Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 09 януари 2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Росица Славова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 535/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. И. К. срещу присъда от 22.02.23г., постановена по внохд № 452/22г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се релевират всички касационни основания. Оспорва се извода на съда, че деянието на подсъдимия е извършено под въздействие на употребения от него алкохол, а не в състояние на силно раздразнение, представляващо по същността си физиологичен афект. На тази основа се претендира опорочена доказателствена дейност на решаващия съд, изразила се в неправилното възприемане на експертното заключение на повторната СППЕ, назначена в хода на въззивното производство. Сочат се два основни недостатъка на експертизата, останали извън вниманието на апелативния съд - основаването на експертните изводи на ненаучна основа, а на базата на предположения и вътрешна противоречивост в обосноваването и защитата на експертното заключение. Като последица – твърди се и друго нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и изразяващо се в неправилния отказ на съда да допусне нова, разширена експертиза, която детайлно да изследва и даде заключение относно психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието. На последно място подробно се изтъкват доводи за несправедливост на наложеното наказание, като се поставя акцент на смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия. В заключение, при условията на алтернативност се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменяването му с прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление - по чл.118 във връзка с чл. 116 от НК, а на последно място - изменяване на присъдата с налагане на по-леко наказание на подсъдимия на осн. чл.55, ал.1 от НК. В съдебно заседание на ВКС подсъдимият и защитникът му поддържат доводите в жалбата и молят за уважаването й. Частният обвинител А. Т., редовно призована, не се явява. Процесуалният й представител застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените пред касационния съд разноски. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С атакуваната пред ВКС присъда, Софийски апелативен съд отменил присъда № 2/24.02.22г., постановена по нохд № 278/20г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с която подс. Д. К. бил признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 118 във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК и му е било наложено наказание 9 (девет) години лишаване от свобода, вместо което постановил: - признал подсъдимия Д. И. К. за виновен в това, че на 27.07.2019 г. в [населено място], общ. Р., обл. П. умишлено умъртвил К. Г. Я., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за изтърпяването на което определил първоначален СТРОГ режим. - осъдил подсъдимия К. да заплати по направените във въззивното производство разноски, включително и разноски на частния обвинител. Потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. По същество е частично основателна. І. По доводите за нарушение на допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на решаващите инстанции. Внимателният прочит на развитите в този контекст съображения указва на заключение, че основният факт, който се оспорва е дали подсъдимият е извършил убийството под въздействие на употребения от него алкохол, а не поради физиологичен афект, предизвикан от влизането на пострадалия в тъмната част на денонощието, в дома му. Последното е било възприето необосновано от първоинстанционния съд, който с основание е бил подложен на критика за това от апелативния съд. Въззивният съд, сезиран със съответен протест и съответна жалба на частния обвинител, е извел фактите относно психичното състояние на жалбоподателя след провеждане на въззивно съдебно следствие, като е разпитал св. С. К. ( дъщеря на подсъдимия) и е изслушал комплексна разширена съдебно - психиатрична и психологическа експертиза. Тя е дала заключения по поставени от съда редица въпроси за психолого - психиатричния статус на подсъдимия, личностовите му особености, психолого - психиатричното му състояние по време на извършване на деянието и степента на повлияване на поведението му от приетия в по - ранен момент алкохол. В съдебното заседание, проведено на 22.02.2023г. (л. 179 - л.190 от внохд № 452/22г. по описа на САС), експертизата е изслушана, защитата е поставила своите въпроси и експертното заключение е прието от съда. Преди приключване на съдебното следствие, защитата на подсъдимия изрично е отправила искане на осн. чл. 153 от НПК за назначаване на разширена петорна СППЕ с аргументи за неяснота и противоречие с приобщената СППЕ от първия съд. Апелативният съд е подходил законосъобразно, отхвърляйки посоченото доказателствено искане, а съображенията му, че на поставените въпроси от експертно естество са дадени научно обосновани и компетентни отговори, са правилни. Решаващо за назначаването на нова, повторна и/или разширена експертиза е не недоволството на страната от дадените експертни отговори във вече приобщено по делото експертно становище, а констатацията, че то е необосновано и е налице съмнение в неговата правилност. В настоящия случай дадените от експертите отговори са изчерпателни и, при отсъствието на други обективни данни в доказателствата, възраженията на защитата за процесуално нарушение на решаващия съд, допуснато с отказа да се назначи нова разширена СППЕ, са напълно неоснователни. Лишено от основание е и второто съображение, развито в подкрепа на направеното оплакване за неправилен извод относно психичното състояние на дееца по времена извършване на деянието и изразяващо се неправилна оценка на комплексната разширена СППЕ. Съдът внимателно е съпоставил експертните изводи, включително и след като подробно е изслушал разясненията на експертите в проведеното съдебно заседание, правилно е заключил, че при подсъдимия не е налице физиологичен афект, а той е действал агресивно поради това, че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Заявените в касационната жалба съображения за дефицити в експертната дейност, основала се на базата на ненаучни хипотези и предположения, са лишени от обективна опора. Напротив – касае се напълно обосновано и експертно проучване на съдържащите се в наказателното производство фактически данни, поради което за въззивния съд са отсъствали реални основания да не се довери на изведените изчерпателни научни заключения. Сам съдът не разполага с необходимите експертни познания и това поначало предпоставя до прибягване към експертния способ за изследване на някои от въпросите, значими за правилното решаване на делото. Поради това голословно заявен от страната довод за ненаучна основа на кредитирано от решаващия съд експертно заключение не може да получи основаващ се на положенията в науката отговори от съда. Преценката му за правилността, пълнотата и яснотата на научното заключение се основават на компетентността на изготвилите го вещи лица, подробното и детайлното запознаване с материалите по делото, допустими за използване в производството и убедителното му мотивиране и разясняване пред съда от тях, така че да не възникне каквато и да е съмнение в дадените експертни становища. В конкретния случай се касае за напълно обосновано и експертно проучване на съдържащите се в наказателното производство фактически данни, поради което за въззивния съд са отсъствали реални основания да не се довери на изведените изчерпателни научни заключения. Обобщено, въззивният съд е извършил обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата, ценил ги е според действителното им съдържание, не е пренебрегнал никое от тях и липсва заявената в касационната жалба превратност при формиране на изводите му по главния факт в процеса, поради което не е допуснал визираните в касационната им жалба нарушения на съдопроизводствените правила. ІІ. По доводите за приложението на материалния закон. В рамките на правилно установените факти, приложимостта на смекчената отговорност по чл. 118 от НК, с основание е отречена от апелативния съд, тъй като дефинитивно не са налице материално-правните предпоставки за приложение на посочената правна норма. Отсъства както особено психологическо състояние на дееца, което да влияе на преценката и самоконтрола му, така и каузална връзка между подобно състояние и предхождащото го поведение на жертвата. Изяснено е по делото, че през лятото на 2019 година, подсъдимият временно се завърнал в Република България от Италия, където работел като международен шофьор, като пребивавал в родното си място - [населено място], в дома на майка си. В периода на престоя си в страната взел в дома си и малолетната си дъщеря - 10 - годишната С. К., с чиято майка били разведени. На инкриминираната дата подсъдимият, заедно с дъщеря си, посетил питейно заведение в селото, по някое време дъщеря му се прибрала вкъщи, а той останал в заведението, където употребявал алкохол. След като, по инициатива на майка му и със съдействие на познати, се завърнал в дома си и си легнал в стаята, в която били настанени с детето му. Същата вечер, пострадалият К. Я. – на 77 години, със силно влошено зрение, следвало като участник в поклоннически поход, да се присъедини към сподвижниците си в похода, като срещата им била в района на църквата в [населено място]. Поради късния час (около 22, 30 ч.) и поради намалените си зрителни способности, той влязъл в дома на подсъдимия, за да потърси информация за местоположението на църквата. Съдилищата без съмнение са посочили, че в момента, в който пострадалият (вече влязъл в къщата) се намирал в коридора пред стълбите към втория етаж, малолетната дъщеря на подсъдимия излязла от стаята, видяла го, силно се изплашила, изпищяла и извикала към баща си, че в коридора има непознат мъж. Подс. К. излязъл, попитал пострадалия кой е и какво търси там, като едновременно с това го изблъскал, издърпал го по стълбите извън жилището пред входната врата на къщата. Там започнал да му нанася множество интензивни удари със значителна сила с юмруци и с дървена тояга, в областта на главата, тялото и крайниците на пострадалия, като дори го притискал и в шийната област. Въпреки побоя пострадалият бил все още жив, но се намирал в безжизнено състояние. Виждайки последиците от поведението си, подсъдимият предприел действия по укриване на следите от извършено, привличайки на помощ св. Т. – съблякъл жертвата, с автомобил откарал тялото на все още живия Я. в района на пътя между селата Горна Диканя и Д., където го оставил в близост до пътното платно, унищожил телефона му и скрил част от дрехите му. На следващия ден трупът на Я. бил намерен, като е изяснена и причината за смъртта му - съчетана травма, с водеща роля в генезиса на настъпването й била острата и значителна кръвозагуба и сърдечната тампонада, развили се в резултат от коремната и гръдна травми. При вярно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, квалифицирайки извършеното от подсъдимия К. убийство по квалифицирания състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във връзка с чл.115 от НК. Защитната теза за убийство, извършено от жалбоподателя поради физиологичен афект, е лишена от основание. Преди всичко, състоянието на физиологичен афект е отхвърлено не само по експертен път, но и обективно не намира опора в допустимия за използване доказателствен материал. Независимо от възможното наличие на някои от компонентите му (конфликтност, внезапност и екстремност), поради отсъствието на реалност на ситуацията, а и поради обстоятелства, свързани с предхождащото деянието поведение на жалбоподателя (неизясняване на ситуацията при отсъстващо нападение, липса на необходимост от вземане на бързи решения с животоопазващ характер и пр.), не е налице изискуемото по закон особено психическо състояние, което да обуслови обмислянето на приложението на по - леко наказуемия състав на убийството. На следващо място, за приложението на привилегирования състав на чл. 118 от НК, законът изисква установяването на поведение на жертвата, което да е с определено съдържание и насоченост (активна противоправна проява, с очертани от състава на чл. 118 от НК характеристики или пък с елементите по чл. 12 от НК), каквито в настоящия случай не са установени по делото. Състоянието на физиологичен афект (състояние на силно раздразнение) има правно значение не само в изрично предвидените от закона случаи - чл. 118 и чл. 132 НК, но и когато е предизвикано от пострадалия с посочените в закона действия.(вж. Решение № 393 от 12.VII.1995 г. по н. д. № 146/95 г., I н. о). Допълнително следва да се посочи, че в рамките на правилно установените фактически положения, не е налице и допустимата за обмисляне хипотеза на „грешка в действителността на нападението“ (предвид уплахата на дъщерята на касатора и виковете й, че в коридора има непознат мъж, съненото състояние на подсъдимия и поетия от него алкохол). Без съмнение въпросът доколко тя е извинителна или не е значим за формата на вината, а в генерален план – и за въпросите за това дали деянието е с престъпен характер. Грешката в действителността на нападението изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние. В зависимост от това обаче дали тя е извинителна или не ( т.е. дали деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че няма нападение), деянието ще е случайно и деецът няма да носи наказателна отговорност или пък деянието ще е непредпазливо, респ. деецът ще отговаря за причиняване смърт по непредпазливост. За да е налице хипотезата на „грешка в действителността на нападението“ обаче, съгласно разясненията в т. 9 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, „..е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът, без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление“. Следователно, за да е налице грешка относно действителността на нападението, следва да бъде обективно установено, че подсъдимият, без да има основание е бил уверен, че се отбранява срещу него. В настоящия случай обаче касаторът не само не е предприел действия да изясни защо непознатия мъж – пострадалият Я. се намира в дома му късно вечерта, но и сам не е бил уверен в наличието на „нападение“. Обективно такова не само не е съществувало, но дори не е било заявено като факт от малолетната му дъщеря. Подсъдимият си е помислил, че непознатият „е посегнал на дъщеря му“, като съгласно заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза той се е намирал в състояние на стрес, поради внезапната поява на непознат мъж в дома му, от писъците на дъщеря си, който също била уплашена. По-нататъшните му действия, включително и интензивната степен на проявената от него агресия спрямо пострадалия Я. са основно повлияни от степента на алкохолното му опиване. Жалбоподателят е реагирал на ситуацията, без да има каквото и да е основание да я приеме за застрашаваща. Затова следва да се утвърди крайният извод на решаващият съд, че подсъдимият е действал при евентуален умисъл за умъртвяване на жертвата, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 във връзка с чл.115 от НК. ІІІ. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкнатите в касационната жалба съображения, в подкрепа на това касационно основание, са основателни. Изяснените по делото обстоятелства, значими за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и тези относно подбудите му за извършване на престъплението, а и на другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, позволяват заключението, че макар и след приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказанието от 14 (четиринадесет години) лишаване от свобода е сериозно завишено. Подценено е значението на причините, довели до извършване на убийството и злощостното стечение на редица обстоятелства. Сред тях алкохолното повлияване на дееца е само един от компонентите, повлиял не само на реалистичната оценка на ситуацията, но и на интензитета на упражнената от него агресия, довела до умъртвяване на пострадалия Я.. Независимо от това, подсъдимият е започнал побоя над жертвата, мотивиран от необоснованата си преценка, че е необходимо да защити малолетната си дъщеря и възрастна майка от факта на влизането на непознат мъж в дома им през нощта, т.е. по мотиви, които не го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност. В контекста и на останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, семейно положение, трудова ангажираност, необходимостта от полагане на грижи за майка му и дъщеря му, изводът за това, че деецът не представлява висока степен на обществена опасност допълнително се потвърждава. Превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства е значителен, а отчетеното като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство- степента на алкохолното опиване на подсъдимия, не е променя извода за личната му обществена опасност, нито пък обуславя налагането на по- голям размер на наказание „лишаване от свобода“. Затова съответно на престъплението, и на целите по чл. 36 от НК (т.е. справедливо) е наказанието „лишаване от свобода” в размер на 10 (десет) години, а не в размер на 14 (четиринадесет) години, така както е счел апелативният съд. В този смисъл въззивният акт подлежи на изменяване, като наказанието на подсъдимия бъде намалено на 10 години лишаване от свобода. На основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д. И. К. следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител А. Г. Т. разноски в размер на 3133( три хиляди сто тридесет и три) лв., представляващи адвокатско възнаграждение и пътни разходи за повереник пред касационната инстанция. При така изтъкнатите съображения за частична основателност на жалбата на подсъдимия по отношение справедливостта на наложеното му наказание и неоснователност на останалите му доводи, на осн. чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 5 от 22.02.23г., постановена по внохд № 452/22г. на Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наказанието, наложено на подс. Д. И. К. на „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) години. Оставя в сила присъдата в останалата й част. На основание чл.189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия Д. И. К. да заплати направените от частния обвинител А. Г. Т. разноски в размер на 3133 (три хиляди сто тридесет и три) лева пред касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: