Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * писмени доказателства * преклузия * правомощия на въззивната инстанция * отговор на искова молба


4
Р Е Ш Е Н И Е

N 290


София ,15.08.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1211/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.
А. Х. М. е обжалвал въззивното решение на Шуменския окръжен съд 22.03.2010г. по гр.д.№ 7/2010г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила – чл.133 ГПК, тъй като е основано на писмени доказателства, възможността за представянето на които е била преклудирана с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Поддържа се също така, че съдът не е имал основание да отрече правото на собственост на ищеца-касатор придобито с нот.акт № 147/2002г., защото той не е бил страна по гр.д. № 1010/2002г. и решението не го обвързва.
Ответникът К. Х. К. е представил писмени бележки, в които изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира да му бъдат заплатени разноските за касационната инстанция.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалния въпрос допустимо ли е след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК да се правят възражения по съществото на спора и да се приемат писмени доказателства във връзка с тези възражения, които не са нововъзникнали и без да е налице извинителна причина.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Шуменския районен съд № 548 от 26.10.2009г. по гр.д.№ 138/2009г. , с което е отхвърлен предявения иск по чл.108 ЗС.
В. съд е приел, че ищецът А. Х. М. не е собственик на спорния имот – апартамент № 9 на третия етаж в [населено място], [улица], тъй като го е придобил с нот.акт № 147 от 09.05.2002г., по време на висящия с вписана искова молба процес между неговия праводател Ж. Х. К. и праводателите на ответника. С влязлото в сила решение на Шуменския районен съд № 1057 от 19.01.2007г. по гр.д.№ 1010/2002г. са уважени исковете за прогласяване частична нищожност на договор за продажба , предмет на нот.акт № 33/2002г. и е признато правото на изкупуване по чл.33 ЗС за другата идеална част от К. М. А. и Ведат М. И.. Изводите на съда се основават на направено възражение от ответника в първото съдебно заседание и приети след това писмени доказателства при неподаден на отговор по исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 ГПК. В. съд е приел, че възможността за представяне на нови доказателства не се е преклудирала с изтичане на срока за отговор, защото първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.146 ал.2 ГПК да укаже на ответника да представи доказателства по направените възражения.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице произнасяне на Върховния касационен съд по реда на чл.290 и сл. ГПК /решение № 429 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2009 г., I г. о., / като е прието, че при неподаването на отговор на ответника в срока по чл. 131 ГПК , той губи възможността да представя нови доказателства, да прави възражения, да оспори истинността на представени с исковата молба документи , освен ако пропускът се дължи на особени предвидени обстоятелства. Това тълкуване на разпоредбата на чл.133 ГПК обаче налага някои уточнения.
Н. на отговор по чл.131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/ , да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известни му факти, когато те са от значение за решаването на делото. Само неприсъственото решение по чл.239 ГПК не се мотивира по същество и се основава на вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства.
По основателността на жалбата.
С оглед изложението по чл.291 ГПК доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с обсъждане на решението по гр.д. 1010/2002г. на Шуменския районен съд е неоснователен. Решението е било приложено по делото като част от нотариалното дело на нотариус К. М. /констатация в с.з.на 24.09.2009/, което е поискано като доказателство с исковата молба, следователно не се касае за доказателство, прието в нарушение на чл.133 ГПК.
Не са основателни и доводите свързани с правното действие на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1010/2002г. Действително ищецът по настоящото дело А. Х. М. не е бил страна по него, но страна е бил неговият праводател – продавач по договора, предмет на нот.акт № 147/2002г. и договорът е сключен след вписването на исковата молба, следователно решението го обвързва по силата на чл. 226 ал.3 ГПК. Доводите във връзка с правното действие на решение по чл.33 ал.2 ЗС, по което не е платена цената от съсобственика, упражнил правото на изкупуване не са относими към спора, защото в случая е доказано от представената разписка по нот. дело 296/2007г., че сумата по изкупуването е заплатена на купувача. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал1 т.3 ГПК и обжалваното решение следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от него разноски за тази инстанция - заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 1200лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение



Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 22.03.2010г. по гр.д.№ 7/2010г.
ОСЪЖДА А. Х. М. да заплати на К. Х. К. сумата 1200лв./Хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: