Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 6 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осми февруари …………........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ..................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 812 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Н.. Атакува се решение № 187 от 20.10.10 год. по ВНОХД № 97/10 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 34 от 27.01.10 год. по НОХД № 182/09 год. на Бургаския окръжен съд. Сочат се всички касационни основания. Иска се да се отмени решението и да се оправдае подсъдимия, като се отхвърлят предявените граждански искове. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Гражданските ищци и частни обвинители С. С., С. С. и Д. Д. и техния повереник не се явяват, редовно призовани. Повереникът на гражданските ищци К. В., С. В. и С. В. намира жалбата за неоснователна. Моли, съдът да остави в сила атакувания съдебен акт. Прокурорът пледира въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С предходно решение № 307/09 год., постановено по КНОХД № 277/09 год. ВКС е отменил оправдателна присъда на ОС – гр.Бургас и потвърждаващо го решение на Бургаския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжната инстанция. Дал е задължителни указания по приложението на чл. 29, ал. 2 НПК, задължението на инстанциите по фактите за обсъждане на противоречията в доказателствения материал и естеството на съдебните експертизи. При новото разглеждане на делото с цитираната по-горе присъда Н. е признат за виновен в това, че на 24.10.00 год. на главен път І-6, западно от [населено място], Бургаска област, при управление на л.а.м. „Ауди 100” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. С. Г. и на И. С. В., поради което и на осн. чл. 343, ал. 2 / настояща ал. 3 – ДВ, бр. 92/02 год. /, пр. 2, ал. 2, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Лишен е на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 НК от правоуправление на МПС за срок от пет години. Наложено му е на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода от ТРИ години, представляващо по-тежкото между определените му по тази присъда и по НОХД № 280/97 год. на РС – гр.Перник, към което е присъединено наказанието по чл. 37, т. 7 НК. Приложен е чл. 66, ал. 1 НК за срок от ПЕТ години. Н. е осъден да заплати на: Д. Д. сумата от 50 000.00 лв.; на С. С. – 30 000.00 лв.; на С. С. – 30 000.00 лв.; на С. В. – 50 000.00 лв.; на С. В. – 50 000.00 лв.; на К. В. – 40 000.00 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно с лихвата, считано от 24.10.00 год. до окончателното им изплащане. В останалата им част гражданските искове са отхвърлени. Осъден е за разноските по разглеждането им. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществените доказателства. С атакуваното въззивно решение присъдата е изменена в гражданската и част. Увеличени са размерите на присъдените обезщетения на: К. В. от 40 000.00 лв. на 50 000.00 лв.; С. С. от 30 000.00 лв. на 50 000.00 лв.; С. С. от 30 000.00 лв. на 50 000.00 лв. В тази насока е изменена същата и по отношение на дължимата държавна такса. Първоинстанционният акт е потвърден в останалата му част, като съдът се е произнесъл и по разноските. Разглеждайки касационната жалба във връзка със сочените в нея основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 2 и 4 НПК. Защитата на касатора по настоящото дело формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, свързана с авторството на деянието, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, още по-малко да се оправдае подсъдимия В. Н.. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Осъществено е въззивно съдебно следствие, при което са приети две експертизи, свързани с поставения и пред настоящата инстанция основен въпрос – подсъдимият управлявал ли е МПС. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с участието на подсъдимия Н. в извършеното деяние и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /л. 215 - 216 от въззивното решение/. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си БАС е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество възражения от страна на подсъдимия Н. и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда в наказателната й част спрямо Н., не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Експертизата е способ за доказване в наказателното производство. Използвана е с цел изясняване на спорните въпроси по делото във връзка с: механизма на ПТП и техническите причини за него; скоростта на автомобила преди ПТП и в момента на удара в крайпътното дърво; мястото на всеки един от пътуващите в него по време на катастрофата; силите, действали върху тях в момента на удара; местоположението им след ПТП и причинените им увреждания; местоположението, състоянието и деформациите по МПС след инцидента. С най-голяма категоричност, обхват на експертните знания и научна обоснованост е приетото от БАС заключение по тройната комплексна автотехническа, физическа и съдебномедицинска. Експертите по нея са категорични, че единственото място в автомобила, на което човек е имал шанс да оцелее е това на водача. Според тях от техническа гледна точка, с оглед всички обективни данни по делото, динамиката на движение на МПС, механизма на напускането на телата под въздействието на инерционните сили, произхода на травмите и местата на телата след ПТП, се определя, че водач на л.а.м. „Ауди 100” е бил В. Н.. Пострадалата В. Г. е пътувала на предна дясна седалка, а И. В. – на задна седалка. При възприетите от предходните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на касатора по чл. 343, ал. 2 / настояща ал. 3 – ДВ, бр. 92/02 год. /, пр. 2, ал. 2, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Във връзка със сочената явна несправедливост на наложеното наказание като касационно основание, не се развиват конкретни доводи. Настоящата инстанция не намира, че съществуват смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от съдилищата по фактите или такива, които са недооценени. Не се сочат и доводи срещу съдебното решение и в гражданско осъдителната му част. Присъдените обезщетения са справедливи и съответни на практиката на ВКС в подобни случаи. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 20.10.10 год. по ВНОХД № 97/10 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: