Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №43   София, 08 юни 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година и в състав:                                                                  Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Николай Дърмонски                                                                                          Блага Иванова   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Мариана Маринова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 774/2008 год.             Производството е касационно по жалба от подсъдимия Т. Б. Т. против въззивно решение № 406/20. Х.2008г. по внохд 619/2008г. на АС-София с доводи за допуснати нарушения на материалния закон – чл.15 НК и за съществени процесуални нарушения. Съображенията са, че доказателствата са изопачени и преценявани необективно, че е проявен обвинителен уклон спрямо подсъдимия и оправдателен спрямо независимия съпричинител на резултата Н. , че правото да защити интересите си по предявения иск от пострадалите е ограничено, защото се оказва единствено отговарящ по претенцията на гражданските ищци. Исканията са в алтернатива – след отмяна на въззивното решение, да бъде оправдан със съответните последици, или решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци не вземат отношение по жалбата, а прокурорът от ВКП е на становище решението да остане в сила, поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка въззивното решение в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият Т. Б. Т. е признат за виновен по чл.343,ал.1,б.„в” във вр. с чл.63,ал.1,т.4 НК и на основание чл.81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1,т.4 НК и чл.305,ал.5 НПК не му е наложено наказание за извършеното от него престъпление, а именно: на 18.VІІ.1999г. в с. Г., обл. Враца като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на МПС – мотоциклет, в нарушение на правилата за движение – чл.23,ал.1 ЗДП(отм.), по непредпазливост причинил смъртта на Е. Хр. Ц. ; осъден е да заплати на гражданските ищци по 20000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Наведените доводи с касационната жалба и по същите съображения са предмет на въззивната и теза на защитата на подсъдимия в това производство. Обсъдени са внимателно и са посочени основанията, поради които не са възприети, така че нормата на чл.339 НПК е спазена. Няма никакви основания отново да се отговаря на тези доводи, след като при обсъждането им от въззивния съд няма нарушения на закона – процесуалния и материалния. Известно е, че решаването на гражданските отношения между страните в наказателния процес не може и не е основание за отлагане решението в наказателната част, както и че последната се определя от обвинителния акт. Проблемите по гражданските правоотношения, които не са предмет на предявен иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес се решават по правилата на гражданските закони. Ако се касае до солидарна отговорност това са чл.53 и чл.54 ЗЗД. Правилно е и изразеното в решението становище, че при разглеждане на гражданския иск в наказателното производство не се допуска участието на трети лица. Ако ищецът иска това следва да предяви претенцията си по общия ред пред граждански съд. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1НПК съдът   Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 406/20. Х.2008г. по внохд 619/2008г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: