О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290 гр. София, 20.04.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 106/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от В. Х. М., чрез процесуален представител адвокат М. С. Б., срещу определение от 29.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 12429/2011 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 22.06.2011 г. по гр. д. № 16126/2010 г. на Софийски районен съд, ІІІ г. о., 80 състав, с което е прекратено производството по делото по иск от В. Х. М. против Р. Г. С. за изменение на бракоразводно решение в частта за предоставяне ползването на семейното жилище на основание установена индивидуална собственост на В. Х. М. върху жилището. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че съдебното решение, с което е установена индивидуална собственост върху семейното жилище не съставлява изменение на обстоятелствата, при които е постановено бракоразводното решение, тъй като жилището е било лична собственост и към момента на постановяване на развода, поради което новото съдебно решение е основание за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. За ответника по частната жалба Р. Г. С. не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК констатира следното: С изложението към частната жалба са формулирани правни въпроси, свързани с предмета на обжалваното определение, а именно: Представлява ли изменение на обстоятелствата от значение за изменение предоставянето на правото на ползване върху семейното жилище, предоставено на единия съпруг при развода, постановеното впоследствие съдебно решение, с което е прието за установено, че жилището е лична собственост на другия съпруг, а не е СИО, /тъй като е придобито по време на брака чрез привидна сделка-покупко–продажба, прикриваща дарение/; Към кой момент следва да се счита, че семейното жилище е лична собственост на надарения съпруг – към момента на прекратяването на брака или към момента на установяване привидността на сделката; При наличието на това ново обстоятелство, по кой ред може да се осъществи изменение на бракоразводното решение – по общия исков ред или по реда на чл. 303сл. ГПК. Касаторът счита, че първият материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и сочи съдебна практика в тази насока. По вторият процесуалноправен въпрос счита, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, като се позовава на ППВС № 12/28.11.1971 г. и ТР № 77/02.11.1971 ОСГК. Твърди и че произнасянето по така заявените въпроси от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото. Въззивният съд е приел, че съдебното решение, с което след прекратяване брака на страните е установена лична собственост върху семейното жилище на единия съпруг не представлява изменение на обстоятелствата, при които е постановено бракоразводното решение, тъй като жилището е било лична собственост и към момента на развода. Правният извод на съда кореспондира с разрешенията, дадени по този въпрос с ППВС № 12/28.11.1971 г. и ТР № 77/02.11.1971 ОСГК и не е налице основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предоставянето на семейното жилище след развода на единия съпруг се осъществява в производство по спорна съдебна администрация пред съда с последица създаване на облигационна връзка между бившите съпрузи във връзка с предоставяне правото на ползване на семейното жилище. При постановяване на бракоразводното решение в частта относно семейното жилище съдът изхожда не от правото на собственост, а от критерии, свързани основно с интересите на децата, жилищната нужда на съпрузите, тяхното здравословно състояние и др. При промяна, касаеща тези обстоятелства възниква основание за изменението на решението в частта за семейното жилище /арг. чл.106, ал. 5 СК /отм./. Установяването по съдебен ред, че правото на собственост върху семейното жилище принадлежи на единия от бившите съпрузи /в случая на касатора/ не представлява нововъзникнало след бракоразводното решение обстоятелство в разяснения по–горе смисъл. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Хипотезата на т. 2 предпоставя произнасянето от въззивния съд по правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело да е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма с друго влязло в сила съдебно решение. С цитираните от жалбоподателя съдебни решения не е дадено разрешение на постановените за разглеждане в настоящото дело правни въпроси. Същите са постановени в производство по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД. Хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е налице. Касационно обжалване следва да се допусне, с оглед осъвременяване тълкуването на съдебната практика по поставените от жалбоподателя правни въпроси във връзка с изменение в законодателството, регламентиращо отношенията на бившите съпрузи след развода досежно ползването на семейното жилище. С ТР № 77/02.11.1971 г., ВС, ОСГК е прието, че възможността за изменение на решението за предоставяне ползването на семейното жилище след развода следва да се разглежда по–скоро като изключение, а не като правило и да се допуска тогава, когато интересите на децата очевидно налагат това и когато те доминират над всички други обстоятелства. Това разрешение е доразвито с ППлВС № 12/28.11.1971 г. и е възприето от законодателя в новия Семеен кодекс /обн., ДВ, бр. 47 от 23 юни 2009 г., в сила от 1 октомври 2009 г./ с изричните разпоредби на чл. 56, ал. 6 вр. ал. 5 СК. Касационно обжалване на обжалваното определение в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд следва да се допусне и определението на въззивния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав № 14034/ 29.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 12429/2011 г. по описа на същия съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав № 14034/ 29.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 12429/2011 г. по описа на същия съд в частта, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав от 22.06.2011 г., постановено по гр. д. № 16126/2010 г. за прекратяване на производството по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: