Р Е Ш Е Н И Е № 56 [населено място] , 10.07. 2020 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря:А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1858/19г. Производството е по чл.47, ал.1,т.2 ЗМТА, образувано по иск на „Старосел инвест груп” ООД, [населено място] и „Балкантабако” ЕООД, [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата/АС при ЕЮП/ решение от 11.07.2019г. по в.арб.д. №001/2019г. по описа на същия съд. Ищците поддържат, че решението на АС при ЕЮП е постановено при липса на арбитражна клауза по поставения за решаване пред този арбитражен съд спор, изведена от твърдение за липса на техни валидни волеизявления по представения по делото от ищеца по него- „ Рила консулт” ЕООД, [населено място]- Договор за финансово икономически консултации и счетоводни услуги, поради антидатирането му. Поддържано е в тази връзка, че този договор е документ съставен след прекратяване на представителното правоотношение между Т. Т. -Ш. и „Старосел Инвест Груп”. Поддържано е, че не те, а противната страна е носила доказателствената тежест за установяване както на съдържането на договора така и за установяване достоверността на датата, тъй като тя е претендирала за себе си изгодни последици от това. Тези твърдения са сочени като индицирани от обстоятелството, че Т. Т. – Ш. е била в граждански брак с управителя и едноличен собственик на „Рила консулт”ЕООД , към 28.12.2017г. ищецът не е имал в предмета си на дейност извършването на счетоводни услуги, след освобождаването й от длъжност Т. Т. – Ш. се е разпоредила с 76 % от капитала на представляваното от нея дружество в полза на свое собствено дружество и това, че дружеството „Рила консулт” ЕООД не е осчетоводило представената в арбитражното производство фактура № 20000001 170 и не я е включило в справката декларация по ЗДДС. Ответникът по иска – „Рила консулт” ЕООД, [населено място] е на становище за неоснователност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място] от 11.07.2019г. по в.арб.д. №001/2019г. по описа на същия съд са уважени предявените от „Рила консулт” ЕООД, [населено място] против „Старосел инвест груп”, [населено място] и „ Балкантабако”ЕООД, с .Старосел искове по чл.79, ал.1, чл.92,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, с които двамата ответници солидарно / вторият като поръчител/ са осъдени да заплатят на ищеца сумата 78926.90лв. съгласно чл.2 от Договор за финансово икономически консултации и счетоводни услуги с дата 28.12.2017г., сумата 4332.96лв. – неустойка, както и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Ищците установяват, наличие на твърдяните от тях обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,ал.1, т.2 ЗМТА. За да е налице това основание, следва да бъде установена липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА, чрез изброяване предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба ред арбитражния съд. В разглеждания случай, с отговора на исковата молба пред АС, ответниците по спора -сега ищци са заявили, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, поради липса на съгласие между тях за сключване на такъв договор, с оглед оспорване съществуването на Договор сключен на 28.12.2017г., съставен, според страната, след освобождаване на подписалия документа управител и на двамата ответници – Т. Т. – Ш.. Или така направеното изявление очертава валидно въведено възражение за некомпетентност на арбитражния съд, което следва да бъде разгледано, с оглед заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Арбитражният съд, предвид направеното от ответниците по иска пред него възражение е обосновал компетентността си общо- с позоваване на чл.17 от Договора за финансово- икономически консултации и счетоводни услуги, от 28.12.2017г.,като също така общо е приел този договор за валиден и установяващ твърденията на ищеца за надлежно сключено арбитражно споразумение. С оглед цитираната по-горе дефинитивност, изведена от чл.7 ЗМТА се налага извод, че за да е налице валидна арбитражна клауза, то следва да е сключено споразумение, изходящо от страните т.е. материализиращо съвпадащи волеизявления на всички участващи в него, за възлагане на уреждане споровете помежду им, възникващи във връзка със сключения договор, на конкретен арбитраж.Наличието на такова, обаче, волеизявление, в изискуемата писмена форма, като форма за неговата действителност не е доказано по спора. С определение от 08.06.2020г./ о.с.з. на същата дата/, настоящият състав изрично е възложил доказателствената тежест за установяване съществуването на валидно сключено арбитражно споразумение, с оглед оспорване на датата на представения частен документ на ответника по спора – „ Рила консулт” ЕООД. Този извод е основан на константната практика на ВКС / решение №167/18г. на ВКС,ІV г.о., решение № 235 /10г.ВКС, ІІ г.о.решение по т.д. № 950/19г. на ВКС, ІІ т.о.решение № 273/19г. на ВКС ,ІV г.о. и др. / за това, че юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК. И тъй като частният документ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не установява фактите, предмет на обективираното изявление, нито датата на съставяне на документа, когато юридическото лице оспорва датата на сключване на договора с твърдения, че е антидатиран-т.е. съставен след прекратяване правомощията на органния му представител, това юридическо лице не е трето лице. При този извод осъщественото оспорване на посочената в договора дата на сключването му следва да бъде доказано чрез пълно и главно доказване от лицето, което претендира за себе си изгодни правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, като в разглеждания случай/, както изрично е указано в о.с.з. на 08.06.2020г./ тази тежест е за ответника по настоящият иск- „ Рила консулт” ЕООД, тъй като представеният от него договор, обосновава разбирането му за осъществен положителен факт - наличие на валидно сключено в изискуемата от закона форма арбитражно споразумение към момент, в който подписалият го за противната страна органен представители на дружествата ищци в настоящия спор е бил надлежно представляващ ги. При така разпределената и указана доказателствена тежест доказателства не са поискани от ответника – „ Рила консулт”ЕООД, след постановяване на обсъжданото определение от ВКС. Ответникът, с оглед доказване на твърдението си за наличие на валидно сключено арбитражно споразумение се е позовал на чл.17 от договора от 28.12.2017г. Съществуването,обаче, на тази клауза към момента, в който подписалата го като управител на двете ищцови дружества е осъществявала такива функции е оспорено от противната страна. При това нарочно оспорване, следва да бъде установена датата, на която е подписан договора, с оглед доказване на обвързаността на страните упоменати в него, с така договореното арбитражно споразумение. Т.е. позоваването на чл.17 от договора не може да осъществи такова доказване. Ответникът се позовава и на това, че сключването на арбитражно споразумение съставлява обичайна търговска практика, по отношение на сключените от дружеството договори с трети лица. Този довод също не установява, сключването на конкретния договор за арбитриране на спора, с оглед изискването именно той да е в писмена форма и да бъде конкретен във връзка с очертаване на спорните отношения и избрания арбитражен съд. Дружеството ответник по спора, чрез процесуалният си представител се е позовал още на наличие на извънсъдебно признание за съществуване на договора от 28.12.2017г., обективирано според него, в два документа- наименовани „покана” и адресирани поотделно до ответника. В тези покани от 22.01.2019г./ с идентично съдържание/, управителят на двете ищцови дружества е поискал цялостната документация, свързана с представителството, договарянето, осчетоводяването и отчитането на дейността на дружеството ответник, с оглед поет ангажимент за цялостно счетоводно обслужване. По делото няма данни такава документация да е предоставена, няма твърдения за това от ответника, няма и доказателства / а и твърдения/, че процесния договор и фактура са били надлежно изпратени при това поискване. Тези писма не съдържат каквито и да било данни за процесния договор, а още по-малко съставляват извънсъдебно признание, както необосновано счита ответникът за това, че страните са сключили валидно арбитражно споразумение, което не е споменато в тях. Доводът е неотносим към установяването на наличие на арбитражна клауза, доколкото касае твърдения за изпълнение на договорни задължения, за които законът не изисква форма за действителност, какъвто обаче не е случая с арбитражното споразумение, което за да е установено следва да бъде в писмена форма. Освен това, в тази връзка следва да се има предвид, че спорът по изпълнението или неизпълнението на договор / наличието, на който може да бъде установен и с фактура съдържаща изискуемите реквизити / не е наложително да бъде разрешен от арбитражен съд, тъй като страната разполага с общия исков ред за реализиране на тези си права. Или доводът за изпълнение на договорно поети задължения,от една страна не установява сключване именно на спорното арбитражно споразумение, а от друга, противно на разбирането на страната не е така категорично установен, а се основава единствено на косвени доказателства от съвкупността, на които не може да бъде изведен такъв извод. В тази връзка, експертът изслушан пред арбитражния съд е разглеждал стойността на средно дължимо възнаграждение за страната при договори за абонаментно обслужване, „ дължимо само на ангажимент”, спецификата на дейността на „Старосел инвест груп” ООД, текущо извършваните от дружеството счетоводни операции месечно. В експертизата, обаче, липсва изрично посочване, кои от всичките тези обичайни за дружеството счетоводни дейности са извършени именно от „ Рила консулт”ЕООД.Такова категорично заключение липсва. Експертът се е задоволил само да отбележи освен броя на счетоводните операции това, че до 1-во число всеки месец от София бил получаван електронен вариант на дневниците за покупко- продажби, след което в [населено място] се генерирали справките декларации по ЗДДС и чрез електронния подпис на Т. Ш. в качеството й на управител са изпращани в НАП. Липсва, обаче, заключение досежно това, че именно „Рила консулт” е осъществила изпълнение на счетоводните дейности и че именно това дружество е обработвало счетоводно дневниците за покупко-продажби. Заключението изцяло е свързано с документите обработвани в счетоводството на първия ищец, като липсват конкретни данни относно това, каква дейност е осъществявана от „Рила консулт„ЕООД и въобще осъществявана ли е такава дейност, не са коментирани отчитания в счетоводството във връзка с такова обслужване, нито други данни, а единствено сведенията дадени от ищеца. Общо отбелязаното, че по предоставени данни на ищеца по електронната поща и чрез телефонни разговори са поставяни и изпълнявани текущи задачи във връзка с предмета на дейност, на която са давани своевременно отговори не установява това, че цялата счетоводна дейност на „Старосел инвест груп” е поета от „ Рила консулт”. Или, дори и от тези косвени данни да може да бъде изведено наличие на правоотношение между страните, то същото няма относимост към валидното сключване на арбитражно споразумение на посочената в договора дата, тъй като експерта не е констатирал в деловодните книги, респективно в счетоводството на „Рила консулт”ЕООД да е регистриран, респективно установен по какъвто и да било начин процесния договор и съответно обективираната с него арбитражна клауза.В тази връзка направеното от ответника по настоящия иск съждение за това, че страните са били в търговски отношения не доказва сключването на конкретния договор на конкретната дата. Ответникът по настоящият иск е поддържал, че такива данни се съдържат във фактура № 2000000170/02.01.2019г., в която е посочен спорния договор. Същата, обаче, е оспорена и съответно е била предмет на изслушани експертизи пред настоящата инстанция. Тези експертни заключения са установили, че тази фактура е пропусната в подадения към НАП дневник на продажбите за месец януари 2019г. като по повод друга фактура е отчетена допусната техническа грешка и съответно след завеждане на настоящето производство и след допускане на експертиза по делото пред ВКС на 19.11.2019г. е подадена и молба до НАП за отстраняване на тази допусната грешка в справката декларация за м. януари 2019г., като е подадена в НАП нова справка декларация, в която макар и по искане за отстраняване грешка по друга фактура е включена процесната. Между двете декларации, както е отбелязал експертът по основното заключение Ю. Х. е налице разлика в описаните фактури. Тя обяснява тези различия със срив на системата, за което е била уведомена от „ Рила консулт” ЕООД, като вещото лице твърди, че е бил представен протокол изготвен на 14.02.2019г. от фирмата осъществяваща абонаментна поддръжка, в който било посочено, че вероятната причина за отказ от стартиране на програмния продукт е токов удар. Т.е. така описан протокола / относим само към стартиране на счетоводната програма/ не изяснява по каква причина спорната фактура не е отразена надлежно в справката декларация към момента на посочената в нея дата на издаване, както и обстоятелството, което е наложило отстраняване на последиците от този компютърен срив да бъде предприето месеци по-късно. Извън компетентността на експерта е било както изследването за спазване на законодателството по отношение на извършената поправка, тъй като това е правен извод, така и твърденията му за присвоена дата на въвеждане в компютърната система,изведена от компютърната „техника”, за които е посочено, че не можели да бъдат манипулирани, което заключение изисква техническа експертност, а не счетоводна. Следователно, в тези части експертното заключение не може да бъде кредитирано. С допълнително изготвеното заключение, след като експерта по първоначалната експертиза е заявил, че не може да обясни в съдебно заседание запазването на данъчната основа при направената корекция в НАП, са съпоставени документите на двата дневника за продажби – този представен м.ІІ 2019г. и другия представен на 22.11.2019г., по който е осъществена корекция и в който допълнително е включена и спорната фактура. В съдебно заседание, експертът е пояснила, че в двата дневника броя на фактурите е един и същ -26бр. но в дневника, който е коригиран има включени 6 нови фактури, сред които процесната и изключени 13 фактури, така финансовия отчет за 2015г. е бил коригиран едва през януари 2018г. / тъй като изключените фактури и кредитни известия са от 2015г./, което е предполагало много по-рано да бъде направена такава корекция. Фактурите не са били предоставени на вещото лице, по нейно твърдение в същото с.з. С оглед тези заключения, които впрочем съставляват единствено индиции по отношение датата на договора и съответно валидност на обективираното с него арбитражно споразумение, не може да бъде направен категоричен извод за установена вярност на датата. Налага се извода, че дружеството ответник, чието е било задължението да установи категорично наличието на валидно сключено арбитражно споразумение не е доказал това.Доколкото се твърди наличие на задължение по сключен договор, то същото може да бъде установявано в общия исков процес, а за да е налице възможност да бъде арбитриран спора е необходимо безспорното съгласие и на двете страни, надлежно установено и обективирано в изискуемата от закона форма. С оглед изложеното се налага извод, че арбитражното решение, предмет на предявеният иск по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е постановено при отсъствие на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА, поради което следва да бъде отменено. По изложените съображения, предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците по иска следва да бъдат присъдени направените и установени разноски в размер на 7437.10лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ арбитражно решение от 11.07.2019г. по в.арб.д. №001/2019г. по описа на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата. ОСЪЖДА „Рила консулт” ЕООД, [населено място] да заплати на Старосел инвест груп” ООД, [населено място] и „Балкантабако” ЕООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 7437.10лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: