Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 11 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 73 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци З. И. Х., Ф. А. Х., Ф. А. Х. и Б. А. Х. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 196 от 6.12.2012 г, по ВНОХД № 42/12, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Кърджали, № 12 от 17.10.11 г, по НОХД № 153/11, като деянието е преквалифицирано по чл. 119 вр. чл. 115 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на две години, за изтърпяването на което е определен „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, намалени са размерите на уважените граждански искове, както следва: 30 000 лв, в полза на З. И. Х., 10 000 лв, в полза на Ф. А. Х., 15 000 лв, в полза на Ф. А. Х., и 20 000 лв, в полза на Б. А. Х., намалена е дължимата държавна такса, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Х. А. Ю. е признат за виновен в това, че на 25.10.2009 г, в землището на [населено място], общ. Кърджали, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, умишлено е умъртвил А. Ю. Х., с оглед на което и на основание чл. 118, пр. 1 вр. чл. 115 НК, е осъден на шест години и десет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 70 000 лв, в полза на З. И. Х., 35 000 лв, в полза на Ф. А. Х., 45 000 лв, в полза на Ф. А. Х., и 50 000 лв, в полза на Б. А. Х., заедно със законните последици. С жалбите се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че доказателственият анализ е извършен в отклонение от процесуалните правила, че не е обсъдено участието на друго лице в инкриминираните събития, че неправилно е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, че не е доказателствено обезпечен изводът, че е имало нападение от страна на пострадалия, че незаконосъобразно е извършена преквалификация по чл. 119 НК, че инкриминираното деяние е съставомерно по чл. 115 НК, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбите се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателите пледира за уважаване на жалбите и връщане на делото на досъдебното производство за повдигане на обвинение по чл. 115 НК. Жалбоподателката Ф. А. Х. моли жалбата й да бъде уважена. Другите жалбоподатели не участват лично в касационното производство. Подсъдимият изразява становище в писмен вид за неоснователност на жалбите. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Още в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти, от които следва, че пострадалият е предприел нападение срещу подсъдимия, което не е било прекратено към момента на нанасяне на смъртоносните наранявания. Известно е, че, когато деецът упражни защитни действия срещу непосредствено противоправно поведение, той действа при хипотезата на неизбежна отбрана, а не при условията на афект. Афектно състояние би имало само ако нападението вече е прекратено, която хипотеза, в настоящия случай, не е налице. Вярно са интерпретирани обясненията на подсъдимия в контекста на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Версията на подсъдимия е кредитирана поради това, че се подкрепя от останалите доказателствени източници. Твърдението на Х. Ю., че е бил нападнат от пострадалия А. Х., съответства и на обективно установените следи от наранявания по тялото на подсъдимия, а именно: увреждане в областта на лявата скула на лицето и охлузване на кожата в областта на лявата лакътна става. Що се отнася до участието на друго лице в конфликта, от фактическа страна такова обстоятелство не е прието. Отделен е въпросът, че категорични доказателства в тази насока липсват, поради което правилно въззивният съд е счел, че такова лице не е участвало в инкриминираните събития. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 119 вр. чл. 115 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Верен е изводът, че защитата явно не е съответствала на характера и опасността от нападението, което обуславя приложението на чл. 119 вр. чл. 115 НК. Недопустимо е частните обвинители да встъпват в правата на прокурора по въпроса за правната квалификация на деянието, тъй като преценката за това какви да бъдат параметрите на обвинението е изцяло в прерогативите на прокурора. Ето защо, доводите за това, че деянието е съставомерно по 115 НК, няма да бъдат обсъждани. По същите съображения се явява недопустимо и искането за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на досъдебното производство, с оглед повдигане на обвинение по чл. 115 НК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъде оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 196 от 6.12.2012 г, по ВНОХД № 42/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: