Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 12.12.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1311/2017 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. П. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 257 от 11.04.2017 г. по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., в частта, с която е обезсилено решение № 765 от 16.04.2015 г. по т. д. № 2563/2013 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 01.03.2013 г. по т. д. № 557/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Д. М., че при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД ищецът К. П. Г. е действителен собственик на правата и акцията на „Е. Л.”, съгласно писмено изявление на „У. Л.” от 04.11.2007 г., и е прекратено производството по този иск като недопустимо. В молбата за отмяна се твърди, че с влязлото в сила решение по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., е отречено със сила на пресъдено нещо правото на молителя да предяви срещу ответницата установителен иск за собственост върху придобитата при условията на чл.292 ЗЗД акция, като в мотивите към решението е прието, че установяването на мандатното правоотношение задължително следва да е в рамките на иск с правно основание чл.71 от ТЗ и че спорът е подведомствен на съда по регистрация на дружеството, чиято акция от капитала е предмет на мандата. Освен в процесуален аспект - по отношение на правото на иск, силата на пресъдено нещо на решението рефлектирала и върху произтичащото от мандатното правоотношение субективно право на молителя. По същество с решението на ВКС се отказвала защита на накърненото материално право, а предвид отказа на съда по регистрация на дружеството да разгледа спора за собственост върху акцията по съображения за неподведомственост, липсвал правен ред за осигуряване на неговата искова защита. Противно на влязлото в сила решение, с постановено в рамките на същия исков процес определение № 35 от 13.01.2012 г. по ч. т. д. № 810/2011 г. друг състав на ВКС, ІІ т. о., се произнесъл по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че предявеният установителен иск по чл.292 ЗЗД е допустим и представлява единствен възможен способ за защита на ищеца - краен бенефициент. Определението формирало сила на пресъдено нещо не само по разрешения процесуален въпрос за правото на иск и допустимостта на образуваното във връзка с иска производство, но и на „по-глобалния въпрос” за съществуването на правна възможност претендираното от ищеца субективно материално право да бъде защитено. Като поддържа, че и двата съдебни акта - влязлото в сила решение и определението по чл.274, ал.3 ГПК, пораждат сила на пресъдено нещо по въпроса разполага ли ищецът с право на иск, респ. със субективно материално право, произтичащо от мандатното правоотношение, и че макар да са постановени при един и същ предмет на делото, актовете очевидно си противоречат, молителят прави искане влязлото в сила решение по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК в частта, с която се обезсилва решението на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение на Софийски градски съд за уважаване на предявения по реда на чл.292 ЗЗД установителен иск, и делото да бъде върнато за ново разглеждане по съществото на иска по чл.292 ЗЗД от друг състав на ВКС. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Д. Д. М. от [населено място], която оспорва молбата за отмяна с възражения за неприложимост на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК в хипотезата на постановени в рамките на едно и също дело съдебни актове - определение и решение, и за отсъствие на предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, І т. о. В отговора и в открито съдебно заседание ответницата - чрез процесуалните си представители по делото, застъпва становище, че определение № 35 от 13.01.2012 г. по ч. т. д. № 810/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., не се ползва със сила на пресъдено нещо и че предвид предприетото след постановяването му изменение на първоначално предявения установителен иск, то не съдържа произнасяне по допустимостта на иска, който е преценен като недопустим с влязлото в сила решение по т. д. 2745/2015 г. на ВКС, І т. о. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и е допустима. Възражението на ответницата за неприложимост на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, когато молителят твърди противоречие между окончателното съдебно решение по делото и по-ранно процесуално определение по същото дело, е относимо към основателността на молбата за отмяна, а не към нейната допустимост. По основателността на молбата за отмяна : Производството, приключило с постановяване на влязлото в сила решение № 257 от 11.04.2017 г. по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., е инициирано от К. П. Г. с подадена пред Софийски градски съд искова молба, с която са предявени обективно съединени искове против Д. Д. М., както следва : Иск за осъждане на Д. М. да нареди на „У. Л.” - търговско дружество, регистрирано на Британски Вирджински острови, да извърши в качеството на единствен акционер на „Е. Л.” прехвърлянето на единствената акция от капитала на дружеството на трето лице; Иск за установяване по отношение на Д. М., че при условията на чл.292 ЗЗД К. Г. е действителен собственик на единствената акция в „Е. Л.”, придобита от М. изцяло за негова сметка. С определение от 18.04.2011 г. Софийски градски съд е прекратил производството по така предявените искове, след като е приел, че те са недопустими. Определението за прекратяване на делото е потвърдено от Софийски апелативен съд с определение № 1121 от 20.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2041/2011 г., което е обжалвано от ищеца с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд. По повод на частната касационна жалба е постановено определение № 35 от 13.01.2012 г. по ч. т. д. № 810/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., с което след допускане на касационно обжалване е отменено определението на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора. В мотивите към определението са изложени съображения, че установителният иск на К. Г. е процесуално допустим, тъй като чрез него ищецът цели да установи за кого номиналният акционер „У. Л.” притежава процесната акция - за него самия или за ответницата Д. М.; че предмет на установяване с иска са правните последици от мандата между ищеца като доверител и ответницата като довереник по сключен помежду им, при условията на косвено представителство, договор за поръчка, т. е. кой е действителният собственик на акцията, а не номиналният акционер във вътрешните отношения помежду им - арг. от чл.292, ал.2 ЗЗД; че правният интерес от предявяване на установителния иск е обусловен от отсъствието на друг правен способ за установяване при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД със сила на пресъдено нещо, че именно ищецът е краен бенефициент на собствеността върху процесната акция, за която твърди, че е придобита от ответницата за негова сметка. Определението е подписано с особено мнение от съдията - докладчик, който е изразил становище за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес от установяване по исков ред на собствеността върху акции спрямо конкретно физическо лице, извън исковото производство по чл.71 ТЗ за защита на членствени права и без участие на търговското дружество, чиито акции са предмет на спора. След връщане на делото в Софийски градски съд същото е разгледано под № 557/2012 г., като с определение от 13.07.2012 г. е допуснато изменение на установителния иск в смисъл да се признае за установено по отношение на ответницата, че при условията на чл.292 ЗЗД ищецът е действителен собственик на правата и акцията в „Екиуп Л.”, съгласно писмено изявление на „У. Л.” от 04.11.2007 г. С решение от 01.03.2013 г. е осъдена Д. М. да нареди на „У. Л.” - дружество, съществуващо съгласно законите на Британски Вирджински острови и вписано като единствен акционер на учреденото съгласно Закона за дружествата на Британски Вирджински острови на 05.07.2007 г. търговско дружество „Е. Л.”, да извърши прехвърляне на акцията от капитала на последното на трето за спора лице - британски гражданин, живущ на остров М., и е признато за установено по отношение на Д. М., че при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД К. Г. е действителен собственик на правата и акцията в „Екиуп Л.”, съгласно писмено изявление на „У. Л.” от 04.11.2007 г. Сезиран с въззивна жалба от ответницата, Софийски апелативен съд е постановил решение № 765 от 04.06.2015 г. по т. д. № 2563/2013 г., с което е потвърдил решението на Софийски градски съд в частта за уважаване на установителния иск и след отмяна на решението в останалата част е отхвърлил иска за осъждане на Д. М. да нареди на „У. Л.” да извърши прехвърляне на акцията от капитала на „Е. Л.” на трето лице. Решението на Софийски апелативен съд е обжалвано с касационни жалби от двете страни и след допускането му до касационно обжалване от състав на ВКС, І т. о., е постановено решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство - решение № 257 от 11.04.2017 г. по т. д. № 2745/2015 г. С посоченото решение съставът на ВКС, І т. о., е обезсилил въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. М., че при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД К. Г. е действителен собственик на правата и акцията на „Екиуп Л.”, съгласно писмено изявление на „У. Л.” от 04.11.2007 г., и е прекратил производството по този иск, а в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от К. Г. осъдителен иск, е потвърдил въззивното решение. За да прекрати производството по установителния иск, съставът на ВКС е приел, че е недопустимо разглеждането по съдебен ред на спор между физически лица за установяване на основание чл.292 ЗЗД и в рамките на мандатно правоотношение на права върху капитала на трето неучастващо лице - търговско дружество; че искът е недопустим, тъй като с него се цели установяване на права върху капитала на търговско дружество без участие както на самото търговско дружество, така и на дружеството, вписано в регистъра като собственик на капитала му. Недопустимостта на установителния иск е аргументирана и със съображения, че се касае за дружество, регистрирано в чужбина, което изключва компетентността на българския съд да разгледа спора за принадлежност на правата и акцията от капитала на дружеството. В мотивите към решението съставът на ВКС, І т. о., е посочил, че становището за допустимост на установителния иск, изразено от мнозинството на съдебния състав в определението по ч. т. д. № 810/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., не го ограничава да извърши самостоятелна преценка за допустимостта на иска, тъй като определението е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и е било задължително за по-долните съдилища, но не и за втория състав на ВКС, сезиран със същия спор. Молбата за частична отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., е неоснователна поради отсъствие на поддържаното в нея основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Производството за отмяна по реда на Глава 24 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила решения на съда, които се ползват със сила на пресъдено нещо и са задължителни за страните, за техните наследници и правоприемници, но са неправилни поради наличие на изчерпателно уредените в чл.303 и чл.304 ГПК основания. Силата на пресъдено нещо е присъща само на съдебните решения, които разрешават по същество въведения в предмета на делото спор за материално право като признават или отричат съществуването на спорното право в очертаните от чл.298 ГПК предели и с последиците по чл.299 ГПК. По изключение на отмяна подлежат и някои определения на съда, които наподобяват правните последици на ползващите се със сила на пресъдено нещо съдебни решения. Разрешението, че приложното поле на отмяната обхваща само актовете на съда, които се ползват със сила на пресъдено нещо или пораждат аналогични процесуални последици, е поддържано последователно в практиката на ВКС, включително в задължителните за съдилищата в Република България Постановление № 2 от 29.ІХ.1977 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С молбата за отмяна, по повод на която е образувано настоящото производство, се иска отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по въпросите за отмяната на влязло в сила решение е възприето разбирането, че отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл спорния предмет. Според задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Като се имат предвид изложените съображения относно приложното поле на отмяната по Глава 24 ГПК и предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основателността на молбата за отмяна е обусловена от изпълнението на две съществени изисквания - решението, чиято отмяна се търси, да разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуване на определено субективно материално право и в частност - на субективното материално право, защитавано с предявения от молителя и преценен като недопустим от състава на ВКС, І т. о., установителен иск, и това решение да противоречи на влязъл в сила съдебен акт по друго дело между същите страни, който със сила на пресъдено нещо разрешава в противоположен смисъл спора за съществуване на същото право. Данните по делото сочат, че и двете посочени изисквания не са изпълнени по отношение на решението по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о. Решението не съдържа произнасяне и не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено като предмет на делото с предявения от ищеца /сега молител/ К. Г. установителен иск, а именно - субективното право върху единствената акция от капитала на „Е. Л.”, за която ищецът е твърдял, че е придобита от ответницата за негова сметка в изпълнение на сключения помежду им договор за мандат. Правните последици на решението се изчерпват с отричане със задължителна за страните сила на допустимостта на установителния иск поради констатирано отсъствие на положителни и наличие на отрицателни процесуални предпоставки за възникването и за надлежното упражняване на правото на иск. Неоснователен е доводът на молителя, че с решението е отречено изобщо правото му на иск за защита на твърдяното материално право върху придобитата от ответницата акция и че по този начин той е лишен от достъп до правосъдие. В мотивите към решението е посочено изрично, че недопустимостта на иска произтича от неправилно избрания от ищеца способ за защита на претендираното материално право, което означава, че правото може да бъде защитено в друго исково производство, но след правилен избор на допустимия за защитата му иск. След като не формира сила на пресъдено нещо по отношение на субективното материално право, предмет на делото, влязлото в сила решение не може да бъде отменено по реда на Глава 24 ГПК и този факт е достатъчен, за да обоснове извод за неоснователност на молбата за отмяна. Неоснователността на молбата произтича и от отсъствието на релевантно за отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК противоречие между влезли в сила решения по различни дела, които със сила на пресъдено нещо разрешават противоречиво идентичен правен въпрос, включен в предмета на делата. Определението по ч. т. д. № 810/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., на което се позовава молителят, е постановено в рамките на същото исково производство, което е приключило с влязлото в сила решение на ВКС, І т. о., а в тази хипотеза - както основателно възразява ответницата Д. М., основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неприложимо. С определението не е сложен край на делото, а същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия след преценка за допустимост на първоначално предявения установителен иск, който поради допуснатото при новото разглеждане изменение не е идентичен с иска, чиято допустимост е отречена по-късно с влязлото в сила решение. Извън произнасянето по допустимостта на иска, определението не разрешава правни въпроси, включени в предмета на делото и относими към съществуването или несъществуването на установяваното с иска субективно материално право. Предвид правните последици на двата съдебни акта и постановяването им в хода на едно и също исково производство, противоречивото произнасяне в тях относно допустимостта на предявения от К. Г. против Д. М. установителен иск не може да предпостави отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение като неоснователна. Разноски за производството по отмяна не са претендирани от ответницата по молбата и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 257 от 11.04.2017 г. по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, І т. о., в частта, с която е обезсилено решение № 765 от 16.04.2015 г. по т. д. № 2563/2013 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 01.03.2013 г. по т. д. № 557/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Д. М., че при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД ищецът К. П. Г. е действителен собственик на правата и акцията на „Е. Л.”, съгласно писмено изявление на „У. Л.” от 04.11.2007 г., и е прекратено производството по този иск като недопустимо. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :