Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 02 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Чочева касационно наказателно дело № 2929 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от С. апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 205/31.08.2011 г., постановено по ВНОХД № 751/2010 г. на Софийския апелативен съд, НК, 3 състав, В ЧАСТТА, с която е била потвърдена присъда № 150/28.06.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 14/2005 г. за оправдаване на подсъдимия У. А. О. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК. В касационния протест се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е интерпретирал свидетелските показания и документите по делото, които са си противоречали. В тази връзка неоправдано били кредитирани показанията на св. Р. Щ. за съществуване на стоката по сделките, въпреки че нямало данни [фирма] да е придобило толкова на брой и от съответния вид компютърни части (от първоначалния доставчик [фирма]), продадени впоследствие на [фирма], управлявано от О., който от своя страна извършил износа по сделка с руското дружество „Т. Ек.” М., несъществуващо в правния мир. Неправилно било отдадено доверие и на обясненията на подсъдимия К., че е осъществил физически контрол на стоката в Столична митница. Не било съобразено и хронологичното несъответствие в документите, които са придружавали стоката и конкретно, че ЕАД е била изготвена на 13.05.1997 г. или преди извършване на сделката по инкриминираната фактура от 16.05.1997 г. и предплащането с разписка, осъществено на 15.05.1997 г. Сочи се, че тази разписка била приета за неистински документ в друго наказателно производство, по което постановената присъда от Варненския окръжен съд е била потвърдена с решение на ВКС по к. д. № 177/2007 г. Тъй като въззивната инстанция отказала да приеме като доказателство мотивите по тази присъда, от които било видна връзка между делата в насока, че деянията са били извършени по идентичен начин и от едни и същи лица, се поддържа довод за препятстване на прокуратурата да ангажира допълнителни доказателства, съдържащи се в другото дело и да установи обективната истина по случая. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт в оспорваната част и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста по подробно изложени мотивирани съображения. Подсъдимия Освмаев и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. По делото е представена молба от адв. Н., съдържаща писмени възражения срещу протеста. Останалите подсъдими, с изключение на Н. П., се явяват лично и чрез защитниците си заявяват позиция, че поради липсата на протест присъдата за тяхното оправдаване, потвърдена от апелативния съд, е влязла в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Видно от съдържанието на протеста обект на касационна проверка е единствено онази част от въззивното решение, с която е било потвърдено оправдаването на подсъдимия У. А. О. по обвинение за престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК (стара редакция към м. 06.1997 г.) - за това, че на 15.07.1997 г., в гр.В., чрез използване на документи с невярно съдържание – данъчна фактура № 7/16.05.1997 г. за покупка на 1460 бр. интегрални памети тип SDRAM (DIM) от [фирма], ЕАД (митническа декларация) № 1-2889/20.05.1997 г., код 1600 за износ на 1460 бр. интегрални памети „Р.” за ф. „Т. – Ек.” – Русия, М. и справка – декларация, депозирани в ТУДА – Варна с вх. № 12665/07.07.1997 г., е получил без правно основание данъчен кредит по ЗДДС (възстановено ДДС) в размер на 193 061 987 неденоминирани лева., преведени по сметка в [фирма] – С. съгласно разпореждане № 7160/15.07.1997 г. на Началник ДС „ДДС” – В., с намерение противозаконно да ги присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, в същината си оплакванията в протеста, касаят обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основания. От друга страна, разгледани на плоскостта на пороци при формиране на вътрешното убеждение при оценката на доказателствата и правилното установяване на фактите, съотносими към обвинението на подсъдимия ОСМ., което да е довело до неправилното му оправдаване, ВКС ги отчете за неоснователни. Преди всичко, следва да се отрази, че както в мотивите на първата, така и на въззивната инстанция липсва детайлно фактическо изложение на установените обстоятелства в тяхната цялостност и хронологическа последователност, като отделни факти, имащи значение за отговорността на всеки един от подсъдимите по това дело, разпокъсано са били коментирани по повод отделно предявените им обвинения. При всички случаи обаче това се дължи не само на недостатъчна прецизност при излагане на мотивите, но и на недотам ясните фактически твърдения по обвинителния акт и като цяло особената конструкцията на обвинението във всичките му части, за което пространно са изложени съображения и от двете съдебни инстанции, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Доколкото понастоящем протестът касае единствено подсъдимия ОСМ., ВКС намира за нужно да лимитира проверката си единствено въз основа на установеното за неговото поведение съобразно обхвата на обвинението, което се е оказало крайно недостатъчно въпреки воденото повече от 14 години разследване в двете му фази за престъпление, извършено на 15.07.1997 г. От мотивите на въззивния съд, споделил изложеното от окръжния съд (на л. 16), се разбира, че основната причина за оправдаването на подсъдимия У. О. е липсата на доказателства за субективната страна на инкриминираното му престъпление – знание, че трите инкриминирани документа (данъчна фактура № 7/16.05.1997 г. за покупка на 1460 бр. интегрални памети тип SDRAM (DIM) от [фирма], ЕАД (митническа декларация) № 1-2889/20.05.1997 г., код 1600 за износ на 1460 бр. интегрални памети „Р.” за ф. „Т. – Ек.” – Русия, М. и справка – декларация, депозирани в ТУДА – В. с вх. № 12665/07.07.1997 г.) са с невярно съдържание, респ. не удостоверяват фактите с правно значение – действително извършена сделка за покупка на посочената стока и реално осъществяване на износа й, които формират основанието за възстановяване на ДДС, както и липса на доказателства той да е получил (изтеглил) сумата с намерение да я присвои, преведена по сметката на представляваното от него и съдружника му дружество [фирма] – Варна в [фирма] – С. съобразно разпореждане от 15.07.1997 г. на Началника на служба по ДДС – В., тъй като документите за това са били унищожени. Доколкото на данъчните служителки, участвали в изготвянето на посоченото разпореждане, е било повдигнато обвинение по чл. 282 ал. 2, вр. ал. 1 от НК със същия обвинителен акт (на З. М. като Началник на ДС по ДДС за това, че преди да го подпише не е възложила извършване на данъчна ревизия и направила това с цел да набави за [фирма] - Варна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, а на Р. Д. – за това, че като данъчен инспектор изготвила същото това разпореждане без да извърши данъчна ревизия и сторила това със същата цел и последици), което е било прекратено, е мотивирано и виждане, че тезата на прокуратурата за тях не се съвместява с обвинението срещу О. по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК, тъй като за съставомерността му се изисква порочните документи да са въвели в заблуждение разпоредителите с паричните средства т. е. данъчните служителки. Съпоставяйки тези мотиви със съдържанието на протеста, е видно, че по тях отсъстват възражения. Вместо това акцентът е поставен върху част от обективната страна на престъплението и конкретно за фиктивност на сделките и износа, (удостоверени с инкриминираните на О. документи), за които се твърди, че е имало доказателства, но те не били обсъдени правилно. ВКС не споделя тези доводи, тъй като те не държат сметка за обхвата и съдържанието на обвинението срещу О., както и това на останалите подсъдими, които са били оправдани и срещу тях не подаден протест. Тезата за фиктивност на сделките е била построена основно върху данни за неустановен произход на стоката при първоначалния доставчик [фирма] (с когото Освмаев не е договарял) и липсата на реално движение на парични средства при последващите сделки (вкл. между „А.” – О. и [фирма], удостоверена с фактура № 7/16.05.1997 г., а впоследствие между [фирма] и руското дружество „Т. Ек.” съобразно разписка за предплащане), както и липсата на осъществен износ съгласно митническа декларация № 1-2889/20.05.1997 г. По повод фактурата от 16.05.1997 г. е било повдигнато обвинение на подсъдимия П. по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1 от НК – за това, че е съставил документ с невярно съдържание, като съзнателно е дал възможност на О. да получи възстановяване на ДДС в размер на 193 061 987 неденом. лева, за което е бил оправдан и липсва протест. По този случай е било установено, че П. е изписал съдържанието на фактурата, действайки като консултант при сделките с Р. памети, но не я е подписал, нито е сторил това посочения в нея автор А. Ш.. Във връзка с износа по митническата декларация от 20.05.1997 г. са били повдигнати отделни обвинения по чл. 282 ал. 2, вр. ал. 1 от НК на митническите служители от Столична митница - Б. Б., занимавал се с документалната проверка и Х. К. – с физическия контрол на стоката, както и на митническия служител В. В. от МП – О. по повод митнически контрол на границата, които не изпълнили служебните си задължения с цел да набавят облага за [фирма] – Варна и от деянието са настъпили значителни вредни последици. Всички те също са били оправдани и липсва подаден протест пред въззивния съд за първите двама, а след потвърждаване на първоинстанционната присъда от апелативния съд, вкл. за В., решението е протестирано само относно оправдаването на О.. В обвинителния акт липсват твърдения за обвързаност между подсъдимия О. и оправданите подсъдими по отделните обвинения, нито между него и св. Р. Щ., който е бил определян за организатор на схемата по източването на ДДС, започнала със създаването на документооборот за осъществени сделки с несъществуваща стока и приключила с изтеглянето на възстановен данъчен кредит. В светлината на посочените обвинения и разрешенията по тях, приетото от съдилищата, че първият екземпляр на ЕАД се е върнал от МП О. в Столична митница, което е доказвало извършен износ, в какъв аспект са били и показанията на св. П. и Л., превозили стоката до Румъния, възможността да се извежда знание на подсъдимият О.С.М. за порочността на документите поради фиктивност на сделките и износа е била практически нулева. В този аспект, заявеното от св. Р. Щ., че сделки са осъществени с реална стока, а подсъдимия К. е извършил фактически контрол и дори е възпроизвел как тя изглежда, само са допълвали картината на недоказаното обвинение. Идеята за свързаност между доставчиците на стоката и крайния износител, респ. между него и митническите служители от една страна, а от друга с данъчните служители, с оглед постигане на престъпния резултат по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК, е прозирала в обвинителната теза, но тя нито е била формулирана правилно (конкретно за деянието на О., за който се отнася протеста), нито е била доказана. С оглед унищожаване на документите за извършените тегления от „Булбанк” Ад – С. се е оказало недоказано, а и понастоящем очевидно недоказуемо и това, че той е получил сумата на въстановения данъчен кредит в полза на [фирма], което към този момент е било представлявано не само от него, но и от още един съдружник. При това положение, след като пороците на документите са били инкриминирани на други подсъдими, които са били оправдани и не е била доказана връзка между тях и подсъдимия О., за да се счита, че той съзнателно е използвал такива, за да заблуди конкретните лица, имащи разпоредителна власт да възстановят данъчния кредит (на които също е било повдигано обвинение, но то е било прекратено), както и липсват доказателства О. да е получил сумата, преведена по сметка на [фирма], то същият правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. На последно място и в контекста на възраженията по протеста, следва да се маркира, че с отказа на въззивния съд да приеме и коментира присъда на Варненския окръжен съд с оглед установяването на сходство в схемата, изобщо не са били ограничени възможностите на обвинението за разкриване на истината по настоящия случай. Разписката от 15.05.1997 г. за предплащане на сумата по сделката между [фирма] и „Т. Ек.” М. фигурира по делото и нищо не е препятствало изясняване на въпроса за авторството й, а също и извършване на съпоставки с датата на създаване на ЕАД и с тази на фактурата от 16.05.1997 г., които също са налични. Освен това, съвсем видно е от материалите по делото, че обвинителната власт първоначално е водила общо разследване срещу множество лица по повод сделки с Р. памети и получаване на данъчни кредити по тях, като впоследствие е отделяла материали, образувайки други дела. Съответно, сходството в някои факти и обвързаности между лицата, участвали в отделните сделки, не е могло да се установява именно поради възприетия от обвинението процесуален подход, за прилагането на който съдилищата нямат никакво отношение. Не имало и никаква пречка още в началния етап на разследването да се установи дали руското дружество е съществувало към 1997 г., вместо това да се прави през 2009 г., когато е получен и отговор по съдебната поръчка, създаващ двусмислие относно правилното разрешаване на този въпрос. Предвид изложените съображения ВКС намери, че не са налице сочените в протеста касационни основания, поради което и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 205/31.08.2011 г., постановено по ВНОХД № 751/2010 г. на Софийския апелативен съд, НК, 3 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.