Р Е Ш Е Н И Е № 215 С. 12.10.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав : П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 49 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета С., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 500 от 9.10.14г. по в.гр.д.№ 298 по описа за 2014г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 178 от 10.02.14г. по гр.д. № 6603/13г. на Русенски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [община] против „Тенис клуб” [населено място] с правно основание чл.59 от ЗЗД като неоснователен и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. Претендира направените разноски. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : С определение № 321 от 25.03.2015г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос касаещ начина на тълкуване на волята на страните, сключили процесния договор досежно неговия предмет и обем, по който е констатирано противоречие с приетото в решения № 202 от 13.07.2012г. по гр.д.№ 680/11г. на І г.о. и № 129 от 12.07.2013г. по гр.д. № 558/12г. на ІІ г.о. В конкретния случай няма спор по фактите : Претенцията е за обезщетение за лишаване от ползване на имот, общинска собственост, представляващ барче с размери 6/6.5 кв.м. и тераса от 205 кв.м., находящи се в обект „Тенис кортове”, в района на „Парка на младежта”гр.Р. за периода 1.06.2009г. - 1.10.2012г., в размер на пазарния наем от 7 800лв., ведно със законната лихва. Няма спор и се установява с Акт за публична общинска собственост № 1005 от 21.11.1996г.,издаден за:„терен от 9 000 кв.м”. и за сгради, включващи: „двуетажна административна сграда със застроена площ от 299 кв.м., метална пристройка със застроена площ от 39 кв.м. и тераса от 205 кв.м., два броя кортове - североизточно, стадион с трибуни на 1 125кв.м., един брой корт - западно, един брой корт – север и пет броя кортове – юг и игрище с бетонна стена от 198 кв.м.”, че [община] е собственик на „Тенис кортове”, част от които са процесните бар и тераса. Не се спори и че между страните по делото за срок от 10 години /от 21.04.1998г. до 21.04.2008г./ е бил сключен договор, по силата на който безвъзмездно е учредено право на ползване върху описания в А. имот. С. изтичане на срока му, на 23.04.2008г. е сключен за срок от 5 години нов договор за наем между същите страни - [община] и „Тенис клуб” [населено място], по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване „част от общински недвижим имот с площ от 9 000 кв.м., представляващ „тенис кортове”с площ от 8 961кв.м., описан в А. № 1005 от 21.11.1996г.” Спорът е относно обхватът на сключения договор, като според ищеца метална пристройка на два етажа, с площ от 39 кв.м. и тераса, не е включен в него, защото съгласно чл.14 ал.7 от ЗОС общината не е могла да отдава целия имот – публична общинска собственост, а само част от него и тъй като не е била предмет на конкурса, проведен на 15.04.2008г./с който е определен наемателя/. С. като не е бил част от отдадената под наем площ, а е ползвана от ответника без правно основание, същият дължи обезщетение. Ответникът не оспорва, че в продължение на 22 години е ползвал целия имот, описан в горепосочения А., но твърди, че ползването е по силата на сключения договор, за което ангажира гласни доказателства. Спорният имот е описан от експерта, изготвил приетата по делото експертиза като барче с отрита тераса към него, разположено над първия етаж на двуетажна масивна сграда, която е монолитно изпълнена. До него се стига посредством външни метални стълби. Барчето се състои от зала с барплот и кухненска част, с площ от 39 кв.м. Терасата пред него е с изграден навес от метална конструкция и площ 96 кв.м. За да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че процесния имот е предмет на сключения между страните договор, защото е описан в сключения на 21.04.1998г. договор и в Акт за общинска собственост № 1005 от 21.11.1996г. Приел е, че в предмета на наемно правоотношение не е включена само площта над 8 961кв.м. до 9 000кв.м., но не и описаните сгради, сред които е и процесната. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, като по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: Когато между страните съществува спор, касаещ съществени елементи на сключения договор, за да разреши същия, съдът следва да тълкува волята им. Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването целта е да се установи действителната обща воля на страните. Съгласно установената съдебна практика - за изясняването й може да се излиза и извън текста на самия договор, да си изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля.” В конкретния случай – с оглед периода, за който се претендира обезщетение /1.06.2009г. - 1.10.2012г./, предмет на тълкуване е волята на страните, изразена в сключения на 23.04.2008г. договор за наем /не първоначалния от 21.04.98г., прекратен с изтичане на срока на 21.04.08г./ В чл.3 от същия е посочено, че наемателят е определен чрез конкурс, проведен на 15.04.2008г., а в чл.1, че договорът е сключен на основание чл.228-239 от ЗЗД, чл.14 ал.7 от ЗОС, чл.12 ал.1 от Наредба № 1 на ОбС Р. и заповед № РД 01/1306 от 17.04.2008г. на кмета на общината. Съгласно документацията на проведения конкурс, органът, компетентен да вземе решение за отдаване на общински имот под наем - ОбС Р. - с решение № 101, прието с Протокол № 8 от 13.03.2008г., е конкретизирал имота, за който да се „проведе конкурс за отдаване под наем” като – „обект „тенис кортове”, обособена част от общински спортен имот с А. № 1005 от 21.11.1996г, състоящ се от „двуетажна сграда със съблекални, сервизни помещения, склад 299 кв.м. и тенис кортове – 8662 кв.м.” В така цитираното решението на Общинския съвет не фигурира процесния имот, описан в А. като „метална пристройка със застроена площ от 39 кв.м. и тераса от 205 кв.м.”. Както беше по сочено по-горе – в сключения в резултат на проведения конкурс договор – имотът не е конкретизиран, а е обозначен общо като „тенис кортове”. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че доколкото съгласно чл.21 ал.1 т.8 от З. общинският съвет е органът, който е компетентен да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,като определя конкретните правомощия на кмета на общината относно обема, в който може да сключи договора за наем, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса, то следва да се приеме, че кметът не може да сключи договор за наем за обект, който не е изрично включен в решението на общинския съвет за провеждане на конкурс за отдаване под наем. С. като е безспорно, че ответникът е ползвал имот, който изрично не е включен в конкурсната процедура и за който липсва решение на общинския съвет за предоставяне за временно ползване, то осъщественото ползване /което не се оспорва от ответника и се потвърждава от приетите гласни доказателства/ е без правно основание. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Въпросът следва да се реши по същество, като предявения иск бъде уважен. Предпоставките на чл.59 от ЗЗД са налице, защото: 1.ищецът е установил, че е собственик на имота, 2. ответникът е ползвал имота без правно основание /имотът не е предмет на съществуващия между страните договор/ и 3.собственикът е обеднял, защото е бил възпрепятстван да реализира полза от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този функционален тип имоти. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, пазарния наем за претендирания период от 29 месеца, за процесния имот, възлиза на по 200лв. месечно, или съвпада с претнедирания от ищеца размер от 7 800лв. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса пред настоящата инстанция в размер на 186лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 500 от 9.10.14г. по в.гр.д.№ 298 по описа за 2014г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 178 от 10.02.14г. по гр.д. № 6603/13г. на Русенски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Тенис клуб”гр.Р., със седалище и адрес на управление: [населено място], Парк на младежта, тенис база и БУЛСТАТ[ЕИК], представлявано от Д. Н. Д. да заплати на [община], представлявана от кмета, сумата от 7 800лв./седем хиляди и осемстотин лева/,обезщетение за лишаване от ползване на част от общински имот - барче с отрита тераса към него, разположено над първия етаж на двуетажна масивна сграда, състоящо се от зала с барплот и кухненска част, с площ от 39 кв.м. и терасата пред него, находящ се в обект „Тенис кортове” в района на Парка на младежта, [населено място] за периода 1.06.2009г. - 1.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2013г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 186лв., направени по делото разноски за държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.