по делото, както и че не е представен приемо-предавателен протокол за предаване на имотите. Подчертал е, че и двете събрани заключения дават отговор, че помещенията, които са посочени в уточняващата молба съвпадат с тези, които се ползват от ответника, но не дават отговор на въпроса дали са идентични с предадените на ответника по договора за наем. Заключил е, че доказателствената тежест е за ищеца и след като не е установил кои от посочените помещения са предадени на ответника по силата на договора за наем, то искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. По релевирания правен въпрос настоящият състав на съда споделя служебно известната му съдебна практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения на ВКС. С решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр.д. 363/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че в сделки, с които не се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти между живи и не подлежат на вписване, като например в завещание и в предварителен договор, е достатъчно всяко описание, което прави възможна идентификацията на имота с оглед отношенията между страните и обстоятелствата при извършването на сделката. Даден е пример, че ако в завещание или в предварителен договор е посочено "завещавам вилата - на племенника В.", или "обещавам да продам вилата във В." е достатъчна индивидуализация на имотите, ако завещателят/обещателят има само една вила. Подчертано е, че що се отнася до неиндивидуализирането на имота с граници в исковата молба, това е неин недостатък, който подлежи на отстраняване по реда на чл. 100, ал. 3 ГПК, както е посочено в т. 4 от ТР ОСГК № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. Изрично е посочено, че ако между страните има спор по идентичността, съдът, като прецени всички доказателства (в т.ч. заключение на съдебно-техническа експертиза), следва да индивидуализира имота и посочи точното му описание в диспозитива на съдебното решение. С решение № 83 от 19.04.2014 г. по т.д. 1458/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I TO на ВКС и цитираното с него решение по гр.д. 905/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, се приема, че е достатъчно всяко описание на имота, което е в състояние да го индивидуализира с оглед отношенията между страните и обстоятелствата по сключването на сделката, а точно посочване е необходимо в диспозитива на съдебното решение по иска за обявяване на договора за окончателен, като описанието на имота може да бъде уточнявано в хода на производството по делото. Споделено е обоснованото в решението по гр. д. № 363/2012 г. на ІV ГО на ВКС, разрешение, че когато между страните има спор по идентичността, съдът, като прецени всички доказателства, в това число и заключение на съдебно-техническа експертиза, следва да индивидуализира имота и посочи точното му описание в диспозитива на съдебното решение. Индивидуализирането на процесните имоти с помощта на специалните знания на вещо лице и заключение по СТЕ е възприето като допустимо действие на съда и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 953 от 17.02.2010 г. по гр.д. 4844/2008 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, и решение № 108 от 18.11.2019 г. по гр.д. 178/2019 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО. Цитираните разрешения в практиката на ВКС изцяло се възприемат от настоящия състав на съда и на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено, че при спор между страните относно индивидуализацията на предоставените за ползване имоти по сключен договор за наем е допустимо имотите да бъдат индивидуализирани въз основа на заключение по съдебно – техническа експертиза, след преценка на всички доказателства по делото и при съобразяване отношенията между страните и обстоятелствата при извършването на сделката. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал.1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Правилно въззивният съд е установил, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за наем на складови помещения, находящи се на бул. История славянобългарска /бивша ул. 202/ № 7, възникнало по силата на договор за наем от 20.06.2012 г., изменено с поредица от анекси, последният от 09.01.2018 г., в което правоотношение ищецът е станал страна – наемодател, по силата на закона - чл. 237, ал. 2 ЗЗД, след апортирането на недвижимия имот в капитала му. Обосновано е приел и че договорът е прекратен от ищеца като наемодател с изискуемото за безсрочен договор едномесечно предизвестие. В противоречие с горецитираната съдебна практика, споделяна от настоящия състав на съда, въззивният съд е приел, че при липса на точно описание на отдаваните под наем имоти в сключения договор за наем и анекси към същия, където имотите са описани само като складови помещения, находящи се на адрес бул. История славянобългарска /бивша ул. 202/ № 7, и като площ – с последния анекс от 3 500 кв.м., без да са посочени граници, без да е представен подписан при предаването им приемо-предавателен протокол или описаните като приложение скици, отдадените под наем имоти не могат да бъдат индивидуализирани, поради което предявеният иск по чл. 233 ЗЗД за връщането им на наемодателя следва да бъде отхвърлен. Предвид гореизведения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, при спор между страните относно индивидуализацията на предоставените за ползване имоти по сключен договор за наем е допустимо имотите да бъдат индивидуализирани въз основа на заключение по съдебно – техническа експертиза, след преценка на всички доказателства по делото и при съобразяване отношенията между страните и обстоятелствата при извършването на сделката. Не е спорно между страните, приетото и във въззивното решение, че отдадените под наем имоти с процесния договор за наем и анекси към същия са индивидуализирани в договора за наем и анексите като складови помещения, с посочен административен адрес и площ. Липсват описаните в договора скица, на която помещенията следва да са очертани, и приемо -предавателен протокол за предаването им. В тази насока следва да бъде съобразено, че договорът и анексите не са сключени от ищеца, а от неговите праводатели, поради което, както е посочил ищецът, разполага само с документите, които праводателите са му дали. По заявено с писмения отговор възражение от ответника, че исковата молба е нередовна, защото не съдържа точна индивидуализация на имотите, които ищецът претендира да му бъдат върнати, допълнено с признание, че ползва помещения на адреса, но не всичките, с молба от 22.11.2018 г. ищецът е уточнил исковата си молба чрез точно посочване с идентификатор на сградата, площ и граници на всяко от помещенията, отдадени под наем, чието връщане претендира. Изрично е посочил, че помещенията се владеят от ответника и няма достъп до тях, за да ги опише с абсолютна точност, поради което е поискал допускане изслушването на СТЕ за индивидуализация на имотите, предмет на процесния договор, които се владеят от ответника. По делото е събрано основно заключение по поставените от ищеца задачи, вещото лице по което след извършено посещение в собствения на ищеца имот с идентификатор 68134.511.46, находящ се на адрес [населено място], район Сердика, бул. История славянобългарска /ул. 202/ № 7, е огледало и описало очертаните от ищеца с молбата – уточнение на исковата молба помещения, като е посочило, че същите представляват складове и офиси, разположени в изградените в имота сграда с идентификатор 68134.511.46.1, сграда с идентификатор 68134.511.46.2, сграда с идентификатор 68134.511.46.3, и сграда с идентификатор 68134.511.46.4, изградени монолитно, и офис -двор, идентичен с поставено преместваемо помещение. Вещото лице изрично е посочило, че е допуснато до помещенията от представители на ответника, че помещенията се ползват от ответника и съвпадат с описаните от ищеца с молбата му уточнение от 22.11.2018 г. частично, доколкото изчислената и посочена в последната молба площ е по светлите размери на помещенията, а замерванията на вещите лица на място са извършени при съобразяване на дебелините на стените, както е коректно според вещото лице. С дадени устно обяснения вещото лице е посочило, че неговите измервания са коректните, че разминаванията се дължат на факта, че уточняващата молба на ищеца, вероятно не е изготвена от специалист, защото в нея освен неточно измерване на светлата част на помещенията липсват и отразени отвори, но иначе помещенията се намират, където са посочени от ищеца и се ползват от ответника, като разминаването е само частично в площта. С допълнително заключение, събрано пред въззивната инстанция, и дадения обяснения в о.с.з. вещото лице е потвърдило констатациите си по основното заключение, включително, че е заснело процесните помещения с помощта на представители на наемателя, който е ползвал помещенията към този момент, като е добавило, че помещенията са със сменено предназначение, липсват помещения за механичен цех, цехове кабелирани и т.н., че е установило събаряне на стени, и че стара документация за сградата липсва, поради което е невъзможно да направи съпоставка между помещенията във вида, в който са били при сключването на договора за наем и анексите, и помещенията във вида, в който са заснети от него при извършения оглед. Основното заключение не е оспорено от ответника, а при приемане на допълнителното заключение е заявил, че вещото лице не отговаря на въпросите, които са му поставени. С изявление в о.с.з. на 21.06.2019 г. след приемане на заключението по основната СТЕ и с доводи, че събирането на гласни доказателства не е необходимо, ответникът изрично е признал, че ползва /намира се във „фактическа власт на помещенията, описани от вещото лице“. Изявление, представляващо признание, че ползва процесните имоти, е направено от ответника чрез процесуалния му представител и в о.с.з. на 15.03.2019 г., и гласи: „Към момента владеем помещения в сградите и в дворното място, описани в исковата молба.“ Такова признание се съдържа и в депозирания отговор на исковата молба. В проведеното открито с.з. пред въззивния съд на 09.03.2022 г. ответникът чрез процесуалния си представител отново е потвърдил позицията си, чрез изявлението: „Заявявам, че описаните от вещото лице помещения се ползват от дружеството, но не са предоставени само и единствено на основание този договор за наем“. Ответникът не е посочил, различно от процесния договор за наем, основание, на което да държи имотите – не са изложени конкретни факти, защо и как е придобил държането на ползваните от него помещения в собствения на ищеца недвижим имот, не е твърдял и завладяването им без знание или със знание, но без противопоставяне или при противопоставяне на сменилите се по време на действие на договора собственици. Ответникът и не е доказал никакво основание, различно от процесния договор за наем, на което да е придобил и да упражнява права върху претендираните от ищеца да му бъдат върнати помещения, включително и върху описаното от ищеца като офис – двор, идентично с поставено в имота преместваемо съоръжение, като приложения на л. 142 до л. 144 инвестиционен проект, не е от естество да създаде права, нито удостоверява такива в полза на ответника. Процесуалното поведение на ответника е да поддържа общо оспорване, че не се доказва идентичност на отдадените под наем имоти с процесния договор за наем и ползваните от него имоти. По вече изложените доводи и изводимо от цитираната практика на ВКС, макар в договора за наем и анексите към същия да липсва точно описание, като точно местоположение на помещенията в сградите, техни точни граници и точно измерена квадратура на последните, договорът за наем е проявил действие между страните, доколкото за тях имотите са били в достатъчна степен описани, за да бъде предадено държането им на ответника, изпълняван е до неговото разваляне от ищеца, и ответникът дължи връщане на всички получени и ползвани в изпълнение на договора имоти на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Наетите имоти, са допустимо точно индивидуализирани въз основа на заключението по приетата по делото основна съдебно – техническа експертиза, като заключението на експерта се възприема от съда като компетентно дадено и обосновано, включително съответно на останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване извънпроцесуалното и процесуалното поведение на страните и обстоятелствата при сключването и изпълнението на договора за наем. По тези мотиви и предвид установеното по делото държане на процесните имоти, съобразно описанието им от вещото лице, съвпадащо с претенцията на ищеца, въпреки прекратеното действие на договора за наем, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да върне имотите на ищеца. При този извод решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД бъде уважен. Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация и по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, както следва: сумата 2980 лв. - за първоинстанционното производство, сумата 200 лв. – за въззивното производство, и сумата 1 470 лв. – за производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 131 от 29.04.2022 г. по т.д. № 28/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА “Изток инвест 96“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да освободи и да предаде на “Гринопа“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 4, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД държането на имотите, предмет на договор за наем от 20.06.2012 г. и сключените към същия анекси, представляващи складови помещения, находящи се в имот с идентификатор 68134.511.46, с административен адрес: [населено място], район “Сердика“, ул. “202“ / [улица]/ № 7, а именно: - помещения в сграда с идентификатор 68134.511.46.1, както следва: А. Помещение № 4 по Приложение № 1 към СТЕ, представляващо вътрешен склад на първи етаж, със ЗП от 26,22 кв.м. и РЗП от 28,86 кв.м., при граници: на североизток-помещение №7; на югоизток-помещение №1; на югозапад- помещение №5; на северозапад-помещение №7; Б. Помещение №7 по Приложение №1 към СТЕ, представляващо обслужващ коридор на първи етаж, със ЗП от 230,36 кв.м. и РЗП от 251,28 кв.м., при граници: на североизток - помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1 и вътрешен двор; на югоизток - помещения с №1 и 4; на югозапад-помещения с №№4, 5 и 6; на северозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.3; В. Помещение №2 по Приложение №2 към СТЕ, на втори етаж, със ЗП от 49,20 кв.м. и РЗП от 53,29 кв.м., при граници: на североизток- помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; на югоизток- помещение №1; на югозапад - помещение №4; на северозапад-помещение №3; Г. Помещение №3 по Приложение №2 към СТЕ, на втори етаж, със ЗП от 85,80 кв.м и РЗП от 90,65 кв.м., при граници: на североизток-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; на югоизток-помещение №2; на югозапад-помещение №4; на северозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; Д. Помещение №1 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо офис на втори етаж, със ЗП от 17,56 кв.м. и РЗП от 20,28 кв.м., при граници: на североизток-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1 и сграда с идентификатор 68134.511.46.2; на югоизток-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.2; на югозапад- помещения от сграда с идентификатор, сграда с идентификатор 68134.511.46.2 и коридор; на северозапад- коридор; Е. Помещение №2 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо вътрешен офис на втори етаж без прозорци, със ЗП от 11,61 кв.м. и РЗП от 13,42 кв.м., при граници: на североизток-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; на югоизток-коридор; на югозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; на северозапад-вътрешен двор; Ж. Помещение №3 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 14,50 кв.м. и РЗП от 16,58 кв.м., при граници: на североизток - помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1 и коридор; на югоизток-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.2; на югозапад-помещение №4; на северозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; З. Помещение №4 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 15 кв.м. и РЗП от 17,12 кв.м., при граници: на североизток-помещение №3; на югоизток-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.2; на югозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; на северозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; И. Помещение №5 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо офис на втори етаж, със ЗП от 29,90 кв.м. и РЗП от 33,34 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток- помещение №6 и вътрешен двор; на югозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; на северозапад-коридор; - помещения в сграда с идентификатор 68134.511.46.2, както следва: А. Помещение №1 по Приложение №1 към СТЕ, представляващо склад на първи етаж, със ЗП от 289,04 кв.м. и РЗП от 299,60 кв.м., с граници: на североизток-вътрешен двор и преместваемо съоръжение-шоурум; на югоизток-поземлен имот с идентификатор 68134.511.125; на югозапад- помещение №5; на северозапад - помещения с№№ 2, 3, 4 и 7; Б. Помещение №2 по Приложение №1 към СТЕ на първи етаж, със ЗП от 17,96 кв.м. и РЗП от 20,66 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток- помещение №1; на югозапад-помещение №3; на северозапад-сграда с идентификатор 68134.511.46.1; В. Помещение №3 по Приложение №1 към СТЕ на първи етаж, със ЗП от 9,45 кв.м. и РЗП от 11,05 кв.м., при граници: на североизток-помещение №2; на югоизток-помещение №1; на югозапад- помещение №1; на северозапад-сграда с идентификатор 68134.511.46.1; Г. Помещение №5 по Приложение №1 към СТЕ, представляващо склад на първи етаж, със ЗП от 465,08 кв.м. и РЗП от 476,54 кв.м., при граници: на североизток-помещения с №№ 1, 4 и 7; на югоизток-поземлен имот с идентификатор 68134.511.125; на югозапад-вътрешен двор; на северозапад- помещение №6; Д. Помещение №1 по Приложение №2 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 320,32 кв.м. и РЗП от 331,64 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток-поземлен имот с идентификатор 68134.511.125; на югозапад-помещение №4; на северозапад-помещение №2 и помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.1; Е. Помещение №4 по Приложение №2 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 465,08 кв.м. и РЗП от 476,54 кв.м., при граници: на североизток-помещения с №№ 1, 2 и 3; на югоизток- поземлен имот с идентификатор 68134.511.125; на югозапад-вътрешен двор; на северозапад-помещение №5; Ж. Помещение №6 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо офис на втори етаж, със ЗП от 14,25 кв.м. и РЗП от 16,71 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток- помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.2; на югозапад- помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.2; на северозапад- помещение №5; - помещения в сграда с идентификатор 68134.511.46.3, както следва: А. Помещение №6 по Приложение №1 към СТЕ, представляващо склад на първи етаж, със ЗП от 688,75 кв.м. и РЗП от 704,31 кв.м., при граници: на североизток-обслужващ коридор помещение №7; на югоизток-помещение №5; на югозапад-вътрешен двор; на северозапад-помещения от сграда с идентификатор 68134.511.46.3; Б. Помещение №5 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо склад на етаж, със втори ЗП от 688,75 кв.м. и РЗП от 704,31 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток- помещение №4; на югозапад-вътрешен двор; на северозапад-помещение №6; В. Помещение №6 по Приложение №3 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 235.62 кв.м. и РЗП от 241.53 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток-помещение №5; на югозапад- вътрешен двор; на северозапад-помещение №7.; - помещения в сграда с идентификатор 68134.511.46.4, както следва: А. Помещение №7 по Приложение №2 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 279,13 кв.м. и РЗП от 285,78 кв., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток-помещение №6; на югозапад- вътрешен двор; на северозапад-помещение №8; Б. Помещение №8 по Приложение №2 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 565,75 кв.м. и РЗП от 578,12 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток-помещение №7; на югозапад-вътрешен двор; на северозапад-помещение №9; В. Помещение №9 по Приложение №2 към СТЕ, представляващо склад на втори етаж, със ЗП от 657 кв.м. и РЗП от 670,62 кв.м., при граници: на североизток-вътрешен двор; на югоизток- помещение №8; на югозапад-вътрешен двор; на северозапад-вътрешен двор; - офис-двор, с площ от 80,30 кв.м., разположен в ПИ с идентификатор 68134.511.46, който е идентичен с преместваемо съоръжение-шоурум със ЗП от 80,30 кв.м., с граници: промишлена сграда с идентификатор 68134.511.46.2 и от две страни дворно място. ОСЪЖДА “Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на “Гринопа“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 650 лв. – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.