1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 348 София, 08.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 2758 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Н. срещу определение № 492 от 22.02.2016 г. по ч.гр.д. № 299/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава определение № 13728/26.11.2015 г. по гр.д. № 6976/2015 г. на Варненски районен съд, за прекратяване на производството по делото в частта, в която се иска да бъде установено, че И. Х. П. не е собственик на поземлени имоти № 10135.5403.4838 и № 10135.5403.4839 по кадастралния план на [населено място], м.„Б.-юг”, поради недопустимост на предявения иск. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е редовна. В изложението към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона, но е разрешен в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От И. Х. П., чрез адвокат Т. С. от АК-Варна е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата с твърдения, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. При проверка на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното: Ищцата е предявила отрицателен установителен иск срещу И. Х. П. с твърдения, че той не е собственик на поземлените имоти, които подлежат на възстановяване по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ, но ответникът се е снабдил със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За същите имоти на ищцата е признато правото на възстановяване със съдебно решение по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и решение на ОСЗ [населено място], в което се посочва, че възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като административните действия легитимиращи ответника като собственик не са били оспорени с иск по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а без да е разгледан спора за материално право между страните, за ищеца липсва правен интерес от водене на делото по общия исков ред. В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, но с оглед твърденията, че процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът защитава свое право отричайки правото на ответника, което му пречи да осъществи собственото си право върху същия обект, т.е. интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът има право да придобие имота на оригинерно основание или по реституция като отрече правото на ответника. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, който произтича винаги от конкретните обстоятелства на възникналия правен спор. С дадените разяснения в посоченото тълкувателно решение се приема, че при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, а ответникът – всички правопораждащи основания на правото му, което се отрича от ищеца. В случая, ищцата и изложила твърдения, че съдът е признал правото й на възстановяване върху земеделска земя и има решение на ОСЗ [населено място], в което е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, т.е. ищецът е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на които обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск. С определението за прекратяване на производството по делото в тази част, въззивният съд не е преценявал процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, а дали има друг процесуален ред за разрешаване на възникналия между страните правен спор, с оглед на което поставеният процесуалноправен въпрос обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Предвид гореизложеното, определението на въззивния съд е постановено в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 492 от 22.02.2016 г. по ч.гр.д. № 299/2016 г. на Окръжен съд Варна. ОТМЕНЯ определение № 492/22.02.2016 г. по ч.гр.д. № 299/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава определение № 13728/26.11.2015 г. по гр.д. № 6976/2015 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото срещу И. Х. П.. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.