Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N  292   София, 16.04.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март...........................… две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                             ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря..Р. Иванова................….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 25/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от М. Б. К. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Б. от АК-София, срещу решение № 266 от 2.07.2008 година по гр.д. N 127/2008 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 289 от 27.11.2007г. по гр.д. № 3743/2006г. на Софийския районен съд в частта за фамилното име. С него е отхвърлено искане на касаторката за запазване след развода на брачното фамилно име К. , въпреки несъгласието на мъжа. В касационната жалба са развити оплаквания за допустани нарушения на съществени процесуални правила – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът В. К. К. оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 494 от 12.05.2009г. по процесуалноправни въпроси, свързани с обезпечаването на участието на касаторката в производството пред районния съд, както и с отказа на въззивния съд да приеме представени писмени доказателства и да разгледа и се произнесе по искане за допускане на гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обществената известност на касаторката с брачното име К. Посочено е, че обжалването се допуска, тъй като въззивното решение противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд, а именно на приетото в ТР №1/2001г. ОСГК и съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: За да отхвърли искането на касаторката след развода да носи фамилното име на бившия съпруг съдът е посочил, че съгласно чл.103 СК /отм./ той трябва да се съгласи с него. И тъй като бившият съпруг изрично е изразил несъгласието си жената да продължи да носи брачното фамилно име К. , а “по делото не е установено жената да заема такива длъжности, които да са я направили известна в обществото”, тя не може да го запази. Решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. В нарушение на чл.205 ГПК /отм./ въззивният съд е върнал приложени към жалбата писмени доказателства и не се произнесъл по искане за събиране на гласни доказателства, свързани с обществената известност на касаторката с брачното фамилно име К. В т.6 на ТР №1/2001г. ОСГК на ВКС е прогласена принципната възможност за представяне на нови доказателства пред въззивната инстанция. В случая жалбоподателката е представила пред въззивния съд множество писмени доказателства, описани в жалбата й, както е поискала и допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че е известна в обществото и професионалните среди с името К. – изискване за основателност на иска по чл.103, ал.2 СК /отм./. Въззивният съд е върнал писмените доказателства по съображения, че са неотносими към процеса, а за гласните не се е произнесъл. Въпреки това е дал ход на устните състезания, а в решението си е посочил, че по делото не е установено жената да заема такива длъжности, които да са я направили известна в обществото. Лишаването на ищцата от възможност да доказва спорния факт е съществено процесуално нарушение. Освен това принципно неправилно е становището на въззивния съд, че „длъжността” на човека определя обществената му известност и само въз основа на нея той може да поддържа твърдение за основателност на иска по чл.103, ал.2 СК. Коя длъжност е значима, в смисъла на разпоредбата, зависи от данните по делото за всеки конкретен случай, съответно този въпрос не може да бъде предварително решен от съда без събиране на относимите доказателства. Изложеното налага касиране на неправилното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта, която се отнася до искането за запазване на фамилното име след развода. Ето защо и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 266 от 2.07.2008 година по гр.д. N 127/2008 година на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно разглеждане. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.