Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60493
гр. София, 28.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №942 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДН Авто“ ООД /н./ срещу решение №2434/07.11.2019г. по гр.д.№2935/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДН Авто“ ООД /н./ срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че „ДН Авто“ ООД /н./ не дължи на банката следните суми: 1) на основание чл.430, ал.1 от ТЗ сума в размер на 395 470, 78 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 2) на основание чл.430, ал.2 от ТЗ сума в размер на 15 823, 62 лв. , представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.04.2011г. до 20.02.2012г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, 3) на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 310, 50 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 05.07.2011г. до 01.03.2012г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, 4) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 155 438, 85 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012г. до 18.11.2015г.; 5) сума в размер на 4 872 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на банката на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по гр.д. №11304/2012г. по описа на СРС, 77-ми състав, 6) сума в размер на 4 600 лв. , представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) сума в размер на 8 556,15 лв., представляваща разноски за платени прости и пропорционални такси по изпълнително дело; 8) сума в размер на 9 800 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решение, постановено по т.д. №9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав; 9) сума в размер на 1 500 лв., представляваща разноски, присъдени с решение, постановено по т.д. №9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав; 10) сума в размер на 18 160 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по т.д. №9184/2012г. по описа на СГС, VI-3 състав, във фазата му на предявяване на вземанията на кредиторите към несъстоятелния длъжник. Със същото решение на САС е потвърдено и решение №667/09.04.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, с което е оставена без уважение молбата на „ДН Авто“ ООД /н./ за допълване на решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно висящото гр.д.№5075/2019г. на СРС, III г.о., 151 състав, образувано по иск за обявяване нищожността на заповед за изпълнение по гр.д.№11304/2012г. на СРС. Счита за неправилни и изводите на въззивната инстанция, че процесната заповед за изпълнение не може да бъде обект на проверка по чл.270 ал.2 от ГПК за евентуална нищожност, тъй като проверката по иск или въз основа на възражение за нищожност законодателят е предвидил единствено за съдебното решение. Също счита твърдението на банката, че вземането й произтича от издадена в нейна полза заповед за изпълнение по гр.д.№11304/12г. на СРС, 77 състав, за незаконосъобразна промяна в заявеното основание на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, поради което твърди, че съдът следва да разгледа предявения от него иск за недължимост на вземането на банката по договор за овърдрафт от 30.12.2008г. Оспорва като неправилен извода на състава на САС, че съобразяването с издадената заповед не променя предмета на делото, а представлява част от решаващата дейност на съда при преценка допустимостта и основателността на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да спре производството при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК? 2. Допустимо ли е да се предяви нищожност по чл.270 ал.2 от ГПК на заповед за изпълнение или проверката по иск или въз основа на възражение за нищожност законодателят е предвидил единствено за съдебното решение? Поддържа,че даденото от въззивния съд разрешение по първия въпрос е в отклонение от задължителните разяснения в ТР №1 от 09.07.2019г. по тълк.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос поддържа противоречие с разрешението, дадено с определение №64 от 23.01.2015г. по ч.гр.д. №141/2015г. на ВКС, ГК. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД оспорва жалбата, като твърди липса на основанията за допускане на касационно обжалване, а също и че обжалваното решение е правилно. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Синдикът на „ДН Авто“ ООД /н./ не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че всички възражения на ищеца за недоказаност на дълга му към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по причина недоказано усвояване на кредита, недоказан точен размер на изтеглена главница, лихви и такси по кредита, както и за необявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението в съда, са преклудирани от влязлата в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2012г. по гр.д. №11304/2012г. по описа на СРС, 77 с-в, и същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Приел е, че съдът е обвързан от установеното с влязлата в сила заповед за изпълнение, включително за размера и изискуемостта на вземанията на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, към датата на влизането й в сила на 05.07.2012г. Приел е, че заповедта за изпълнение не може да бъде обект на проверка по чл. 270, ал. 2 от ГПК за евентуална нищожност, доколкото проверката по иск или въз основа на възражение за нищожност законодателят е предвидил единствено за съдебното решение. Изтъкнал е, че в глава 37 ГПК „Заповедно производство“ липсва законово препращане към уредбата досежно съдебните решения, като това не е законова непълнота, а следствие на спецификата на заповедното производство. По тези мотиви е счел и за неоснователни изложените от ищеца доводи за нищожност на заповедта за изпълнение, доколкото законът изключва възможността една заповед за изпълнение да бъде нищожна. Наред с това е добавил, че очертаните оплаквания на молителя касаят не формата или непълнотата на самата заповед за изпълнение, а други актове на съда – разпореждане за издаването й, какъвто акт законът не изисква, и разпореждане за допускане на незабавното й изпълнение, който акт подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, който длъжникът е пропуснал да инициира в срок. Относно доводите на ищеца за погасяване на установените със заповедта вземания чрез плащане, е установил от представеното от ответника разпределение от 14.08.2012г. от депозитар И. И., че на последната дата на основание чл. 39, ал. 7 от ЗОЗ е извършено разпределение на постъпили суми по вписано пристъпване към изпълнение под № 2012032601615 в ЦРОЗ като на първия по ред заложен кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е предадена сумата от 43732,53 лв., като доказателства за други плащания не са събрани по делото. Посочил е, че в приложената справка за кредитополучател „ДН Авто“ ООД е отразена главницата по кредита – 202 201 евро, или 395 471 лв., като от съдържанието на документа по никакъв начин не може да бъде изведено твърдението на жалбоподателя - ищец, че същият документ удостоверява дългът му към банката да е само в размер на сумата 3 196 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. В случая обуславящите въпроси относно задължението на въззивния съд да спре производството при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и относно възможността да се установява по исков ред нищожността на заповед за изпълнение, както и заявеното от двете страни по делото наличие на висящо производство гр.д.№5075/2019г. на СРС, III г.о., 151 състав, образувано по иск за обявяване нищожността на заповед за изпълнение по гр.д.№11304/2012г. на СРС, налага касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт, в частта за вземанията, предмет на заповед за изпълнение по гр.д.№11304/2012г. на СРС, както и обусловените от тях вземания.
Предвид възможността за събиране на доказателства относно допустимостта на производството на всеки етап от неговото развитие, следва да бъде даде възможност на касатора да ангажира доказателства /съдебно удостоверение/ относно предмета и страните на гр.д. №5075/2019г. на СРС, III г.о., 151 състав, както и дали същото е приключило с влязло в сила решение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по отношение на останалите процесни вземания, които не са обусловени от валидността на заповедта за изпълнение по гр.д.№11304/2012г. на СРС, а именно вземанията за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9800 лв. и разноски в размер на 1 500 лв., присъдени с решение, постановено по т.д. №9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав, както и сума в размер на 18160 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по т.д. №9184/2012г. по описа на СГС, VI-3 състав. Касаторът не е формулирал въпроси, обуславящи изводите на въззивния съд за дължимостта на посочените суми, с което не е изпълнил общото изискване за достъп до касация. Доводите за недопустимост на въззивното решение не са относими към процесните три вземания, поради което не са налице и предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280 ал.2 предл.2 от ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и частта, с която е потвърдено решение №667/09.04.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, с което е оставена без уважение молбата на „ДН Авто“ ООД /н./ за допълване на решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав. В касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК липсват доводи и въпроси относно преценката на въззивния съд за наличие на непълнота в решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл. 3 от ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Отделно, очевидната неправилност на въззивния акт е аргументирана с доводи, повтарящи развитите в касационната жалба оплаквания по чл.281, т.3 от ГПК за недопустимост на въззивния акт.
На основание чл.694, ал.7 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи, с оглед на което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2434/07.11.2019г. по гр.д. №2935/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДН Авто“ ООД /н./ срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че „ДН Авто“ ООД /н./ не дължи на банката следните суми: 1)на основание чл.430, ал.1 от ТЗ сума в размер на 395 470,78 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 2) на основание чл.430, ал.2 от ТЗ сума в размер на 15 823, 62 лв. , представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.04.2011г. до 20.02.2012г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, 3) на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 310, 50 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 05.07.2011г. до 01.03.2012г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, 4) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 155 438, 85 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012г. до 18.11.2015г. 5) сума в размер на 4872 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на банката на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по гр.д. №11304/2012г. по описа на СРС, 77-ми състав, 6) сума в размер на 4 600 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) сума в размер на 8 556,15 лв., представляваща разноски за платени прости и пропорционални такси по изпълнително дело.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2434/07.11.2019г. по гр.д. №2935/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение №19/04.01.2019г. по т.д. №1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДН Авто“ ООД /н./ срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че „ДН Авто“ ООД /н./ не дължи на банката следните суми: - сума в размер на 9800 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решение, постановено по т.д. №9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав; - сума в размер на 1500 лв., представляваща разноски, присъдени с решение, постановено по т.д.№9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав; - сума в размер на 18160 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по т.д. №9184/2012г. по описа на СГС, VI-3 състав, във фазата му на предявяване на вземанията на кредиторите към несъстоятелния длъжник; както и в частта, с която е потвърдено решение №667/09.04.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, с което е оставена без уважение молбата на „ДН Авто“ ООД /н./ за допълване на решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.